Решение № 262438 от 02.11.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №262438

02.11.2021 г., гр. Пловдив,

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XІI-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13941/2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

235 от ГПК – решение по съществото на спора.

В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи против ответника Т.Я.Д., ЕГН **********, с адрес: *** , вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Според фактите в исковата молба , ищецът е комунален оператор, водоснабдително дружество, което твърди, че е доставило на ответника до неин обект – жилище в ****************, питейна вода за периода 06.06.2016г. – 12.06.2020г. за сумата от 1022.08 лв., която останала незаплатена въпреки издадените за целта фактури и изтекъл срок за плащане , предвиден в Общите условия по договор между страните. Количеството на доставената вода било изчислено нормативно , тъй като в жилището липсвал водомер. Затова , съобразно общите условия , на ответника били начислявани ежемесечно по 10 м3 за нетоплофицираното жилище – по 5м3 за двама обитатели.

Ищецът се снабдил със заповед за плащане по ч. гр. дело № 8742 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр.състав , за 2020г, в която, освен главницата, била заповядана за плащане и лихва в размер на 151.06 лв. за период от 31.08.2016г до

30.06.2020г. и законна лихва от датата на подаването на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Заповедта се връчила на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът, на което дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на вземането си.

Ответникът оспорва иска в своевременен отговор, отрича да е потребител на доставяните от ищеца услуги, тъй като не била собственик или ползвател на водоснабденото жилище. Възразява , че вода до имота не е доставяна, а искът бил и недоказан, тъй като се базирал на изходящи от ищеца частни документи.Наведено е и възражение за изтекла погасителна давност и се иска от съда да отхвърли исковете.

Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.

След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при публично известни общи условия.Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име. Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно на името на ответника.

По делото обаче отсъстват доказателства, които да легитимират ответника като собственик или ползвател на водоснабдения имот. Приложено е на л. 6 от делото копие от кадастралната карта на П. с данни от кадастралния регистър за имота , но в същото не фигурира името на ответника . Липсва нотариален акт , извлечение от партидата на имота в Авписванията или каквато и да било индикация , Д. да е собственик или ползвател на имота на годно правно основание . Тоест, не се установи да име между страните договор при общи условия като източник на задължението на ответника да плати стойността на доставената вода.

Само заради изложеното , съдът следва да отхвърли иска .

За пълнота , спори се и по размера на иска , с мотив , че доставчикът неправомерно е определил количеството на доставената вода – нормативно , без обаче да има право на това. Съдът не споделя това възражение. Водомерът ( като средство за търговско измерване) е собственост на потребителя, чието задължение е да го монтира ( чл .18 ал. 3 от ОУ ) и да го поддържа в изправност ; в тежест на същия е да докаже този факт, след като черпи права от него. Наличие на водомер не се твърди , а е в тежест на ответника да посочи този факт и да го докаже , след като черпи права от него, а отсстъвието на водомер е отрицателен факт за ищеца. Напротив, от показанията на свид. М. личи , че водомер в имота изобщо няма монтиран, и съдът цени тези показания като обективни. Затова приложима е нормата на чл. 23 ал. 5 от ОУ , и за оператора е възникнало предвиденото там право да определя нормативно доставеното количество вода.

Разноските се присъждат в тежест на ответника .

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

Отхвърля иска на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, бул. Шести септември № 250, да бъде признато за установено по отношение на Т.Я.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че в отношенията между страните , ответника дължи на ищеца плащане на следните суми по договор за доставка на питейна вода , за които е издадена заповед за плащане по ч. гр. дело № 8742/2020г., ПРС: сумата от 1022.08 лв. – главница, стойност на вода за периода 06.06.2016г. – 12.06.2020г., обезщетение за забава за париода от 31.08.2016г до 30.06.2020г. в размер от 151.06 лева , и законната лихва върху главницата от дата 17.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалван е пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