Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260029 от 12.11.2020, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно гражданско дело 187/2020
Вид
Решение № 260029
Подписан
12.11.2020
Състав
БИСЕРА МАКСИМОВА, МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 12.11.2020 г. гр.Търговище

ТЪРГОВИЩКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия

На дванадесети октомври 2020 година

В публично съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана

Иванова

ЧЛЕНОВЕ:

Милен Стойчев

Бисера

Максимова

Секретар Жоржета Христова като разгледа докладваното от Б.Максимова

В. гр. д. № 187 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 211 от 11.06.2020 година, постановено по гр. д. 2095/2019 година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е отхвърлил предявения от Ф.И.А., Н.Р.Н., Б.Р.Н. и В.Р. ***, със съдебен адрес ***, офис 8, чрез адв.Н.С. ***, срещу С.И.С. и И.С.И. ***, положителен установителен иск за собственост върху 1244/1513 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО с пл.№ 24 в кв.4 на с.Руец, общ.Търговище, цялото с площ от 1513 кв.м./по скица/, за което е отреден УПИ ІХ-24 в кв.4, по плана на селото, ведно с построените в него къща и стопански постройки, като неоснователен. Присъдени са разноски в производството.

Постъпила е въззивна жалба от адв. Н.С., ТАК, адрес: ***, офис 3 процесуален представител на ищците,срещу посоченото съдебно решение, в която се излага следното:

При постановяване на решението си първоинстанционният съд е обсъдил неправилно събрания доказателствен материал, поради което е достигнал и до грешния извод, че в полза на ищците не е изтекла придобивната давност по чл.79, ал.1 от ЗС. На база показанията само на един свидетел - св.И. А., първоинстанционният съд е заключил, че владението, което са упражнявали ищците и техния наследодател е било в продължение само на 2-3 години. Не са съгласни с тази констатация. Излагат се съображения, че по делото като писмено доказателство е приложено приключилото гр.д.№ 820/2017 г. по описа на PC-Търговище в чиито корици се съдържат двата предварителни договора между страните от 13.12.1994 г. и 01.12.1997 г., въз основа на които, преди повече от 20 години, наследодателят Р. е установил фактическа власт върху процесния имот. От тях става ясен по несъмнен начин точния начален момент, от който е започнало своенето на имота от страна на ищовата страна. Районният съд неправилно игнорира тези писмени доказателства с мотива, че формата на предварителните договори не била в съответствие с императивно предписаната законова форма за действителност на сделките за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти.

На следващо място се твърди, че насрещната страна въобще не оспорила фактическата обстановка по спора, а с отговора си оспорили само основанието на иска, твърдейки единствено, че е недопустимо чрез самостоятелно владение на реална част от един имот да се претендира придобиването по давност на съответстваща идеална част от него. В отговора на исковата молба те изрично подчертават, че този спор вече е решаван от съда.

Изяснена е била фактическата обстановка по спора като нямало нови факти и обстоятелства.

На следващо място въззивниците твърдят, че в случая е налице хипотезата на чл. 298, ал. 2 от ГПК и ответникът С.С., придобивайки собствеността върху имота от ответницата И.И. (ответница и по предходното дело), се явява неин правоприемник. Съответно е пряко обвързан с мотивите на № 72 от 21.06.2018г. по в.гр.д.№ 90/2018 г. на Окръжен съд - Търговище.

Въззивниците считат, че по несъмнен начин вече е даказано, че ищците владеят точно 1244 кв.м. от общата площ на поземлен имот с пл.№ 24 в кв.4 на село Руец, чиято обща площ е 1513 кв.м. Няма законови пречки да се приеме, че след десет годишно непрекъснато, явно и необезпокоявано давностно владение на тази площ от имота, те са станали собственици на осн. чл.

79 от ЗС на идеална част от недвижимия имот, съответстваща на обема на владяната от тях реална част.

Предвид горното въззивниците молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него постанови решение, с което да уважи предявените искове на ищците.

