Решение № 1739 от 07.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1739 гр. ***, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А. като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110111807 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС от Н. П. Я., ЕГН **********, с адрес гр. ***, общ. ***, м. „***", пета 9, ет. 3, ап. 10, М.

П. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***" № 28, и В. М. Я., ЕГН **********, с адрес с. ***, общ. ***, ул. „***" № 20, срещу Н. И. Я., ЕГН **********, С. М. Я., ЕГН **********, и П. И. Я., ЕГН ***, тримата с адрес гр. ***, ул. „***" № 28, за допускане на съдебна делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, общ. ***, обл. ***, одобрени със Заповед № ***/14.07.2006 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. ***, ул. „***" № 28, с площ по кадастрална карта 259 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: имот пл. ***, кв. 22, ведно с изградената в същия имот сграда с идентификатор ***.6, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ по кадастрална карта 98 кв.м., предназначение: жилищна сграда — многофамилна, брой етажи: 1, конструкция: полумасивна.

В исковата молба и в депозираната по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК уточняваща молба с вх. № 83809/2024 г. ищците излагат, че съсобствеността по отношение на жилищната сграда е възникнала по наследяване от *** Я. — баща на ищците Н. П. Я. и М. П. К. и съпруг на ищцата В. М. Я., който приживе е придобил по силата на саморъчно завещание от *** г. на общия наследодател *** Я., обявено с протокол от *** г., 69,65% идеални части от жилищната сграда, удостоверени с нотариален акт ***, том II, дело № *** г. на нотариус при ВРС. Сочат, че процентното изражение на квотите от сградата е изчислено от вещо лице по искане на двамата братя при обявяване на завещанието, въз основа на завещаното на всеки от тях съобразно описанието на физически обособените части от сградата. Като придобивно 1 основание за собствеността на наследодателя им върху идеалните части от сградата ищците сочат завещанието на общия наследодател *** Я. и придобивна давност, упражнявана за периода след откриване на наследството до собствената му смърт. По отношение на поземления имот ищците твърдят, че техният наследодател *** Я. е придобил 105 кв.м. идеални части от него с договор за покупко-продажба, вписан на 25.04.2007 г. в Агенция по вписванията с вх. рег. ***, том 8, акт ***, продадени му от ***. С уточняващата молба ищците заявяват изрично, че поддържат иска за делба на жилищната сграда и желаят делба и на поземления имот, върху който същата е изградена, при следните квоти: за сградата — по 1/6 идеална част за всеки от шестимата съделители; за поземления имот — 1/12 идеална част за всяко от децата на двамата наследодатели и 4/12 идеални части за всяка от двете преживели съпруги. Молят съдът да допусне съдебна делба и същата да бъде извършена при условията на чл. 348 ГПК — чрез изнасяне на имота на публична продан.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез процесуален представител, са депозирали писмен отговор. Признават наличието на съсобственост по отношение на жилищната сграда и на поземления имот при квотите, посочени в уточняващата молба. Излагат, че техният наследодател *** Я. е придобил по силата на същото завещание 30,35% идеални части от жилищната сграда, удостоверени с нотариален акт ***, том II, дело ***1994 г. на нотариус при ВРС, а с договор за покупко-продажба, вписан на 16.04.2007 г. с вх. рег. ***, том 7, акт № 219, е придобил 105 кв.м. идеални части от поземления имот от ***.

Настоящият съдебен състав на ВРС, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно-техническата експертиза от инж. Т. Х. О., прието в съдебно заседание от 18.07.2025 г., намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск за съдебна делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Производството е във фазата по допускане на делбата (чл. 344, ал. 1 ГПК), в която следва да се установи: (1) съществуването на съсобственост по отношение на заявените за делба недвижими имоти; (2) придобивните основания, въз основа на които страните са станали съсобственици; и (3) обемът на притежаваните идеални части на всеки от съделителите в съсобствеността. Тъй като делбата представлява общ за всички съсобственици акт, законът изисква в производството да участват всички съсобственици — задължително процесуално необходимо другарство по чл. 75, ал. 2 ЗН. Делото е надлежно образувано при участие на всички наследници на двамата първоначални съсобственици — наследодателите *** Я.и.

По силата на нотариален акт ***, том II, дело № *** г. на нотариус при ВРС наследодателят на ищците *** Я. е признат за собственик по наследство и завещание на 69,65% идеални части от жилищната сграда, находяща се в гр. ***, ул. „***" № 28, заедно с ½ идеална част от правото на строеж върху дворното място. По силата на нотариален акт ***, том II, дело ***1994 г. на нотариус при ВРС наследодателят на ответниците *** Я. е признат за собственик по наследство и завещание на 30,35% идеални части от същата жилищна сграда, заедно с ½ идеална част от правото на строеж върху дворното място.

Правното основание за двете деривативни придобивания е саморъчно завещание от *** г. на 2 общия наследодател *** Я., обявено с протокол от *** г. Тъй като придобиването е по безвъзмездно правно основание — наследяване по завещание — имуществото представлява лична собственост на всеки от двамата братя по смисъла на чл. 22, ал. 2 СК и не е предмет на режима на съпружеска имуществена общност.

Видно от приложените удостоверения за наследници, *** Я. е починал на *** г. и е оставил като свои законни наследници съпругата си В. М. Я. и дъщерите си Н. П. Я. и М. П.

К., а *** Я. е починал на *** г. и е оставил като свои законни наследници съпругата си С. М.

Я. и синовете си Н. И. Я. и П. И. Я.. На основание чл. 9, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, наследствените права в процесните имоти са преминали при равни части върху наследниците от двата клона — всеки наследник по 1/3 идеална част от наследствения дял на своя наследодател.

