Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 341 от 10.11.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
389/2026
Подписан
10.11.2026
В сила
10.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. С.З., 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Пламен Ст. Златев

Членове:Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20265500500389 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба от И. В. И., чрез адв.Х.

Х. от АК – С.З., против Решение № 195/06.03.2026г., постановено по гр.д. № 3924/2025г. по описа на Районен съд – С.З. с което се осъжда И. В. И. да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 330евро на непълнолетното си дете В. И. И., действащо със съгласието на своята майка Д. И. И., считано от 23.10.2025г. до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, с падеж на всяка месечна вноска на първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане, като се отхвърля иска в останалата част над присъдените 330 евро месечно до търсените 409,03 евро месечно като неоснователен и недоказан; осъжда се И. В. И. да заплати сумата в размер на 1636,13евро - равностойни на 3200лева, на непълнолетното си дете В. И. И., действащо със съгласието на своята майка Д. И. И., представляваща издръжка за минало време за периода от 23.10.2024г. до 22.10.2025г., изчислен считано от момента предхождащ с една година завеждане на исковата молба в съда на 23.10.2025г., ведно със законната лихва върху сумата от 23.10.2025г. до окончателното й заплащане, като се отхвърля иска в останалата част до търсените 4397,11 евро, като неоснователен и недоказан; допуска се предварително изпълнение на решението за издръжка.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е осъден за заплаща издръжка за напред, считано от 23.10.2025 г., за сумата над 160 евро месечно и изцяло в частта, в която е осъден да заплаща издръжка за 1 минало време. Счита, че първоинстанционният съд не преценил поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, като по този начин неправилно установил фактическата обстановка и достигнал до неправилни изводи, относно размера на издръжката, която следва да дължи на непълнолетното дете за напред. Счита, също така, че въпреки че се установило, че е заплащал издръжка в периода 1г. преди исковата молба по банковата сметка на въззиваемия и в натура чрез предоставяне на жилище, съдът неправилно уважил частично иска по чл. 149 от СК. Излага съображения в тази насока. На първо място, съдът неправилно определил дохода му, с което в последствие неправилно определил и възможността му да заплаща определената издръжка. На следващо място счита, че съдът неправилно определил и общия размер на необходимата издръжка за задоволяване на нуждите на непълнолетното дете, като така определената сума от 440 евро месечно била завишена и немотивирана. За определяне на същата било взето предвид единствено размера на минималната работна заплата за страната и твърдените разходи за частни уроци от 20 евро месечно и 100 лв. месечно за екскурзии, като в останалата част почивало на предположения. Счита, че неправилно съдът не преценил достатъчно критично показанията на съжителя на майката на въззиваемия, който твърдял, че е виждал майката да му оставя 20 евро на масата, но не бил категоричен, че същите се заплащат за уроци. На следващо място, твърди, че заплащал лично на въззиваемия суми за издръжка, които за търсения период от 1г. преди исковата молба били в общ размер на 1000 лв. Установило се, също така, че въззиваемият, неговата майка и нейния съжител живели безвъзмездно до есента на 2025 г. в жилище, което първоначално било негова собственост, а в последствие било продадено на трето лице, но с уговорка те да останат да живеят там безвъзмездно. Счита, че издръжка следвало да бъде присъдена единствено от подаване на исковата молба в съда до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, не и за период предхождащ завеждането на исковата молба.

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение в частта, в която И. В. И. е осъден да заплаща на непълнолетното си дете В. И., действащ със съгласието на своята майка Д. И., ежемесечна издръжка за сумата над 160 евро до присъдената в размер на 330 евро и в частта, в която е уважен иска по чл. 149 от СК и И. В. И. е осъден да заплати на непълнолетното си дете В. И., действащ със съгласието на своята майка Д.

И., сумата от 1 636.13 евро, представляваща издръжка за минало време за периода 23.10.2024 г. - 22.10.2025 г. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. И. И., действащ със съгласието на законния си представител Д. И., чрез пълномощника си адв. Д. К. от АК – С.З., оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна. Счита, че в обжалваното решение достатъчно подробно били обсъдени събраните по делото доказателства. Станало ясно, че ищецът бил тийнейджър на 17г. със странични 2 занимания, които изисквали допълнителни средства, освен тези за дрехи, обувки, ученически пособия или режийните разходи, разходите за придвижване и джобни пари. Счита за недопустимо от страна на въззивника препращането към размера на заплащаната от бащата издръжка на другото му дете, което още посещавало детска градина и неговите разходи за отглеждането му били далеч по-малки, като джобни пари дори не му се полагали с оглед неговата възраст.

Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение в частта, в която И. В. И. е осъден да заплаща на непълнолетното си дете В. И. И., действащо със съгласието на своята майка Д. И. И., ежемесечна издръжка в размер на 330 евро, считано от 23.10.2025г. до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, с падеж на всяка месечна вноска на първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане Предявява насрещна въззивна жалба, срещу постановеното по делото съдебно решение. Моли съдът да измени решението в частта, в която И. В. И. е осъден да заплати сумата в размер на 1636,13евро, равностойни на 3200 лева, на непълнолетното си дете В. И. И., действащо със съгласието на своята майка Д. И. И., представляваща издръжка за минало време за периода от 23.10.2024г. до 22.10.2025г., изчислен считано от момента, предхождащ с една година завеждане на исковата молба в съда на 23.10.2025г., ведно със законната лихва върху сумата от 23.10.2025г. до окончателното й заплащане, като вместо това постанови решение, с което да присъди издръжка за минало време в размер на 3448.71 евро, представляваща разликата от 330 евро месечно за 12 месеца назад в общ размер на 3960 евро след приспадане на заплатените от въззивника 511,29 евро, представляваща издръжка за минало време за периода от 23.10.2024г. до 22.10.2025г., изчислен считано от момента, предхождащ с една година завеждане на исковата молба в съда на 23.10.2025г., ведно със законната лихва върху сумата от 23.10.2025г. до окончателното й заплащане. Претендира разноски.

