Решение № 1848 от 24.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1848 гр. Бургас, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20262120101751 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на исковата молба на Д. К. П., с настоящ адрес в гр. Бургас, против „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище гр. София, с която претендира прогласяване нищожността на Индивидуален договор за заем Код: ../....год., поради нарушаване на закона, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер от 241,62 евро, представляваща недължимо платена от ищеца горница над чистата стойност на кредита по недействителния процесен договор за заем, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът Д. П. е изложила следните фактически и правни твърдения: на 25.10.2023 год. между страните е бил сключен Индивидуален договор за заем Код: ....., за сумата от 383,47 евро; в чл. 1. 1. от договора е предвидено, че заемателят е поискал да му бъдат предоставени услуги, които не са задължителни и не представляват условие за подписване на договора – услуга за участие в допълнителни томболи и промоции, срещу възнаграждение от 110,29 евро, и услуга „Комфорт“, с възнаграждение от 257,34 евро, която дава право на заемателя да заплаща вноски по кредита на домашен адрес, служебен 1 адрес или на друг удобен за него адрес; двете възнаграждения се дължат заедно с погасителната вноска по кредита, съгласно погасителния план; срокът на заема е 28 седмици, с 14 бр. погасителни вноски; общият размер на дължимите плащания е 429,13 евро (главница и лихва); определен е ГЛП от 39.96 %, а ГПР е 40.09 %; единственият разход, включен в ГПР, е договорната възнаградителна лихва; след сключване на договора ответникът не е предоставил, а ищцата не е ползвала услугите, за които са начислени горепосочените две възнаграждения; ищцата не се е възползвала от промоционални продукти на заемодателя, томболи, месечни кампанийни продукти и отстъпки, нито пък такива са й били предлагани от ответника, тя не се е възползвала и от правото по услугата „Комфорт“; ищцата е направила искане за предоставяне на актуален погасителен план, но това й е било отказано; към настоящия момент Д. П. е заплатила на ответника сума в общ размер от 625,09 евро; клаузата за начисляване на разноски за допълнителни услуги по договора не е ясно формулирана, неясно е как тези допълнителни услуги са остойностени; общата цена на услугите е равна почти на главницата по заема; липсват данни по каква методика е формирана цената за ползването им и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тази услуга; предвид тези суми, посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, а това е невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика; двете възнаграждения противоречат на чл. 10а, ал. 2, ЗПК, а са и нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като нарушават принципа на справедливост; основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер спрямо главницата; договорът за паричен заем е недействителен, но съгласно чл. 23, ЗПК, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихвата и другите разходи; сумите за възнаграждения за предоставените на ответника две допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР; размерът на тези услуги е било известно на заемодателя към момента на сключване на договора, тези две възнаграждения представляват разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК следва да се включат в размера на ГПР; нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК; обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат ясно 2 посочени при сключване на договора, за да може потребителят да прецени дали да сключи договора за кредит при така определените условия за връщането на заетата сума; ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва; уговорените допълнителни услуги очевидно представляват договорна конструкция за прикриване на допълнително възнаграждение по кредита, подлежаща на включване в общите разходи по кредита за потребителя, т. е. и в ГПР, което не е направено; според СЕС, посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР; максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, е ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава, а за обезпечени вземания – два пъти; в настоящия случай договорената между страните лихва е в размер от 39.96 % годишно, тя надхвърля законната, което представлява нарушение на добрите нрави; нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, поради което лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за ищеца.

В проведеното по делото открито заседание ищецът е изменил предявения главен осъдителен иск, като е увеличил размера му от 241,62 евро до 264,60 евро; изменението е прието с протоколно определение от 23.07.2026 год.

Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски.

Правните основания на предявените обективно съединени установителен и осъдителни искове са чл. 124, ал. 1, ГПК, чл. 26, ал. 1, чл. 55, ал. 1, предл. първо, и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 23, ЗПК.

