Решение № 1718 от 16.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1718 гр. Пловдив, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20225330101621 по описа за 2022 година

Ищецът „Марвел“ ЕООД е предявило против Фондация „Енергийна Агенция – Пловдив“, по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, установителен иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричното вземане, за което е издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд – Пловдив, за сумата от 303,60 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за извършване на услуга – ремонт на калориметър С6000, съгласно протокол от **** г., за което е издадена фактура № **** г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – *** г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че по възлагане от ответната фондация, с твърдение за наличието на проблем с калориметър С6000, изразяващ се в теч на вода под вътрешния съд на калориметъра, служител на ищцовото дружество е посетил на място, извършил е преглед и диагностика на същия и е установил необходимост от подмяна на уплътнение на вътрешния съд. След закупуването му от изпратения служител и монтирането му е извършен и функционален тест, който е установил отстраняване на проблема. За извършеното бил съставен Протокол за сервизно обслужване № **** г., в който била калкулирана цената на труда, както и пътни разходи. Протоколът бил едностранно подписан поради необоснован отказ от страна на ответното дружество да го подпише. За извършения ремонт била издадена и фактура № **** г. Съгласно посочената фактура срокът за заплащане на същата бил **** г. До **** г. плащане по същата не е постъпило, с оглед на което до ответната 1 фондация било изпратено напомнително писмо изх.№ **** г. и определен нов краен срок за заплащането й - **** г. Твърди се, че към момента задължението не е изпълнено.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск, като неоснователен, тъй като последният се основава на невярно изложени факти и обстоятелства. Не оспорва обстоятелството, че е извършено сервизно обслужване и ремонт на калориметъра, но твърди, че това обслужване е отнело на ищеца един час, а не три, както се твърди. Поради това счита за неверни и отразените калкулации в протокола. Твърди, че през *** г. ищецът бил ангажиран от ответника два пъти за ремонт на калориметъра, като и двата ремонта били свързани с проблем в циркулацията на водата в калориметъра.

Единият бил извършен на *** г., а другият на **** г. Само след няколко дни /*** г./ отново се появил теч в калориметъра, поради което ответникът се обърнал към ищеца за отстраняване на проблема. Твърди се, че последният теч е резултат от недостатък на предишните ремонтни дейности. Освен калкулацията на труда ответникът оспорва и сумите за транспортни разходи.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, установителен иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума срещу изпълнение на възложена работа; приемане на възложената работа и настъпила изискуемост на задължението. Посочените юридически факти следва да бъдат установени от ищеца.

В случая между страните не е спорно, че на **** г. ответното дружество е възложило на ищеца ремонт на процесния калориметър С6000, със заявен проблем: теч на вода по вътрешния съд. Същото се установява и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели К. П. К. (извършил ремонта от страна на ищцовото дружество) и В. Й. М. (служител на ответното дружество присъствал по време на ремонта), чийто показания в тази им част се кредитират, като логични, последователни и непосредствени. И двамата свидетели еднопосочно установяват, че представител на дружеството ищец е посетил лабораторията на ответното дружество, където се експлоатира процесния калориметър, по заявка за ремонт на същия с оплакване - теч на вода по вътрешния съд. Отново еднопосочни са показанията на двамата свидетели и поради това се кредитират, в частта в която се установява, че уредът е разглобен, установен е източникът на теча, намерена е съответна ч а с т (гумено уплътнение – т.н о-пръстен ), същата е монтирана и течът отстранен. Ремонтът е извършен на ****г., за което е съставен протокол за сервизно обслужване № *** г.

Следователно се намира за установено, че на **** г. между страните е сключен неформален договор за услуга, по силата на който ищцовото дружество е извършвало дейности по ремонтиране на калориметър С6000, изразяващи се в установяване на причината за възникнал теч на вода под вътрешния съд, смяна на уплътнение на вътрешния съд и функционален тест 2 за установяване отстраняването на проблема.

Липсва спор и досежно обстоятелството, че работата е извършена от страна на ищеца. Както се посочи в този смисъл са показанията и на двамата разпитани свидетели.

Спорът се съсредоточава върху обстоятелството дали повредата се дължи на предходен некачествен ремонт на процесния уред и какво е било необходимото време за отстраняване на възникналия проблем.

Възражението на ответника, че проявилият се теч на вода от калориметъра, чийто ремонт е извършен на **** г., е резултат от некачествено извършена работа от предходен ремонт, извършен от дружеството ищец на *** г. са неоснователни.

Съображенията за това са, че още в самия отговор на искова молба се признава от ответника, че ремонта от *** г. е приет и заплатен изцяло от ответника – следователно уредът е приет от възложителя без забележки. На следващо място в отговора на искова молба се твърди, че извършеният на**** г. ремонт е бил по повод проблем на системата за циркулация на вода в апарата (а не за нейното изтичане от уреда ). В тази посока са както писмените доказателства – протокол от **** г. /л. **/, така и показанията на свидетеля В.