В срока за отговор на насрещната въззивна жалба другата страна И. В.

И., чрез адв. Х. Х. я оспорва като неоснователна. Излага подробни съображения и моли съдът да отхвърли насрещната въззивна жалба на ищеца В. И. И., действащ със съгласието на своята майка Д. И..

Дирекция „Социално подпомагане“ - С.З. редовно и своевременно призовани за съдебно заседание не изпраща представител и не вземат становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Производството е с правно основание чл. 143 и чл. 149 СК. Образувано е 3 по искова молба от В. И. И., действащ със съгласието на майка си Д. И. И. против И. В. И. с претенция за определяне на издръжка на лицето в размер на 800лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.10.2025г. и за една година назад преди завеждане на иска в съда - в размер на 8600лева.

Ответникът И. В. И. оспорва претенциите като прекомерни. Моли да бъде уважена претенцията за издръжка занапред до размера на 300лева месечно, а в останалата част да бъде оставена без уважение. По отношение на претенцията за заплащане на издръжка за минало време моли същата да бъде отхвърлена изцяло, а при условията на евентуалност - до размера на 300лева месечно за месеците, в които не е заплащана такава.

Ищецът твърди, че към настоящия момент бил ученик в единадесети клас в Професионална гимназия по Строителство, архитектура и геодезия „Л.Б.“ гр. С.З.. Още в ранното му детство родителите му се разделили, тъй като същите нямали сключен граждански брак, не били уредили официално въпросът с издръжката на детето. През годините единствените грижи за детето били полагани от неговата майка Д. И. И., като многократните опити от нейна страна да уреди с бащата на детето си по доброволен път въпроса с издръжката на В. били неуспешни, въпреки обещанията на г-н И., че ще заплаща редовно такава. Г-жа И. работила във фирма „Г.“ ЕООД и получавала заплата малко над минималната за страната. Този доход не можел да бъде достатъчен, за да задоволи в пълнота всички необходими и присъщи разходи на едно момче на тази възраст, още повече, че В. имал и странични занимания, свързани с желанието му да развива и обогатява познанията си по математика, които били свързани с допълнителни разходи. До този момент срещите между баща и син били кратки и епизодични, по няколко часа, най-често няколко пъти в годината, като с оглед факта, че В. бил на почти на 17г., последният нееднократно молил баща си за финансова помощ, касаеща негови конкретни нужди, в резултат на което получил по личната си банкова сметка малки суми, както следва:На 10.01.20025г. - 300лв.; На 04.02.2025г. - 150лв.; На 21.02.2025г. - 150лв.; На 17.03.20025г. - 150лв.; На 07.04.2025г. - 150лв.; На 24.04.2025г. - 100лв. Сборът им бил 1000лв., като в тези хиляда лева се изразявала цялата грижа на бащата И. И. към сина му В. И. през годините, след раздялата с майката.

Моли съдът да осъди И. В. И. да заплаща на сина си В. И. И., чрез неговата майка и законен представител Д. И. И., сумата 800лв., представляваща месечна издръжка с падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

На основание чл. 149 от Семейния кодекс, моли съдът да осъди И. В. И., да заплати на В. И. И., чрез неговата майка и законен представител Д. И. И., издръжка за минало време в размер на 8600лв., за период една година назад, считано от датата на подаване на исковата молба.

4

Ответникът оспорва предявения иск по чл. 143 СК като неоснователен за целия претендиран размер.Счита предявения иск по чл. 149 СК за изцяло неоснователен, а в условията на евентуалност за неоснователен за целия претендиран размер за месеците от търсения едногодишен период, в които няма никакво плащане.

Оспорва твърдението, че майката на ищеца и ответникът имали спорове във връзка с издръжката на сина си. Твърди, че тези въпроси били уредени между тях по доброволен път, като ответникът заплащал редовно издръжка според възможностите си, много често това ставало в брой директно на ищеца при срещите им, а по-рядко и по изключение по банков път. Индикация за това били и преводите, подробно цитирани в исковата молба. До есента на 2025 г. ищецът и майка му живели в жилище, собственост на ответника, като месечните режийни сметки, т.ч. за ток и вода били заплащани единствено от ответника. Оспорва, че ищецът имал странични занимания, свързани с желанието му да развива и обогатява познанията си по математика, като за такива никога не бил споделял с баща си. Дори и същият евентуално да има такива, твърди, че те се поемат изцяло от училището и за тях не били необходими каквито и да било допълнителни разходи. Независимо от размера на разходите на ищеца, за които нямало доказателства да са в размер, надвишаващ обичайния, твърди, че доходите на ответника били достатъчни да покрият издръжка единствено в минималния законов размер, а именно около 300 лв. В този размер, тя щяла да бъде съобразена не само с възможностите на ответника, но и с обстоятелството, че същият вече бил осъден по гр.д. № 1662/2024 г., по описа на PC С.З., да заплаща издръжка в размер на 300 лв. месечно на друго свое дете, а именно на А. И. И..