Ответникът е оспорил основателността на исковете и е изложил следните насрещни фактически и правни твърдения и възражения: на основание сключения между страните на 25.10.2023 год. договор за заем ищцата е получила парична сума в размер на 750 лева (383,47 евро) – съгласно Разписка № .....от ...год.; договорът е надлежно подписан от ищцата, която е била предварително запозната с условията по чл. 3; на същата дата между страните е бил сключен и договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка с Индивидуален договор за заем № ../..год.; недоказани и неоснователни са твърденията на ищцата за нарушение на чл. 8 от договора, а 3 и тези твърдения са неотносими към предмета на настоящия спор, тъй като не засягат нито действителността на договора, нито изпълнението на процесните задължения; предоставянето на допълнителната услуга е обусловено от отправяне на конкретно искане от клиента, включително чрез посочване на адрес за посещение, когато естеството на услугата го изисква; ищцата не твърди и не доказва, че е заявила конкретен адрес за предоставяне на услугата, а при липса на надлежно отправено искане, съдържащо необходимите данни за изпълнение, не може да се приеме, че ответникът е изпаднал в неизпълнение; твърденията на ищцата за злоупотреба с права или неизпълнение на договорената допълнителна услуга са изцяло необосновани и недоказани; в условие на евентуалност следва да се приеме, че договорът не е недействителен; всички изискания на чл. 10, ал. 1 от ЗПК са изпълнени; общият размер на кредита е посочен в чл. 2 и 3 от договора и в Приложение № 1 към договорите; условията за усвояването на кредита са описани в чл. 2, изр.

2 от договора; договорът не е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК, тъй като тази разпоредба не намира приложение за процесните договори за кредит; лихвеният процент по всеки договор е ясно посочен в чл. 3, ал. 7 от договора, а условия за прилагане на лихвения процент не са посочени, доколкото останалата част от чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК не намира приложение за договори за кредит, при които лихвата е с фиксиран процент, който не подлежи на изменение в хода на изпълнение на договора; ГПР на заема е ясно и изрично посочен в чл. 3, ал. 9 от договора, като са посочени и взетите предвид допускания съгласно Приложение № 1; в чл. 3, ал. 6 от договора е посочен общият размер на всички плащания по заема към момента на сключване на договора, а посочените суми не включват начислени впоследствие допълнителни услуги, тъй като тези задължения на ищцата не са съществували към момента на сключване на договора и тяхното възникване не е било сигурно към този момент, защото е зависело от поведението на ищцата в хода на изпълнението на договора; условията за издължаване на кредита са уредени подробно в процесния договор – той не е нищожен и на основание чл.

11, ал. 1, т. 12, ЗПК, тъй като в чл. 7, т. 1 от договора се съдържа необходимата информация; в чл. 8, т. 3 от договора се съдържа информация за правото на потребителя да се откаже от него; договорите не са сключени при общи условия; правоотношенията между страните са изцяло уредени от договорите, които са подписани на всяка страница; договорът за заем не е предоставен под 4 формата на овърдрафт; спазена е и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК; ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ; в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; съгл. чл. 20 от Директива 2008/48/3ЕО, общите разходи по кредита за потребителя следва да включва всички разходи, включително лихва, комисиони, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи; примери, които водят до неточен ГПР и нищожност на целия договор (каквото е и твърдението на ищеца), са таксите „Кредит у дома“, допълнителен пакет услуги, такса гарант и застраховка (това са неизчерпателно изброени услуги); при всички тези такси са изпълнени изискванията на директивата – те са предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени като разходи в размера на погасителната вноска; тези клаузи изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР, а ако не са включени, това води до неправилно изчислен ГПР и до нищожност на целия договор; в процесния случай не са налице подобни основания, въз основа, на които договорът за заем да бъде обявен за нищожен поради неправилно/грешно посочен ГПР; дори да се приеме, че има неправилно посочен ГПР, това е основание само за прилагане на чл. 19, ал. 5, ЗПК, но не се прилага последицата по чл. 23, ЗПК, която е обща спрямо чл. 19, ал. 5, тъй като в чл. 22, ЗПК е посочен само липсващ ГПР, но не е и неправилно изчислен ГПР; процесният договор е съобразен с всички изисквания на закона, посочени са лихвеният процент и максималния процент на разходите, както и взетите предвид допускания; в ОУ са посочени и другите дължими разходи, които са включени при определяне на ГПР; правото на ЕС (Директива 2008/48/3ЕО) и ЗПК нямат за цел да въвеждат право на потребителя да не плаща и да превръща търговеца в заложник на процесуалните правила по начин, че да не може да получи пари, които очевидно е дал и си иска обратно; кредит, освободен от такси и лихви, не значи дарение; смисълът на санкцията е да има възпиращ ефект, но и да се възстанови реалното равновесие между страните, а не да се създава ново неравновесие посредством съдебен акт.

5

С писмена молба от 22.07.2026 год. ответникът е признал неизгодния за себе си факт, че е получил от ответника сума в общ размер от 648,07 евро по процесния договор за заем.

Ответникът е направил доказателствени искания, моли за присъждане на деловодните разноски.

С проекта си за доклад на делото – определение рег. № 3308/02.07.2026 год., съдът е обявил на страните, че ще се произнесе по валидността на процесния договор за заем, произтичаща от спазване нормативните изисквания на ЗЗП, ЗЗД и ЗПК, вкл. и поради наведените от ищеца възражения за недействителността му.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното: