Решение № 4957 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4957 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100503356 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 1115 / 23.01.2025г., постановено по гр. д. № 23561/2024 г. по описа на СРС, 72 състав, е отхвърлен предявеният от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Витоша“ № 89Б, иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, за осъждане на Столична община, с адрес гр. София, ул.

„Московска“ № 33, представлявана от кмета на общината, да заплати сумата от 218.55 лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетени и ликвидационни разноски за имуществени вреди от ПТП настъпило на 10.09.2022 г. в гр. София поради попадане в дупка на пътното платно.

С решението „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на Столична община на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100.00 лв. разноски по делото.

Решението по главния иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответника Столична община - „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК 813103524, „Автомагистрали София“ ЕООД, ЕИК 103561146 и „Пътища София“ ООД, ЕИК 205102018.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, в която се поддържа, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че изцяло е доказал 1 предпоставките за уважаване на предявения иск, включително изяснен бил и механизмът на настъпване на процесното ПТП – преминаване през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. В първоинстанционното производство било прието като писмено доказателства уведомление за щета, с което водачът, управлявал процесния автомобил, е декларирал настъпването на застрахователното събитие. Споделя извода на СРС, че този документ е частен, но счита, че съдът не е съобразил обстоятелството, че констатираните с него факти и обстоятелства, се установяват при съвкупната преценка на доказателствата. Действително, разпитаният по делото като свидетел водач заявявал, че не си спомнял нищо, но е потвърдил, че именно той е декларирал застрахователното събитие и подписът е положен от него. Механизмът се потвърждавал и от изслушаната по делото САТЕ. Вещото лице потвърждавало и че щетите по автомобила от техническа гледна точка било възможно да бъдат получени, вследствие на процесното ПТП, респ. били в причинна връзка с него. Определена била и стойността за възстановяване на автомобила. С оглед изложеното, моли за отмяна на решението и уважаване на предявената претенция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Столична община, в който се оспорва основателността на жалбата.

Поддържа, че механизмът на ПТП е останал недоказан по делото. Не бил ангажиран констативен протокол за ПТП, а ангажираните от ищеца частни свидетелстващи документи не се ползвали с обвързваща доказателствена сила.

Оспорва да е имало дупка на пътното платно, както и причинната връзка на вредите по процесния автомобил с твърдяното ПТП. На последно място, сочи, че дейността по поддръжка на пътното платно е възложена на третите лица – помагачи. Моли съда да потвърди решението и да му присъди разноските.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното решение въззивният съд намира за валидно и допустимо.

При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата въззивният съд намира следното:

Районният съд е сезиран с предявен от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу Столична община осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 218,55 лв., представляваща регресно вземане за заплатено на увреденото лице застрахователно 2 обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 44012132225412 за настъпило на 10.09.2022 г. застрахователно събитие, вследствие противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, от страна на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба.

В отговора на исковата молба ответникът е привлякъл на негова страна като трети лица - помагачи „Инжстройинженеринг“ ЕООД, „Автомагистрали София“ ЕООД и „Пътища София“ ООД и е предявил срещу тях обратни осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане на претендираните по главния иск суми, представляващи имуществени вреди от неизпълнение на задължения на ответниците по договор от 27.06.2019 г., което неизпълнение е довело до настъпване на 10.09.2022 г. на ПТП, при което са причинени щети на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ********, за което при ищеца е образувана процесната щета. Оспорил е механизма на ПТП, вредите и причинната им връзка ПТП.

По делото не са спорни обстоятелствата около наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, осъщественото в полза на последния плащане на застрахователно обезщетение, предявена от ищеца към ответника регресна претенция и сключен между ответника и третите лица договор от 27.06.2019 г. за поддръжка и ремонт на улична мрежа и пътни съоръжения.

Спорът пред въззивната инстанция е концентриран около въпроса за механизма на процесното ПТП, дали същият е доказан пълно и главно от ищеца и дали настъпилите вреди са причинени именно при твърдения от ищеца механизъм на ПТП.

