Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 307 от 07.10.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 974/2024
Вид
Решение № 307
Подписан
07.10.2024
В сила
07.10.2024
Състав
Владимир Астарджиев, Андрей Ангелов, Димитрина Ангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Астарджиев

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора Л. Тр. К. като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20241000600974 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл. ХХІ, вр. чл.306, ал.3 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на адвокат М. М. – упълномощен защитник на осъдения М. Ц. М. срещу определение, постановено по НЧД № 3 485/24г. по описа на СГС, НО, 1 състав, с което съдът, на основание чл.25, ал.1, вр .чл.23, ал.1 от НК е групирал наказанията по 3 осъждания ( по НОХД № 3168/24г. на СГС, по НОХД № 357/23г. на РС Благоевград и по НОХД № 26/24г. на ОС – Плевен) на М., определяйки едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 9 /девет/ месеца, към което е присъединено наказанието „ лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5/пет/ месеца, наложено му по НОХД № 357/23г. на РС Благоевград. Общото наказание „лишаване от свобода“ е увеличено по реда на чл. 24 НК с 1/2, така че общият размер възлиза на 4 /четири/ години, 1 /един/ месец и 15 /петнадесет/ дни. Изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е постановено при първоначален общ режим, като е приспаднато на осн. чл.25, ал.2 от НК изтърпяното наказание лишаване от свобода и задържането под стража.

С жалбата, подадена от упълномощения защитник на осъдения М. – адв. М., се изразява недоволство от определението на съда единствено в частта, с която е приложен чл. 24 от НК и се иска неговата отмяна в тази му част. Сочи се, че в чл. 24 от НК е предвидена единствено възможност за увеличаване на наказанието, която в случая 1 не е удачна. В тази насока се оспорва констатацията на СГС за вземане предвид на осъждания на М., по които същият е реабилитиран, като по този начин се дерогира разпоредбата на чл. 85, ал.1 от НК; по две от групираните наказателни производства с пострадал Н. А. държавното обвинение е проявило недобросъвестен процесуален подход, като не ги е обединило и по този начин не би се стигнало до групиране на наказанията в отделно производство; оспорва се и изводът на първостепенния съд, че с приложение на чл. 24 от НК биха се постигнали целите на наказанието по чл. 36 от НК, като в тази насока се акцентира на процесуалното поведение на осъдения и липсата на демонстрирана от него трайна тенденция към извършване на престъпления. Прави се искане за отмяна на определението на СГС в частта му относно приложението на чл. 24 от НК.

В съдебно заседание прокурорът от САП счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваното определение да бъде потвърдено, като счита приложението на чл.

24 от НК за законосъобразно с оглед значителния брой престъпни деяния, извършени от М. , периодът на осъществяването им, трансграничната престъпна деятелност и завишената обществена опасност на престъпленията и дееца.

Преупълномощеният във въззивното производство защитник на осъдения – адв.

С. Д. моли съда да уважи въззивната жалба, като счита, че приложението на чл.24 НК се явява изключение от общото правило за групиране на наказанията и в случая то се явява необосновано и явно несправедливо, тъй като не може да бъде направена от доказателствата по делото констатация, че определеното общо най- тежко наказание няма да осъществи своето поправително и превъзпитателно въздействие. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че следва да бъдат взети предвид и осъжданията на подзащитния му, по които същият е реабилитиран, но не е отчел признаването на вината от М. и приключването на делата със споразумение. Прави искане за изменение на определението на СГС, като отмени увеличаването на определеното общо наказание с 1/2.

Осъденият М. моли въззивния съд да отмени приложението на чл.24 от НК.

Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:

СГС е бил сезиран с предложение от СГП по реда на чл. 306, ал.1,т.1 от НПК с искане за определяне на едно общо най – тежко наказание по отношение на осъдения М. Ц. М. в размер на 2 години и 9 месеца при „строг“ режим по НОХД № 3168/24г. на СГС, по НОХД № 357/23г. на РС Благоевград и по НОХД № 26/24г. на ОС – Плевен, което на осн. чл. 24 от НК да бъде увеличено с 1/2.

