Решение № 1442 от 25.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1442 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20201110163079 по описа за 2020 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу М. А. М. и М. Д. М. за признаване за установено, че дължат при условията на солидарност следните суми: сумата от общо 1562,66 лева, от която 1507,41 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.05.2017г.- м.04.2019г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к., бл., ет., вх., ап., аб. №,, инсталация 4000222407, и 55, 25 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 08.2017г. до 04.2019г., ведно със законна лихва от 30.09.2020г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в общ размер от 245,90 лева, от която 234,20 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 21.09.2020г. и 11,70 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2017г. до 21.09.2020г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.10.2020г. по ч.гр.д. № 46911/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав.

Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не били упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответниците били използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не били погасили задълженията си.

С уточнителна молба от 04.01.2021г. ищецът е посочил, че ответниците са съпрузи и като 1 такива отговаряли солидарно за процесните задължения. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който се оспорват предявените искове. Изложени са твърдения, че исковата молба не отговаря на изисквания на чл. 127 ГПК. Не ставало ясно на какво основание се претендирало процесното вземане. Сочи, че не били ангажирани доказателства относно топлофицирането на обекта, свързването му към системата за топлоснабдяване на сградата в ж.к., бл.,. Нямало доказателства относно присъединяването на сградата етажна собственост към топлопреносната мрежа въз основа на какъв акт било извършено, дали било взето по надлежния ред решение със съответното квалифицирано мнозинство. Твърдят, че договор между „Т. С.“ ЕАД и етажните собственици не съществувал. В случай че ищецът претендирал сумите въз основа на договор, правят искане да бъде задължен ищецът да представи договор между топлопреносното предприятие и етажните собственици. В случай че сумите се претендирали на неоснователно обогатяване ищецът следвало до представи доказателства за твърдението си, че е обеднял поради ползване без основание на негово собствено благо. Правят възражение за изтекла погасителна давност. С уточнение от 05.03.2021г. са посочили, че възразяват по исканата от ищеца експертиза. Не оспорват обстоятелството, че е осъществено топлоснабдяване на имота. Оспорват основанието, на което се претендират вземанията, а не и размера. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Т. С.“ ЕООД, не е взел становище по основателността на предявените искове.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Неоснователно е релевираното от ответниците възражение за нередовност на исковата молба, тъй като не ставало ясно дали претенциите произхождат от договор или от неоснователно обогатяване. Видно от съдържанието на исковата молба, а също така и от подаденото заявление в заповедното производство, се установява по категоричен начин, че претенциите се основават на неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия. Дали такова правоотношение е налице е въпрос на основателност на предявените искове.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на 2 давността. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай с протоколно определение от 26.10.2023г. съдът на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответниците са съсобственици на процесния имот. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява и от приетите по делото доказателства, а именно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №, том IV, рег. №, дело № 605 от 2006г. на нотариус Ц. Д.а, от който се установява, че М. А. М. и М. Д. М. са учредили в полза на „Р. Б.“ ЕАД договорна ипотека върху следния недвижим имот, придобит по време на брака им, представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: апартамент №, находящ се на XI, вх. 1 в жилищна сграда на бл. №,, бул.,, ж.к. I-ва част, гр. София, СО, район К., както и от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №, том IV, рег. №, дело № 644 от 2000г. на нотариус В. Ч., от който се установява, че на 07.09.2000г. С. Й. Ц., В. Й.

П. и С. Е. Ц. са продали на М. Д. М. следния свой съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент №, находящ се в гр. София, ж.к., бул.,, бл. №,, вх. 1.

Не е спорно между страните и че ответниците са съпрузи, което обстоятелство е посочено в горецитирания Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №, том IV, рег. №, дело № 605 от 2006г. на нотариус Ц. Д.а, както и в представеното пълномощно от 13.03.2000г.

По делото е приета и молба-декларация от М. Д. М. от 12.10.2000г., адресирана до директора на Т.Р. „Земляне“, с която е поискано да бъде открита партида на процесния адрес, като е посочено че семейството се състои от 5 члена.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, придобит по време на брака им, са страни по неформално правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди и са пасивно легитимирани да отговорят солидарно на основание чл. 32, ал. 2 СК за задълженията към ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия.

3

Във връзка с възраженията на ответниците следва да бъде посочено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.

1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл.153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди, така и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г., постановено по т. дело № 2 по описа за 2017г. на ОСГК на ВКС.

На следващо място, неоснователно е възражението, че приложение следва да намерят разпоредбите на ЗЗП, тъй като разпоредбата на чл. 153 ЗЕ е специална по отношение на разпоредбите на ЗЗП. Нещо повече, с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017г. по тълкувателно дело № 2/2016г. на ОСГК на ВКС е прието, че за отношенията, възникващи 4 при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда- етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП вр. пар.