Акт от 17.06.2020, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№71 гр.

Велико Търново, 17.6.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година проведено чрез ВИДЕОКОНФЕРЕНТНА ВРЪЗКА в Административен съд Велико Търново зала №15 в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ

При секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно КАХД № 10 024/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция“Изпълнение на наказанията ГДИН против Решение № 512/5.12.2018г, постановено по адм.д.643/2018г. по описа на

Административен съд Велико Търново. С обжалваното решение, в производство по реда на Глава

Единадесета от АПК, във вр. с чл. 285 и чл.

284, ал. 1 от ЗИНЗС, Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София 1309, бул.

„Ген. Н. Столетов“ № 21, е осъдена да заплати на Т.И.М. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в град Ловеч, сумата в размер на 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018г.(датата, на която незаконните бездействия са били преустановени) до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 02.08.2017г. до 10.05.2018г., произтичащи от неосигуряване на необходими битови и санитарно-хигиенни условия /минимална жилищна площ, един час престой на открито на ден, проветрение, пряк достъп в килията на дневна светлина, наличието на дървеници в спалните помещения/ и тайна на разговорите с адвокат при престоя в следствения арест в гр. Велико Търново. Искът до претендираният пълен размер от 28 000 лева е отхвърлен и решението в тази част е влязло в сила.

Настоящото производство е образувано, след като с Определение № 823/20.1.2020г., постановено по адм. д. № 1169/2019г. по описа на Върховен административен съд, състав на Трето отделение е прекратил производството по делото и изпратил делото на Административен съд – Велико Търново.

В касационната жалба се навеждат доводи, че постановеният акт бил неправилен и необоснован, постановен в противоречие с константната съдебна практика и на европейското законодателство. Първото възражение на касационния жалбоподател е, че съдът е постановил своето решение при неизяснена фактическа обстановка, не е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, коментирал е Заповед на Началник на ГДИН, която не касае процесния период. Сочи се, че първоинстанционният съд не бил съобразил действителната обстановка по случая, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина. Не била преценена доказателствената тежест на събраните доказателства за изпълнение в цялост на фактическия състав на чл.

1 от ЗОДОВ, с което да се ангажирала отговорността на ГДИН. Не била установена по категоричен начин вредата, бездействието и причинната връзка.

Смята, че ищецът не е доказал твърдяното незаконно бездействие от страна на ГДИН, което се явява и първата предпоставка за ангажиране отговорността на касатора. Доколкото по делото са събрани достатъчно доказателства то необосновано съдът е намерил, че затворническата администрация не е изпълнила задълженията си по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС- била е осигурена едночасова почивка макар и в стая с отворени прозорци, което е допустимо съгласно приложена заповед на Началника на ГДИН, съответни санитарно-хигиенни условия като при сигнал задържаните са завеждани до сервизното помещение, спазено е и изискването за квадратура – 2 души в 8 кв.м. килия, надзирателят се е отдръпвал при провеждане на разговор на ищеца с негов адвокат. Счита, че решението е недопустимо в частта, с която се присъждат вреди от ухапвания от дървеници, тъй като такива оплаквания в исковата молба няма, поради което съдът се е произнесъл свръхпетитум. С оглед на така изложеното от настоящата инстанция се иска отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав, или неговата отмяна и постановяване на акт по същество, с което искът се отхвърли.

В съдебно заседание се представлява от *** О., който поддържа така подадената касационна жалба с оплакванията в нея. Иска се намаляване на присъденото обезщетение, тъй като решението е неправилно и в тази частпоради несъответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД.

Претендира се присъждане на разноски на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК..

Ответник касационна жалба Т.И.М. се представлява от ***С., който оспорва така подадената жалба като я намира за неоснователна. Счита, че след като в самата жалба няма искане за намаляване на присъденото обезщетение, такова искане е недопустимо да се прави едва в открито съдебно заседание.Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, като определеното обезщетение не е завишено. Макар да не е съобразено с решението на ЕКПЧ „Н. и други против България“ съгласно което за

1 ден престой в следствен арест се следва 12 лева обезщетение, решението е правилно като е определен по- нисък размер от 4,43 лева на ден. Моли се за потвърждаване на решението като правилно, мотивирано и справедливо. Съдът всестранно обсъдил събраните доказателства и правилно направил своя извод.

Ответникът лично заявява , че се присъединява към становището на служебния адвокат, като намира подадената жалба за недопустима. Не се сочат никакви нови доказателства. Моли да се потвърди обжалваното решение като мотивирано и постановено в съответствие със закона.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Съдът е градил фактическите си и правни изводи въз основа на доказателства за наличието на обстоятелства, които стоят извън наведените в исковата молба основания- вреди, причинени от нахапване от дървеници. Следователно в тази част решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено като произнесено свръхпетитум. В останалата част намира същото за правилно и законосъобразно.