От събраните в хода на хода на първоинстанционното производство писмени доказателства е установено, че М. Ц. М. е 6-кратно осъждан, като по 3 от тях (НОХД № 78/2011г. на РС Етрополе, НОХД № 173/2011г. на РС Етрополе и НОХД № 2

412/2013г. на РС Ботевград) е настъпила реабилитация по право на осн. чл. 88а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 82, ал.1 от НК, поради което и правилно същите не са били предмет на разглеждане. Останалите негови 3 осъждания са както следва:

1) по НОХД № 357/23г. на РС Ботевград, с определение влязло в сила на 21.06.2023г., за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК на 24.04.2023 година, за което е наложено наказание 3 ( три) месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 (три) години и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 5(пет) месеца;

2) по НОХД № 36/24г. на ОС Плевен, с определение влязло в сила на 17.01.2024г., за престъпления по а) чл. 321, ал.3,т.1 от НК, извършено в периода от м. април 2019г. до 11.07.2023г. и б) 7 престъпления по чл. 159г, вр. чл. 159б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 159а, ал.2,т.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, извършени за периодите съответно от края на м.05.2021г. – 02.06.2021г.; 02.06.2021г. – 21.06.2021г.; м. 05.2021г. – 28.05.2021г.;

28.05.2021г. – м. 08.2021г.; м. 07. 2021г. – 16.07.2021г.; м. 08. 2021г. – 3-09.2021г.;

03.09.2021г. – края на м. 11.2021г., като за всяко от тях му е наложено наказание 2 (две) години и 9 ( девет) месеца „лишаване от свобода”, като на осн. чл. 23, ал.1 от НК му е определено едно общо найтежко наказание от 2 (две) години и 9 ( девет) месеца „лишаване от свобода” при първоначален „общ“ режим;

3) по НОХД № 3168/2024г. на СГС, с определение влязло в сила на 05.06.2024г., за извършено престъпление по чл. 142, ал.2, т.2 и т.7, вр. ал.1 от НК на 20.09.2022г., за което му е наложено наказание от 2 (две) години „лишаване от свобода“.

С атакуваното определение СГС, НО, 1 с-в е включил в съвкупността цитираните трите осъждания на М. от 2023г. и 2024г. – по НОХД № 357/23г. на РС Ботевград, по НОХД № 36/24г. на ОС Плевен и по НОХД № 3168/24г. на СГС, приемайки че престъпленията и по 3-те осъждания са извършени в условията на реална съвкупност, налагайки му най – тежкото – това по НОХД № 36/24г. на ОС Плевен от 2 (две) години и 9 (девет) месеца лишаване от свобода, към което на осн. чл. 23, ал.2 от НК е присъединил наказанието „ лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 /пет/ месеца, наложено му по НОХД № 357/23г. на РС Благоевград. Общото най – тежко наказание „лишаване от свобода“ на осн. чл. 24 от НК е увеличил с 1/2 , а именно – с 1 (една) година, 4 (четири) месеца и 15 ( петнадесет) дни, така че общият размер възлиза на 4 (четири) години, 1 (един) месец и 15 (петнадесет) дни. Изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е постановено при първоначален общ режим, като е приспаднато на осн. чл.25, ал.2 от НК изтърпяното наказание лишаване от свобода и задържането под стража.

3

Съобразявайки данните по отделните наказателни производства, изводът на СРС за наличие на основанията по чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК по отношение на 3-те горепосочени осъждания е неправилен и е в нарушение на материалния закон – чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК. Деянията на осъдения М. , предмет на наказателно преследване по описаните осъждания, съпоставени с датите на влизане в сила на определенията, имащи последиците на влязла в сила присъда по силата на чл.383, ал.1 от НПК, води до извод, че не всички е възможно да бъдат включени в посочената група, тъй като престъпленията не по всички 3 наказателни производства са осъществени в условията на реална съвкупност, т.е. М. да е извършил престъпленията, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда за което и да било от тях.