За установяване на същия по делото са ангажирани писмени доказателства, допуснат е разпит на свидетел и е изслушано заключението на САТЕ. Прието е по делото Уведомление за щета 44012132225412 по полица 440122213011030 Каско +, съгласно което на 10.09.2022 г. около 15 часа, при управление на процесния лек автомобил от С.Д.И. в гр. София, на кръстовището между ул. „Татарли“ и ул. „Позитано“, до Нипроруда, същият попаднал в дупка на пътното платно, пълна с вода. Вследствие на събитието са посочени като увредени в предната част подкалника отляво, калника – отляво, броня отдясно и отляво поддал, ляв и десен праг, ляв тас.

Разпитан, свидетелят С.Д.И. е заявил, че щом името му е написано в уведомлението за щета, значи той е управлявал автомобила. Потвърждава, че подписът, положен в документа, е негов. Не си спомня нищо по случая.

В заключението на изслушаната по делото САТЕ вещото лице е посочило, че е възможно щетите по лекия автомобил да са настъпили вследствие на реализираното на 10.09.2022г. ПТП, чийто механизъм вещото лице е възприел, съгласно описанието на същия в уведомлението за щета.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди 3 първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема изцяло правните констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Решението, в обожалваната част, следва да се потвърди по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая от събраните по делото доказателства, не се установява наличието на всички предпоставки за уважаване на предявения главен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Пътят, на който е реализирано произшествието, е безспорно общински и силата на чл. 31 ЗП вр. с чл. 56 ЗОС, ответникът Столична община като негов собственик следва да го поддържа в изправно състояние.

От ангажираните по делото доказателства обаче, обсъдени поотделно и в съвкупност, не се установява при възприетия доказателствен стандарт – пълно и главно доказване от ищеца, че процесното ПТП е настъпило по твърдения в исковата молба механизъм и в резултат на същото са причинени щетите по лекия автомобил. Районният съд не е допуснал нарушение на задълженията си за подробно обсъждане и оценка на доводите на страните и на представените доказателства. Напротив, същият е изложил подробни мотиви, към които въззивния съд се присъединява, за това, че приетото по делото уведомление за щета има характера на частен документ и не обвързва съда с материална доказателствена сила. Сам по себе си документът не може да установи пълно и главно механизма на процесното ПТП. Неговата доказателствена стойност относно посочените в същия обстоятелства на настъпване на процесното ПТП, се определя от съда след обсъждане и преценка на останалите събрани по делото доказателства, които биха могли да го подкрепят или опровергаят. В конкретния случай, документът не е подкрепен от свидетелските показания на водача, който заявява, че не си спомня нищо по случая. Обстоятелството, че свидетелят потвърждава подписа си в документа не е равнозначно на потвърждаване пред съда на обстоятелствата, описани в същия. Що се касае до заключението на САТЕ, доколкото в частта си относно механизма на ПТП, същото е изготвено изцяло при съобразяване на изложеното в уведомлението за настъпила щета, чиято доказателствена стойност, както резонно е отбелязал СРС, е разколебана, то същото не може да бъде кредитирано. Крайният извод е, че недоказано по делото остава настъпването на процесното ПТП при твърдения от ищеца механизъм, поради което и искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

4

Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, предявените обратни искове срещу третите лица – помагачи не подлежат на разглеждане.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение, в обжалваната част, следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има въззиваемият, който е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на сумата от 50 евро.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1115 / 23.01.2025г., постановено по гр. д.

№ 23561/2024 г. по описа на СРС, 72 състав.

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на Столична община, с адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33, представлявана от кмета на общината, сумата от 50 евро – разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответника Столична община - „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК 813103524, „Автомагистрали София“ ЕООД, ЕИК 103561146 и „Пътища София“ ООД, ЕИК 205102018.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5