Определеният от съда размер не се явява завишен, а точно компенсира вредите, претърпени от ищеца, без това да води до обогатяването му. Обезщетението е съобразено с характера, степента, интензитета, времетраене на бездействието на администрацията, от което за ищеца са възникнали неимуществени вреди. Предлага съдът да се произнесе в този смисъл.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.

211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното производство пред Административен съд –Велико Търново се е развило по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 във вр. с чл.

284, ал. 1 от ЗИНЗС, по искова молба на Т.И.М. , против Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", за заплащане на обезщетение в размер на 28 000 лева, представляващи претърпени неимуществени вреди за периода от 02.08.2017г. до 10.05.2018г., произтичащи от неосигуряване на необходими битови и санитарно-хигиенни условия /минимална жилищна площ, един час престой на открито на ден, проветрение, пряк достъп в килията на дневна светлина/ и тайна на разговорите с адвокат при престоя в следствения арест в гр. Велико Търново. Неимуществени вреди вследствие на неосигуряването на нормални условия за пребиваване по време на престоя му в Ареста, при изпълнение на мярката за неотклонение "Задържане под стража" се изразяват в преживени унижение, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес, унижение на човешкото му достойнство, което е породило у него чувство за отритнатост, отхърленост, незащитеност и страх и се е обективирало в защитна реакция на организма – сълзене на очите и същите надвишават неизбежното ниво на мярката "Задържане под стража". Както се посочи по- горе като правно основание за възникване на имуществената отговорност на касатора е неговото бездействие- неизпълнение на негови нормативно определени задължения по чл. 3, ал.2 от ЗИНСЗ изразяващи се в неосигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в килията в следствения арест; липсата на достатъчно дневна светлина, отопление и проветряване; липсата на санитарен възел и течаща вода; неосигуряването на престой на открито; лоши хигиенно-битови условия, невъзможност за общуване с адвокат без намесата на затворническата администрация.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.

284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи. Не се споделят от настоящата инстанция твърденията в касационната жалба, че съдът неправилно е ценил доказателствата. Това, че съдът е стигнал до различен правен извод от желания от касатора само по себе си не обосновава съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Съдът е изложил подробни аргументи кои гласни доказателства кредитира, преценил е всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и поотделно като вярно е установил фактическата обстановка по спора- точното положение на ищеца – в коя от съответните килии се е намирал, същата с каква площ разполага, колко човека са били настанени в една стая, наличие или липса на слънчева светлина, наличие на санитарни помещения, възможност за тяхното ползване, Също така съдът е установил и безспорния по делото факт, че едночасовата разходка на задържаните се е осъществявала в едно по- голямо помещение, което е имало два отворени прозореца. Не е спорен и другия факт, че свиждането с адвокат се осъществява в една стая, в която присъства надзирател, чиято възможност за отдалечаване е ограничена от размерите на това помещение.

При така установеното от фактическа страна съдът е формирал извод за частична основателност на претендцията както следва:

1.

Съдът е намерил за доказано по основание оплакването на ищеца за неосигуряване на минимална жилищна площ при престоя в арест, която съгласно чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС е 4 кв.м. След като килиите, в които е пребивавал ищецът са с площ от 8 кв.м. и съгласно справка, изходяща от касатора в тях са били настанявани повече от две лица, то горното нормативно задължение не е изпълнено от касатора.

2. Доказано е било и второто оплакване за неосигуряване на престой на открито, съгласно чл.

86, ал.1, т.1 от ЗИНСЗС във вр. с чл. 240, чл. 256, ал.1, т.1 от ЗИНЗС доколкото касаторът също не спори, че едночасовият престой е бил в по- голяма стая от около 20 кв.м. с два отворени прозореца, което не съответства на нормативното изискване за пребиваване на открито, извън зданието на следствения арест. Приложената Заповед на Главен директор на ГДИН, с която се приема, че нормативното задължение е изпълнено когато при липса на възможност това пребиваване е в по- голямо помещение с отворени прозорци. Съдът е посочил, че съгласно чл. 256, ал. 5 от ЗИНЗС вътрешният ред в арестите броят на свижданията и времето за провеждане на открито се определят със заповед на Главния директор на ГДИН и следователно този орган може само да предвиди времето за престой на открито, но не и да предвижда провежданото му в закрити врати в противоречие на закона.

3. Съдът е намерил за основателни и доказани оплакванията за липса на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения и за липсата на естествено осветление в килиите, в които е пребивал ищеца. Нормативно това задължение на затворническата администрация е уредено в чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС, който визира, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като при заведения от закрит тип това ползване се осъществява в самите спални помещения. Съгласно ал.2 на същия член в спалните помещения се осигурява пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Съдът е намерил, че посочените факти се доказват от разпитаните свидетели, но същите не се оспорват и от самия касатор. Единственият му аргумент е, че след като сградата е стара и липсва достатъчен бюджет за обновяване на арестантските помещения, то се касае за обективна невъзможност за изпълнение на това нормативно задължение, които съдът е намерил за неоснователни.

Разпечатката съдържа 39 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ddc6b171-1805-4fab-a981-b4b31e7ab8ef