Присъда № 12 от 20.02.2024, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 12 от 20.02.2024 г., постановена по НОХД № 1545/2023 г. по описа на БОС

ПРОЦЕДУРА И ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Съдебното производството е образувано по обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура – Бургас против подсъдимия А. М. К., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. ”В”, предложение първо, вр. чл. 342, ал.1 от НК .

В обвинителния акт се твърди, че на 23.07.2021 г. в качеството си на водач на моторно превозно средство – лек автомобил „**’', модел „**”, с peг.

№ **, подсъдимият нарушил правилата за движение, установени в чл. 21, ал.1 от ЗДвП като в гр. Айтос, област Бургас, Западна промишлена зона, по улица без име, пред бивша Птицекланица управлявал въпросното МПС със скорост от 73 км/ч, в резултат на което предизвикал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Е. Ф., ЕГН: **********.

Според прокуратурата, произшествието и смъртта на пострадалата е нямало да бъдат допуснати, ако подсъдимият се е движел със разрешената скорост от 50 км/ч, тъй като автомобилът би спрял на около 4 метра преди мястото на удара.

До започване на разпоредителното заседание, постъпи молба от Р. И. Т., ЕГН: ********** – ** и ** на пострадалата Д. Ф., за конституирането й като частен обвинител в наказателното производство.

В разпоредителното заседание, проведено по реда на чл. 248 и сл. от НПК, съдът разгледа искането за конституиране на страна и прецени, че е спазен срокът по чл. 247Б ал.4 от НПК, поради което и с оглед представените писмени доказателства, касаещи родствените връзки на пострадалата с молителката (л. л. 98-102 от ДП), конституира последната като частен обвинител в наказателното производство.

Съдебното производство се разви по реда на глава ХХVІІ от НПК. В разпоредителното заседание, проведено по реда на чл. 248 и сл. от НПК, подсъдимият изрази желание да се приложи разпоредбата на чл. 371 т.2 от НПК. На основание чл. 372 ал.4 от НПК, съдът одобри с определение направеното от подсъдимия признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа обвинението срещу подсъдимия, като го намира за безспорно доказано. Пледира за налагане на наказание, което да е съобразено с нормата на Особената част на НК, действаща към момента на извършване на деянието, а видът и размерът му да определени по реда на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства. В тази връзка прокурорът акцентира на същественото съпричиняване на общественоопасния резултат от страна на 1 самата пострадала, като същевременно сочи и на добрите характеристични данни на самия подсъдим. Предлага на К. да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на три години, което да се намали с една трета в съответствие с приложимата норма на чл. 58а , ал.1 от НК. Прокурорът изразява становище, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наказанието, поради което предлага изпълнението на същото да бъде отложено за изпитателен срок от четири години. Прокурорът предлага на подсъдимия да се наложи и на наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години и шест месеца, като от него се приспадне времето, през което К. е бил лишен от това право по административен ред, считано от 18.02.2023 г.

В съдебно заседание частния обвинител Р. Т., редовно призована, не се явява и не взема становище по обвинението. Повереникът й пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода” в размер по-голям от предложеният от прокуратурата. Акцентира на допуснатите от подсъдимия преди деянието нарушения на правилата за движение, за което е бил санкциониран по административен ред, като и на разликата от 23 км/ч между допустимата и задължителната скорост на движение, което представлявало грубо нарушение на правилата за движение. Моли наложеното на подсъдимия наказание да бъде изтърпяно ефективно като се аргументира с обществената нетърпимост към подобен род престъпления, породена от увеличения им в последно време брой. Изразява становище, че само ефективна присъда би повлияла положително на постигане целите на генералната превенция.

В с.з. подсъдимият, редовно призован, се явява. Признава изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и заявява, че не желае да се събират допълнителни доказателства за тях; признава се и за виновен и изразява съжаление за случилото се.

Упълномощеният му защитник моли при индивидуализацията на наказанието съдът да отчете, че конкретното деяние не се отличавало с подчертано по-висока степен на обществена опасност в сравнение с останалите престъпления от този вид, а и обществената опасност на самия извършител била по-ниска от обичайната, доколкото подсъдимият бил с чисто съдебно минало, бил трудово и семейно ангажиран, бил съдействал за разкриване на обективната истина и изразил искрено съжаление за извършеното. Защитникът акцентира и на действията на самата пострадала, които според него до голяма степен допринесли за настъпването на общественоопасния резултат. По отношение на посочените от частното обвинение, допуснати от подсъдимия предходни административни нарушения, защитникът моли съда да не ги отчита при индивидуализацията на наказанието, тъй като те не били много, били разтегнати в дълъг период от време и като цяло не можели да опишат К. като водач, който не спазва установените правила за движение. Предлага на съда да наложи наказания в параметрите, посочени от прокуратурата, като моли наказанието лишаване от 2 свобода да бъде отложено за изпитателен срок.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Подсъдимият А. М. К. е роден на ** г. в гр. **, ** гражданин е, има завършено ** образование, работи като **, **, **. Правоспособен водач е и притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № 283083131, валидно до 18.10.2026 г. Има придобити категории „В“, „М“ и „АМ” (л. 107 от ДП), като до датата на деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, е имал няколко, допуснати по различно време, нарушения на правилата за движение, изразяващи се в несъобразяване със светофарна сигнализация, неправилно паркиране и не оборудване на превозното средство със светлоотразителен триъгълник, за които е бил санкциониран с парични глоби, наложени с няколко фиша и едно наказателно постановление.

К. управлява и притежава фактически, без да е официално прехвърлено, моторно превозно средство – лек автомобил „**“ с рег. № ***. Същото се класифицира като пътно превозно средство „категория В“.