Постъпил е отговор на подадената въззивна жалба от И.С.И., ЕГН **********, адрес: *** и С.И.С., ЕГН **********, адрес: ***2 чрез адв. Р.Е.Р.,***, съдебен адрес:***, в който се излага следното:

На първо място твърдят, че ищците по първоинстанционното дело не са успели в настоящото производство по никакъв начин да докажат с представените и поискани доказателства осъществено от тях /респ. техния наследодател/ трайно, спокойно и непрекъснато владение върху процесните идеални части, продължило повече от 10 години. Следва да се отбележи, че не отговаря на обективната действителност факта, че свидетелите Х. Х. и И. А. са поискани от ответниците; напротив, те са поискани и депозит за тях е платен от ищцовата страна. Нито един от тримата свидетели, един от които е и кмет на селото, не са потвърдили твърденията за осъществено владение за период от 10 години.

На следващо място, дори да се приеме, че е осъществявано владение върху процесния недвижим имот, се излагат твърдения, че в конкретния случай става въпрос за владение на реална част от процесния поземлен имот. При владение на реална част от недвижим имот то не би могло да обоснове извод, че владелецът е придобил собствеността върху съответните идеални части от имота по давност. За да се придобие по давност част от правото на собственост - идеални части, е необходимо съвместно владение, а не самостоятелно владение на реална част от имота.

Предвид изложените съображения въззиваемата страна моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивниците се представляват от адвокат Н.С. ***, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В съдебно заседание ответната страна се представлява от адвокат– Р.Е.Р. ***, който моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Фактите по спора са в следната насока:

Преди образуване на настоящото производство, между страните е било проведено предходно съдебно производство – това по гр. дело № 820/2017 година по описа на Районен съд – Търговище, което е приложено към настоящото производство.

Производството по гр. д. № 820 по описа за

2017 г. на РС-Търговище е образувано въз основа на предявен от Р.А. и Ф.А. против И.И. обективно съединени искове, както следва:

1) положителен установителен иск за собственост на основание давностно владение върху поземлен имот – дворище с пл.

№ 24 в кв. 4 по плана на с. Руец, за който е отреден УПИ ІХ-24 с площ 1526 кв. м., при граници за целия имот: улица; УПИ Х-25 на А. М. Х.; УПИ ІІІ-19 и УПИ ІV-19 на Деян Алексиев и Бисер Христов и УПИ ІІІ-23 на Б.Р.Н. и Айше Насуф Н.;

2) конститутивен иск за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, № 121, том ІІ, рег. № 1806, дело № 186 от 09.05.2017 г. по описа на нотариус Галя Георгиева, рег. № 223 на НК (съответно акт № 92, том V, дело № 892, парт. книга № 78607, дв. вх. № 1685, вписан на 09.05.2017 г. по описа на Служба по вписванията – Търговище).

С Определение № 718 от 15.06.2017 г. по гр. д. № 832 по описа за 2017 г. на РС-Търговище производството по същото дело е прекратено и исковете, въз основа на които то е образувано, са присъединени към гр. д. 820 по описа за 2017 г. на РС-Търговище за разглеждане в едно производство. Касае се за обективно съединени искове, предявени от И.И. против Р.А. и Ф.А., както следва:

1) положителен установителен иск за собственост на основание давностно владение върху поземлен имот – дворище с пл. № 24 в кв. 4 по плана на с. Руец, за който е отреден УПИ ІХ-24 с площ 1526 кв. м., при граници за целия имот: улица; УПИ Х-25 на А.

М. Х.; УПИ ІІІ-19 и УПИ ІV-19 на Деян Алексиев и Бисер Христов и УПИ ІІІ-23 на Б.Р.Н. и Айше Насуф Н.;

2) конститутивен иск за отмяна на Нотариален акт № 33, том ХІІІ, рег.№ 12998, дело № 1616 от 15.09.2015г. по описа на нотариус Петя

Ангелова (съответно Нотариален акт № 47, том ХІV, дело № 2628 от 15.09.2015 г. по описа на СВ-Търговище).

След завеждане на исковата молба ищецът Р.А. е починал, като на основание чл. 227 ГПК като страна по делото са конституирани наследниците му – Н.Н., Б.Н. и В.А..

С Решение № 75 от 20.02.2018 г. по гр. д. №

820 по описа за 2017 г. на РС-Търговище е признато за установено по отношение на И.И., ЕГН **********, че Ф.И.А., ЕГН **********, Н.Р.Н., ЕГН **********, Б.Р.Н., ЕГН ********** и В.Р.А., ЕГН **********, са собственици по давностно владение и наследство на незастроената част от дворно място, която е с площ 1244 кв. м.

(оцветена в червено на скицата към заключението по СТЕ), цялото с площ 1513 кв. м., представляващо поземлен имот – дворище с пл. № 24 в кв. 4 по плана на с. Руец, за който е отреден УПИ ІХ-24 с площ 1526 кв. м., при граници за целия имот: улица; УПИ Х-25 на А. М. Х.;

УПИ ІІІ-19 и УПИ ІV-19 на Деян Алексиев и Бисер Христов и УПИ ІІІ-23 на Б.Р.Н. и Айше Насуф Н., като искът е отхвърлен в останалата част – за застроената част от дворното място, която е с площ 269 кв. м., ведно с къща и постройки (оцветена в синьо на скицата към заключението по СТЕ). Отменен е констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, № 121, том ІІ, рег. № 1806, дело № 186 от 09.05.2017 г. по описа на нотариус Галя Георгиева, рег. № 223 на НК (съответно акт № 92, том V, дело № 892, парт. книга № 78607, дв. вх. № 1685, вписан на 09.05.2017 г. по описа на Служба по вписванията – Търговище), само за незастроената част от дворно място, която е с площ 1244 кв. м. (оцветена в червено на скицата към заключението по СТЕ). Със решението е прекратено производството по предявения от И.И. против Ф.А., Н.Н., Б.Н. и В.А., установителен иск за собственост по давностно владение и наследство с предмет недвижим имот, находящ се в с. Руец, общ. Търговище и представляващ УПИ ІХ-24 в кв. 4, с площ от 1526 кв. м., ведно с построените в него къща и стопански постройки.

С Решение № 21.06.2018 г. по в. гр. дело №

90/2018 година състав на Търговищкия окръжен съд е отменил Решение № 75 от 20.02.2018 г. по гр. д. № 820 по описа за 2017 г. на РС-Търговище В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:

- В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на И.С.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, че Ф.И.А., ЕГН **********, Н.Р.Н., ЕГН **********, Б.Р.Н., ЕГН ********** и В.Р.А., ЕГН **********, четиримата в постоянен адрес: ***, са собственици по давностно владение и наследство на незастроената част от дворно място, която е с площ 1244 кв. м.

(оцветена в червено на скицата към заключението по СТЕ), цялото с площ 1513 кв. м., представляващо поземлен имот – дворище с пл. № 24 в кв. 4 по плана на с. Руец, за който е отреден УПИ ІХ-24 с площ 1526 кв. м., при граници за целия имот: улица; УПИ Х-25 на А. Мехмедов Х.; УПИ ІІІ-19 и УПИ ІV-19 на Деян Алексиев и Бисер Христов и УПИ ІІІ-23 на Б.Р.Н. и Айше Насуф Н.;

- В ЧАСТТА, с която е отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, № 121, том ІІ, рег. № 1806, дело № 186 от 09.05.2017 г. по описа на нотариус Галя Георгиева, рег. № 223 на НК (съответно акт № 92, том V, дело № 892, парт. книга № 78607, дв. вх. № 1685, вписан на 09.05.2017 г. по описа на Служба по вписванията – Търговище), само за незастроената част от дворно място, която е с площ 1244 кв. м. (оцветена в червено на скицата към заключението по СТЕ), като така предявените искове са били отхвърлени.

Въззивният съд е приел в мотивите си, че „Р.А. и съпругата му Ф.А. са упражнявали непрекъснато владение върху процесното дворно място в продължение на повече от 10 години, считано от 1997 г.”, като е направен извод, че „независимо че по делото се установява, че Р.А. и Ф.А. са владели дворното място над 10 години, считано от 1997 г., те не биха могли да придобият правото на собственост върху него поради установените от благоустройствените закони ограничения в тази насока.”

Фактическата обстановка е следната:

На 13.12.1994 г. ответницата И.И. и нейният баща С. Мюмюнов са се съгласили да продадат на Р.А. 240 кв. м. от собствения си недвижим имот, а именно парцел IX-24 от квартал 4 по плана на с. Руец. В договора е посочено, че въпросните 240 кв. м. представляват в реални граници ивица в югоизточния край на имота, в непосредствено съседство с парцел VIII-23 на купувача, имаща размери 6 на 40 м. Страните са уговорили продажна цена от 15 000 лв., за която са посочили, че е изплатена напълно и в брой на продавачите.