Определение № 1204 от 24.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1204 гр. София, 24.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Частно наказателно дело № 20261100201989 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.68, ал.6 от НПК.

Производството е образувано по депозирана жалба от адв. М.Н. от САК, в качеството му на защитник на обвиняемия Н. П. Н., против постановление от 21.10.2025г. на прокурор при СГП по ДП 560/2025 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 23425/2025 г. на СГП. Иска се отмяна на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ на обвиняемия Н. П. Н..

В сезиращия съда документ, на първо място, се релевират аргументи в насока, че атакуваното постановление е немотивирано, поради което се явява неправилно и незаконосъобразно. Отделно от горното се сочи, че не са налице предпоставките за налагане на мярката за процесуална принуда, тъй като не съществува опасност обвиняемия да се укрие извън страната, предвид обстоятелството, че на същия е наложена мярка за неотклонение „Гаранция в пари“. В заключение се моли настоящият съдебен състав на отмени наложената мярка за процесуална принуда„Забрана за напускане пределите на Република България“ на обв.Н..

Съдът намира,че молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА и като такава следва да бъде оставена без уважение поради следните съображения:

С Постановление от 21.10.2025 г. прокурор към Софийска градска прокуратура е наложил забрана за напускане пределите на Република България на обвиняемия Н. П. Н..

Видно от материалите по делото е, че на обвиняемия Н. П. Н. е повдигнато обвинение по чл. 321, ал. 3, т.2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Цитираните престъпления, за които е ангажирана наказателната отговорност 1 на обв. Н. се явяват тежки по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, а същото и умишлени, съобразно предвидената в НК форма на вина за осъществяването му. Тези обстоятелства са предвидени от законодателя като основание за налагане на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.

За разлика от мерките за неотклонение, относно мерките за процесуална принуда в НПК са предвидени различни основания обуславящи, както тяхното налагане, така и тяхната отмяна. Както беше посочено по-горе, разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НПК, предвижда като единствени предпоставки за налагане на забраната за напускане пределите на РБ повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, както и от аргумент по чл. 68, ал. 6 от НПК, тази забрана следва да бъде налагана, ако съществува опасност обвиняемият да се укрие извън страната. В настоящия случай се констатират и двете предпоставки, тъй като е повдигнато обвинение за тежки умишлени престъпления на обв. Н. по смисъла на чл. 93, т. 7 от НПК, а също и съществува опасност същият да се укрие извън страната. Съдът счита, че тази опасност е реална и е налице предвид вида и тежестта на повдигнатите обвинения, дейността на процесното ОПГ, количеството инкриминирани наркотични вещества и тяхната висока стойност, както и обстоятелството, че по делото се съдържат множество данни, същите да се набавят от територията на други държави, даже държави извън Европа.

Изложеното аргументира настоящият съдебен състав за извода, че е налице опасност обвиняемият Н. да поддържа контакти извън пределите на страната, респ. опасността същият да се укрие извън територията на Република България се явява реална, а не хипотетична, като нейния интензитет не е намалял към момента. Ето защо и СГС, в този му състав, приема, че в конкретния казус по отношение на обв. Н. следва да бъде наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“, като същата не следва да се отменя.

Относно сочените аргументи в молбата, според съда мярка за неотклонение има самостоятелно значение и в тази връзка законодателят е предвидил възможността същата да се налага заедно с мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“. Наличието на мярка за неотклонение не изключва изначално взимането на мярката за процесуална принуда, за всяка от тях е предвиден отделен ред и предпоставки за определянето им, а и те имат различни цели. В конкретния случай, според настоящия съдебен състав, определената парична гаранция и размера й не изключват възможността от укриване извън страната от страна на обвиняемото лице Н., предвид изложените по-горе аргументи.

Воден от гореизложеното и на основание чл.68 ал.6, вр.ал.5 от НПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат М.Н., защитник на Н.

П. Н., ЕГН **********, обвиняем по ДП 560/2025 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 23425/2025 г. на СГП за отмяна на наложената на обв.Н. мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3