Решение № 6025 от 18.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6025 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110171891 по описа за 2021 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. И. Б. и И. Я. Г., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно при равни квоти /по 1/2 за всеки ответник/ следните суми: сумата от 6420,68 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. Цар Иван Асен II № 1, вх.Б, ет.2, апартамент, аб.№26887, ведно със законната лихва от 10.09.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 1286,13 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021 г., сумата от 61,70 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.09.2021г. до изплащане на вземането и сумата от 12,55 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2018г. до 01.09.2021 г. върху главницата за дялово разпределение, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52880/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на 1

ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответниците били задължени да заплащат сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършва услугата дялово разпределение съгласно чл.

139 ЗЕ. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба, с които заявяват, че не оспорват доставката на топлинна енергия за имота и периода, оспорват дължимостта на сумите от ответниците, както и обхванатата от погасителна давност част.

Ответниците оспорват между тях и ищеца да е налице правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период, липсвали доказателства ответниците да са собственици или вещни ползватели на имота. Правят възражение за непоискана доставка съгласно чл. 62 ЗЗП. Оспорват претенциите за мораторна лихва като правят възражение за неизискуемост на вземанията поради липса на публикуване на фактурите. Правят възражение за недължимост на цената на услугата дялово разпределение, тъй като услугата била предоставена от трето лице. Правят възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания. Молят съдът да отхвърли предявените искове.

Претендират разноски.

С молба от 07.11.2022г. третото лице-помагач „Т.“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че не оспорва предявения иск и счита същия за основателен и доказан. Развива съображения, че през процесния период дяловото разпределение на топлинната енергия е извършвано законосъобразно.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че процесният имот е топлоснабден и ищецът е доставил за процесния период и имот топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за 2 доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В случая, за установяване собствеността върху процесния имот са ангажирани следните писмени доказателства. От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 23.08.1961г. се установява, че Георги Иванов Чернев и Фроса Костова Чернева са придобили правото на собственост върху процесния топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр.

София, ул. „Цар Иван Асен II“, № 1, вх. 2, ет. 2. От нотариален акт за дарение на недвижим имот от 16.05.1975г. се установява, че Георги Иванов Чернев е дарил на дъщеря си Ефросина К. Георгиева 1/4 идеална част от правото на собственост върху същия апартамент.

От приетото удостоверение за наследници на Ефросина К. Б.а се установява, че същата е починала на 29.09.1999г. и е оставила за наследници ответниците И. Я. Г. и К. И. Б. като нейни преки низходящи. Прието е и удостоверение за родствени връзки на Ефросина К. Б.а.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 24.06.2021г. се установява, че ответникът К. И. Б. е продал на ответника и негов съсобственик И. Я. Г. собствената си 1/2 идеална част от правото на собственост върху същия апартамент. Приети са и молбидекларации за откриване на партида за имота, подадени от Ефросина К. Б.а на 03.10.1997г. и от ответника И. Я. Г. от 15.07.2002г.

От така приетата доказателствена съвкупност се установява, че през процесния по делото период от м.05.2017г. до м.04.2020г. ответниците К. И. Б. и И. Я. Г. са били съсобственици на процесния топлоснабден имот, поради което са били потребители на доставената от ищеца топлинна енергия за имота въз основа на неформалното правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия. Не се установява, обаче, твърдението на ищеца, че ответниците са били потребители при равни квоти от по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота. На първо място, от нотариалния акт от 23.08.1961г. се установява, че Георги Иванов Чернев е придобил собствеността върху имота заедно с Фроса Костова Чернева и при липса на други данни следва да се приеме, че квотите им в съсобствеността са равни. Относно Фроса Костова Чернева не са представени документи, удостоверяващи универсално или частно правоприемство с двамата ответници, а от справката за родствени връзки на Ефросина К.

Георгиева се установява, че Фроса Костова Чернева не е възходящ роднина на ответниците.

3

Следователно за тази 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху апартамента ищецът не е ангажирал доказателства.

На следващо място не се установява по делото и каква е съдбата на останалата 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху имота, принадлежала на Георги Иванов Чернев по силата на покупко-продажбата от 1961г., която част не е била дарена на Ефросина К. Б.а през 1975г. Дори да се приеме хипотетично, че през 1961г. имотът е придобит от Георги Иванов Чернев по време на брака му с Добрина Васева Чернева /баба на ответниците съобразно удостоверението за родствени връзки/, то последната е починала на 15.09.2018г. - по време на процесния по делото период, и е оставила като низходящи не само ответниците /по заместване на Ефросина К. Б.а/, но и своята дъщеря Мария К. Чернева, която е починала на 24.02.2021г. – след края на процесния период. За такова правоприемство, обаче, също липсват доказателства, доколкото не е представено удостоверение за наследници на Добрина Васева Чернева, нито удостоверение за граждански брак с Георги Иванов Чернев.

Удостоверение за наследници на самия Георги Иванов Чернев също липсва.

Обстоятелството, че на 24.06.2021г. /датата на последната покупко-продажба/ ответникът К. Иванов Б. е бил носител на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота е без значение за изхода от спора, тъй като от нотариалния акт не се установява кога и на какво основание той е придобил останалите идеални части над наследствената му половина от 1/4 ид.ч., дарена на майка му Ефросина Георгиева по силата на нотариалния акт от 1975г.

Следователно наличието на права на ответника К. Б. върху 1/2 ид.ч. от апартамента към 24.06.2021г. по никакъв начин не означава, че той е бил титуляр на този обем от права и през периода от 2017г. до 2020г. Подаването на молби-декларации от Ефросина К. Б.а и впоследствие от И. Я. Г. е без правно значение в настоящата хипотеза, тъй като облигационното правоотношение между страните произтича от правата им в съсобствеността, респективно от нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Подаването на молбадекларация от един от съсобствениците и откриването на партида на негово име не поражда правоотношение единствено с него, нито доказва, че същият има повече права в съсобствеността от тези, установяващи се от документите за собственост.

Ето защо съдът намира, че единствените права на ответниците за процесния период върху топлоснабдения имот, които ищецът е доказал пълно и главно, касаят 1/4 идеална част от имота, която е била дарена на Ефросина К. Б.а по силата на нотариалния акт от 16.05.1975г. След смъртта й на 29.09.1999г., идеалната част е наследена при равни квоти от двамата ответници като нейни синове. Следователно ответниците отговарят за процесните по делото задължения до размера от по 1/8 част всеки, а предявените искове за разликата до пълните претендирани размери от по 1/2 част за всеки следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На следващо място, както беше посочено, доставката на топлинна енергия за процесния период и имот на посочената в исковата молба стойност е безспорна между страните. Освен безспорния й характер, тя се установява и от представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение, както и от 4 експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, съобразно което стойността на топлинната енергия за периода се равнявана 6420,68 лева, което отговаря на претендирания размер. Вещото лице е установило, че липсват плащания на процесната по делото сума, а с изравнителите сметки за възстановяване не са погасявани задължения извън процесния период. Релевираните от ответниците възражения за наличие на непоискана доставка на топлинна енергия съгласно чл. 62 ЗЗП са неоснователни по мотивите, изложени в Тълкувателно решение № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.