Пострадалата Д. Е. Ф., ЕГН: ********** живеела постоянно в с. **, обл.

**, заедно с ** си – частния обвинител и св. Р. И. Т., която била неин ** и с ** си - св. С. Й. Ф. (починал преди даване ход на съдебното производство), който бил неин **. През лятото на 2021 г. Ф. била със завършен ** клас и й предстояло да учи в ** клас. Решила да поработи през летните месеци в обществена пералня в гр. **, за която разбрала от св. А. С. А.. Двете пътували с влак от с. Свобода до гр. Айтос, като от жп-гарата на гр. Айтос отивали пеша, за около 10 минути, до пералнята, намираща се в двора на бивша птицекланица, в Западната промишлена зона на града. Заедно с тях от село Свобода до гр. Айтос , за работа в пералнята пътувала и св. Ж. Ю. А. за работа в Пералнята пътувала и св. Ж. Ю. А., която носела със себе си и колело, с което се придвижвала от жп-гарата в гр. Айтос до пералнята, докато пострадалата Ф. и св. А. вървели пеша. Бившето предприятие Птицекланица, в двора на което била разположена и пералнята, разполагало с два входизхода, като и двата били разположени на западната граница на предприятието – единият от тях бил южен, откъм жп- гарата, а другият се намирал на 158 метра в северна посока.

На 23.07.2021 г. пострадалата Ф. и свидетелките А. и А. били отново на работа в пералнята в гр. **. Следобед, малко след 18:00 часа, трите решили да си тръгват като намерението им било да хванат влак за с. Свобода (гара Камено), който по разписание бил в 18:38 часа. Пострадалата Ф. поискала от св. Ж. А. да й даде колелото си, за да го кара до гарата. Последната се съгласила и й предоставила колелото си. Самата Ж. А., заедно със св. А. А. се качила на автомобил, ползван от пералнята, с който един от работниците трябвало да ги закара до жп-гарата.

Пострадалата Ф. се насочила с управляваното от нея колело към южния изход на бившата Птицекланица, излязла от него и по неравна асфалтирана улица, с широчина 4 метра, се насочила към ненаименувана улица, минаваща 3 през Западната промишлена зона на града. Тъй като избраният от пострадалата изход от предприятието бил по-близкият до жп-гарата, за да се включи в улицата, водеща към жп гарата, Ф. трябвало да завие на ляво.

Автомобилът, в който се намирали свидетелките Ж. А. и А. А., излязъл през северния изход, който бил по-далеч от жп-гарата, но за да се включи в улицата към жп-гарата – в тази, където трябвало да се включи и пострадалата с колелото, трябвало също да завие наляво.

Същият ден – на 23.07.2021 г. по обед, подсъдимият К., заедно със свидетеля А. И. И. и детето на последния, което било на * години, св. И. И. И. и св. Е. Н. Е., всичките от гр. **, отишли за риба в района на с. Трояново, като пътували дотам с лекия автомобила на подсъдимия – марка „**“, модел „**“ с рег. № **. Около 17:30 часа на същият ден тръгнали обратно към гр. Айтос, като автомобилът отново бил управляван от подсъдимия. Към 18:00 часа и малко след това влезли в града, движейки се по път 539, след което завили в северна-северозападна посока, като навлезли в улицата без име, минаваща покрай западната страна на бившата Птицекланица, попадаща в Западна промишлена зона на гр. Айтос и в която, в обратна посока спрямо движението на автомобила, трябвало да се включат пострадалата и свидетелките на път за жп-гарата. Подсъдимият управлявал автомобила със скорост около 73 км/ч, при суха асфалтова настилка, в дясната условна лента за движение, тъй като по пътя нямало маркировка. Пътят в района на произшествието бил с широчина 7,30 метра, със затревен банкет от дясната страна на пътя спрямо посоката на движение на подсъдимия, като в непосредствено съседство с пътя тревите били с по-ниска височина, а навътре били израсли високи. По същото време отдясно-наляво спрямо движението на автомобила на подсъдимия, по улицата, представляваща южен изход от бившата Птицекланица, се движела пострадалата Д. Ф., като управлявала велосипеда на св. А. със скорост около 9 км/час. В района на произшествието нямало поставени пътни знаци, въвеждащи ограничения на скоростта на движение при управление на МПС и затова разрешената скорост била максимално предвидената в чл. 21, ал.1 от ЗДвП скорост на движение в населено място от 50 км/ч.

Улицата, представляваща изход от предприятието и по която в този момент се движела пострадалата, и улицата без име, по която се движел подсъдимия К. се пресичали перпендикулярно една спрямо друга. Заедно с пострадалата, в ляво от велосипеда й, паралелно с него в посока към улицата без име, тичало куче, което при навлизането на пострадалата с велосипеда на улицата, по която се движел автомобила на подсъдимия, се оказало между него и велосипеда (в непосредствена близост до него). Когато наближила кръстовището, което образували улицата, по която се движела и улицата, по която се движел подсъдимия, пострадалата не спряла, а навлязла в нея с намерение да извърши маневра „завой наляво“. В момента на навлизане на пострадалата в улицата, по която ос движел К., същият бил на 40 метра от мястото на последвалия удар. Подсъдимият своевременно възприел като 4 опасност моментът на навлизане на пострадалата в платното му за движение и предприел спиране. В действителност подсъдимият имал видимост към пострадалата Ф. от малко по-рано – когато автомобилът му се намирал на 60 метра от мястото на удара, а пострадалата била на 2,5 – 3,00 метра от дясната граница на платното за движение. Въпреки това подсъдимият К. възприел навлизането на обвиняемата с велосипеда на платното за движение и притичващото от страни на велосипеда куче, когато бил на 40 метра от мястото на удара и предприел аварийно спиране.