Това е така, тъй като осъждането на М. по НОХД № 36/24г. на ОС Плевен за престъплението по чл. 321, ал.3,т.1 от НК (извършено в периода от м. април 2019г. до 11.07.2023г.) означава, че деянието е извършено след влизане в сила на съдебния акт (21.06.2023г.) по НОХД № 357/23г. на РС Ботевград, поради което е невъзможно определянето на едно общо най-тежко наказание по двете наказателни производства – напротив следва извод, че престъплението по чл. 321, ал.3,т.1 от НК, предмет на НОХД № 36/24г. на ОС Плевен, е извършено в рамките на определения на М. изпитателен срок по чл. 66, ал.1 от НК по НОХД № 357/23г. на РС Ботевград, поради което и наказанието „лишаване от свобода“, наложено по последното осъждане, подлежи на привеждане по реда на чл. 68, ал.1 от НК. Освен да констатира това неправилно приложение на материалния закон, САС не е в състояние да го коригира, поради действието на забраната за влошаване положението на жалбоподателя (reformatio in peius) във въззивното производство – то е образувано единствено по жалба на осъдения М. и само относно приложението на чл. 24 от НК от страна на първата инстанция, а правилното приложение на материалния закон би влошило неминуемо неговото положение, тъй като наказанията по НОХД № 357/23г. на РС Ботевград следва да се търпят отделно от наказанията по НОХД № 36/24г. на ОС Плевен и по НОХД № 3168/2024г. на СГС. Ето защо и САС не разполага с процесуална възможност да интервенира върху определението на СГС в тази му част, като единствената предвидена в НПК хипотеза за това е по реда на глава 33 от НПК.

Гореизложеното не се отнася за престъпленията, предмет на разглеждане по НОХД № 36/2024г. на ОС Плевен и по НОХД № 3168/2024г. на СГС, които са извършени при условията на реална съвкупност - М. е извършил престъпленията, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда за което и да било от тях, поради което са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК за определяне на едно общо най-тежко наказание – в случая това, наложено му по реда на чл. 23, ал.1 от НК по НОХД № 36/24г. на ОС Плевен – 2 (две) години и 9 ( девет) месеца „лишаване от свобода“.

4

Въпреки горната констатация, че в случая подлежащи на групиране са две влезли в сила присъди, изводите на СГС относно приложението на чл. 24 от НК са законосъобразни. В съответствие с целите на наказанието и в частност със специалната превенция СГС е приложил института на увеличаване на така определеното общо най – тежко наказание, предвиден в чл. 24 от НК, тъй като видно от изложеното по –горе, престъпленията, за които е определено едно общо наказание, са извършени от М. за общественоопасна деятелност, свързана с престъпления против личността и реда и общественото спокойствие, а предметът на НОХД № 36/24г. на ОС Плевен обхваща общо 8 престъпни прояви, всяка от които поотделно представляваща тежко умишлено престъпление, като част от тях са свързани с трансгранична престъпна деятелност.

Предходните 3 осъждания на М. ( за които е настъпила реабилитация по право) се отчитат и от този съдебен състав като негативни данни за неговата личност, завишаващи обществената опасност на дееца, установяващи, че предходно наложените му наказания не са изиграли поправително и превъзпитателно въздействие при последващото му престъпно поведение, от което следва, че наказателната репресия спрямо личността му следва да бъде с по – висок интензитет, за да бъдат постигнати целите на наказанието. Т.е. обществената опасност и на престъпленията, и на дееца са завишени. Следва извод, че определеното общо най-тежко наказание от 2 (две) години и 9 ( девет) месеца „лишаване от свобода“ не се явява адекватно на степента на обществена опасност на деянията и дееца, а оттам е и в невъзможност да осигури обществения интерес от преустановяване на престъпната му деятелност и да се постигне превъзпитаване на дееца. Напълно законосъобразно е постъпил СГС като е упражнил правомощието си по чл.24 от НК и е увеличил общото най-тежко наказание с ½ - т.е. с 1 (една) година, 4 (четири) месеца и 15 ( петнадесет) дни - максималният предвиден в разпоредбата размер от ½ от определеното общо най-тежко наказание, изхождайки именно от завишената степен на обществена опасност на деянията и дееца, като същевременно увеличеното наказание не надвишава нито сбора от отделните наказания, нито максималния размер на наказанието „лишаване от свобода“, предвиден в чл.39, ал.1 от НК. В този смисъл ( каквито доводи се съдържат във въззивната частна жалба и пледоарията на защитата) така увеличеното общо наказание не е явно несправедливо, а се явява адекватен обществен отговор на завишената обществена опасност на дееца и конкретните деяния по чл. 321, ал.3,т.1 от НК, 7 по чл.