М., която установява, че оплакване за теч при ремонта и профилактика от *** г. не е имало. Този свидетел заявява, че седмица по-късно се е появил „нов проблем“ – теч в калориметъра. Така коментираните писмени и гласни доказателства, кореспондират и на изводите на експерта по приетото по делото заключение по допусната СТЕ, което се кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обосновано. Вещото лице е категорично, че извършената профилактика - почистване на външния съд не включва подмяна на уплътнения и че смененият при ремонта на **** г. О – пръстен не е консуматив. В тази връзка не се споделят възраженията на ответното дружество, че заключението на вещото лице не следва да бъде кредитирано в посочената част, доколкото експертът не е извършил оглед на място на процесния калориметър. Експертът е отговорил пълно на поставените от ответника въпроси, като в съдебно заседание поясни, че посещение на място не би променило дадените отговори. В същото време по делото не е установено, че към *** г. е била налице необходимост от подмяна на уплътнение – твърдения в тази връзка, както и че уплътнението представлява консуматив не са изложени своевременно в отговора на исковата молба. Не се установи и връзка между ремонта на **** г. и профилактика на външен съд на калориметъра от една страна и от друга проявилия се впоследствие на ****г. теч по уреда, касаещ вътрешния съд. Поради това възражението на ответното дружество, че проявата на теч на вода по уреда е резултат от некачествени ремонт и профилактика, извършени на *** г. се приема за неоснователно.

Относно необходимото време за извършената работа по процесния договор за услуга – ремонт от *** г., като стойност на труд, който подлежи на заплащане.

Противоречие се констатира в свидетелските показания относно продължителността на ремонта – свидетелят К. твърди, че в деня на получаване на оплакването – *** г. е извършил диагностика на теча и намерил ново уплътнение, а на *** г. е извършил самия ремонт и проба за изправност.

Свидетелят М. твърди, че всички действия по ремонта – разглобяване на уреда, диагностика, осигуряване на уплътнение, ремонт, сглобяване и проба са извършени в рамките на един и същ ден – **** г. и са отнели на техника не повече от един час. С оглед противоречието между показанията на свидетелите в тази част съдът не ги кредитира, като решаващите изводи се 3 крепят на база събраните писмени доказателства и заключение по СТЕ.

Дали извършването на услугата е протекла в един или в рамките на два последователни дни не е от съществено значение, но с оглед датата, посочена в Протокол за извършване на ремонта, съставен от служителя на дружеството ищец /л. **/ за датата на извършване на ремонта се приема *** г.

Няма спор, както се посочи относно извършените от техника дейности за изпълнение на услугата - разглобяване на уреда, диагностика, осигуряване на уплътнение, ремонт, сглобяване и проба за изправност.

От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че смяната на процесното уплътнение отнема 1 час за опитен техник, като в това време се включва и провеждането на пробата след смяната на уплътнението.

В съдебно заседание експертът уточнява, че в посоченото време не е включена диагностика на проблема, което също включва един час, както и времето за намиране на резервна част, в случай, че същата не е налична.

Кредитирайки изцяло заключението на вещото лице в коментираната част и дадените уточнения в съдебно заседание, се намира, че времето за разглобяване и диагностика на уреда, следва да бъде съответно на времето за ремонт, сглобяване и проба на уреда. Така, с оглед установеното, че техникът извършва сервизиране и ремонт на процесния калориметър от 2016 г., следователно разполага с необходимите опит и познания, се намира, че общото необходимо време за извършване на ремонта при наличие на резервна част е 2 часа. В това време не е включено времето за осигуряване на необходимата част – уплътнението, което следва да бъде сменено. За намиране на резервната част възнаграждение не се дължи отделно, не е и начислено. Необходима част от извършване на услугата обаче се намират да са разходите за транспорт и заплащане на времето във връзка с посещение и ремонт на място на повредения уред. Поради това тяхната стойност е дължима в посочения размер, включително е заплащана при предходни договори за услуга между същите страни /л. ** – протокол от*** г. и л. ** – протокол от *** г./. Следователно доказана се явява претенцията до размер от 219,60 лева, с включен ДДС и като такава следва да бъде уважена. За разликата до пълния предявен размер от 303,60 лева претенцията, като неоснователна следва да се отхвърли.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от претенцията в размер на 343,58 лева, от претендираните такива съгласно представен списък на разноски.

Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 18,08 лева, определени отново съразмерно на база уважената искова претенция, тъй като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от претенцията. Присъждането на такива е заявено, но не се установяват по делото доказателства за извършени разноски, поради което не следва да се присъдят.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Фондация „Енергийна Агенция – Пловдив“, ЕИК: 115341414, дължи на „Марвел“ ООД, ЕИК: 010486426 сумата в размер на 219,60 лева (двеста и деветнадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща възнаграждение за извършена услуга - ремонт на калориметър С6000, съгласно протокол от *** г., за което е издадена фактура № **** г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – **** г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №**** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. на Районен съд Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над 219,60 лева до пълния претендиран размер от 303,60 лева.