По отношение на поземления имот от приложените по делото договори за покупкопродажба се установява, че двамата наследодатели *** Я.и са придобили по 105 кв.м. идеални части (т.е. по ½ идеална част от целия имот), посредством възмезден придобивен способ — покупко-продажба от ***. И двата договора са сключени по време на сключен граждански брак на двамата наследодатели — съответно с ищцата В. М. Я. и с ответницата С. М. Я. — поради което придобитото имущество представлява съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 21, ал. 1 СК.

По отношение на допустимостта на делбата на поземления имот заедно с изградената върху него жилищна сграда съдът намира следното. Съгласно ППВС *** г. на Пленума на ВС и трайно установената практика на ВКС при действието на ЗУТ, делбата на съсобствено урегулирано поземлено място е недопустима само в хипотезата, при която върху същото са изградени обекти, представляващи изключителна индивидуална собственост на отделните съсобственици на терена, като в такъв случай земята изпълнява функция на обща част на сградите и нейната делба е несъвместима с предназначението . В настоящия случай разположената върху поземления имот жилищна сграда не се намира в режим на изключителна индивидуална собственост на различните съделители, а е съсобствена между двата клона на наследниците при квоти, произтичащи от наследяването.

Поземленият имот и сградата се намират в един и същ режим на съсобственост — съсобственост между всички шестима съделители, макар при различни квоти, произтичащи от различния правен режим на придобиването (СИО за поземления имот; лична собственост за сградата). При тази констелация не е налице хипотезата, посочена в ППВС *** г., и делбата на поземления имот ведно с изградената върху него сграда е допустима. Нещо повече, именно при подобна фактическа обстановка — съсобствен поземлен имот с изградена в него съсобствена сграда — е процесуално целесъобразно делбата на двата имота да се извърши в едно общо производство, тъй като те са функционално свързани (земя и сграда върху нея) и интересите на съделителите изискват тяхното едновременно решаване.

По отношение на самата жилищна сграда от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че същата представлява полумасивна жилищна сграда — многофамилна, с площ 98 кв.м., разположена в северната част на поземлен имот с 3 идентификатор *** и отразена в КККР с идентификатор ***.6. Сградата е заварен обект — съществуваща към момента на наследяването и към настоящия момент, която и в нейната цялост, и в идеалните си части представлява допустим обект на съдебна делба съгласно чл.

34 ЗС вр. чл. 344, ал. 1 ГПК. Сградата е придобита в съсобственост от двамата наследодатели по силата на завещанието от *** г. в идеални части — 69,65% за *** Я. и 30,35% за *** Я. — и понастоящем се намира в съсобственост между техните наследници от двата клона, призовани към наследяване по реда на чл. 5, ал. 1 ЗН.

При допускане на делбата на сграда в фазата на допускането съдебният състав не дължи преценка на въпроса дали сградата може да бъде реално поделена в натура — този въпрос се разглежда едва във втората фаза на делбеното производство, при изготвянето на разделителния протокол по чл. 350 ГПК и след извършване на необходимите технически експертизи. В първата фаза е достатъчно да се установи самото съществуване на съсобствеността и нейните параметри.

По отношение на квотите на съделителите, ищците с уточняващата молба заявяват и поддържат, а ответниците с писмения си отговор не оспорват, следните квоти: за сградата с идентификатор ***.6 — по 1/6 идеална част за всеки от шестимата съделители; за поземления имот с идентификатор *** — 1/12 идеална част за всеки от четиримата низходящи и 4/12 идеални части за всяка от двете преживели съпруги. Съдът намира, че така заявените и взаимно признати от страните квоти отразяват правилно вещноправното положение, при следните съображения:

По отношение на поземления имот, придобит в режим на СИО, при прекратяване на общността със смъртта на всеки от наследодателите преживялата съпруга получава ½ от ½ = ¼ идеална част от целия имот като своя лична собственост (така нар. „половината на преживелия съпруг" от прекратената СИО). Останалата ¼ идеална част постъпва в наследствената маса и се наследява при равни части от тримата наследници по закон — преживелия съпруг и двете деца — всеки по 1/3 от ¼ = 1/12 идеална част. Така общата квота на всяка от преживелите съпруги по отношение на поземления имот е ¼ + 1/12 = 3/12 + 1/12 = 4/12 идеални части, а на децата — по 1/12 идеална част. Обща сума на квотите: 1/12 + 1/12 + 4/12 + 1/12 + 4/12 + 1/12 = 12/12 = 1.

В отговора ответниците са изложили и възражения по отношение на трите самостоятелни обекта, разположени в съществуващата в имота втора сграда — масивна сграда с идентификатор ***.7 (хангар, депо, гараж, с площ 70 кв.м.), а именно: за самостоятелен обект с идентификатор ***.7.3 (гараж, 19,03 кв.м.) са изложили твърдения за изключителна собственост по силата на констативен нотариален акт № 32*** рег. № ***, дело № *** г. на нотариус *** а за самостоятелен обект с идентификатор ***.7.1 (43,59 кв.м.) — твърдения за незаконен характер на строежа. Тези възражения, обаче, излизат извън предмета на делбеното производство след постъпилото от ищците уточнение по реда на чл.

129, ал. 2 ГПК. С уточняващата молба ищците изрично са определили предмета на иска като поземления имот „ведно с изградената в същия имот сграда", индивидуализирана впоследствие чрез позоваване на жилищната сграда с идентификатор ***.6, без да включват 4 в петитума която и да е от обособените части на втората сграда в имота, нито самата сграда с идентификатор ***.7. По този начин предметът на сезирането е окончателно очертан и съдът дължи произнасяне само в неговите рамки, на основание чл. 6, ал. 2 ГПК.