Решение № 1870 от 15.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1870 гр. Варна, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело № 20263110101690 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба на К. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: ****, подадена чрез пълномощника адв. Г. К. от Адвокатска колегия – Варна, със съдебен адрес: ****, срещу Г. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие.

В молбата се излагат твърдения за поредица от актове на психическо насилие и опит за физическо такова, извършени от ответника спрямо молителката, които се характеризират с ескалираща агресия и създават у пострадалото лице основателен страх за живота, здравето и собствеността .

Твърди се, че страните се намират в близка родствена връзка – ответникът е племенник на молителката, доколкото е син на нейния брат Р. Г. Р..

Конфликтът между тях е възникнал след завръщането на молителката от Република Германия в началото на 2025 г., когато същата заедно с лицето, с което живее на семейни начала – А. М. М., и нейната майка, се установили в родната им къща в ****. В тази къща на първия етаж заживели молителката, нейният партньор и майка , а на втория етаж продължили да живеят брат Р. Р. и неговият син – ответникът.

1

Молителката излага, че в кратък период от време след завръщането отношенията с ответника станали крайно обтегнати. Същият, страдащ от психично заболяване и зависим от наркотични вещества, в значителни периоди от време лично и чрез съобщения през приложението „Вайбър" отправял спрямо нея и нейните близки безпочвени претенции, обиди и заплахи, които впоследствие прераснали в заплахи за живота, здравето и собствеността им.

По отношение на конкретния акт на домашно насилие, предмет на молбата, се сочи, че на 11.01.2026 г. около 02:30 ч. молителката получила от ответника съобщение със следното съдържание: „И все пак ще ти счупя носа и на синчето ти е на червен картон… да ти нацепя цялото семейство и имуществото щи еба майката долна манипулаторска… утрепка мръсна гадна жалка долна ауу ся ши фана колата и ши я взривя цялата…". Малко след прочитането на съобщението синът на нейния партньор ги уведомил, че лекият автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № **** е бил изцяло напръскан с оранжев спрей. След подаване на сигнал в полицията, докато молителката и А.

М. чакали полицейските служители, ответникът се появил, държейки в ръката си бухалка и насочвайки се пряко срещу тях. Започнал да ги псува и да ги заплашва, а след като синът на партньора успял да избие бухалката от ръцете му, ответникът извадил от джоба си парче тухла и я хвърлил по тях, без обаче да ги нарани, тъй като успели да се предпазят. Дори след пристигането на униформените полицейски служители ответникът трудно бил овладян.

Молителката сочи, че този акт не е изолиран. Излага твърдения за предходен инцидент от 29.11.2025 г., при който ответникът потрошил лек автомобил „Мазда 121" с рег. № ****, по документи собственост на А. М., по което му деяние се води досъдебно производство в Четвърто РУ – Варна за престъпление по чл. 216 от Наказателния кодекс. Излага твърдения и за продължителен психически тормоз чрез множество писмени съобщения със заплашително, обидно и унизяващо съдържание, изпращани в продължение на месеци, в които ответникът наред с многобройните обиди и закани конкретно заявявал готовност да ползва огнестрелно оръжие („ако ми писне на хуя имам кола имам и пистолет имам и маска ще разпиля всичко"), заплашвал със смърт („Умри вещице долна", „Чудовище"), със саморазправа („Ще ви натруша 2 колите и главите") и с обезглавяване („на кой ги дрънка ще го обезглавя казвам ти").

Молителката заявява, че именно поради страха за живота, здравето и собствеността си след акта от 11.01.2026 г. е била принудена да напусне родния си дом в гр. Белослав и да се установи заедно с партньора си в къщата в ****, въпреки че същата не е достатъчно пригодна за живеене. Излага и обстоятелството, че на 02.03.2026 г. е била призована като свидетел по ЧНД № 529/2026 г. на ВРС, образувано по искане на прокурор при РП – Варна за настаняване на ответника на принудително лечение.

Иска се с решението си съдът да задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да го отстрани от съвместно обитаваното жилище в ****, да му забрани да приближава молителката, жилището в ****, както и местоработата

– СББОАЛ, гр.

Варна, ****, на по-малко от 100 метра, да му забрани да осъществява контакт под каквато и да е форма, както и да го задължи да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията. Иска се мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗЗДН да бъдат наложени за максимално предвидения срок от 18 месеца. Направено е и искане за издаване на заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Към молбата са приложени декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и тринадесет страници, съдържащи скрийншоти на изпратените от ответника към молителката заплашителни съобщения.

Ответникът Г. Р. Г., чрез процесуалния си представител адв. М., оспорва изцяло молбата. Първоначално прави възражение за просрочване на молбата с твърдението, че същата била подадена след изтичането на едномесечния срок, считано от акта на домашно насилие. Това възражение е оставено без уважение с протоколно определение от 24.04.2026 г., доколкото актуалната редакция на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН предвижда тримесечен срок от извършване на акта, в който очевидно молбата от 09.03.2026 г. се явява процесуално допустима. По същество се изтъква, че конфликтът е възникнал между ответника и партньора на молителката – свидетеля А. М., а не лично между него и молителката. Поддържа се, че физическата конфронтация на 11.01.2026 г. се е разиграла между двамата мъже и не е била насочена срещу 3 молителката. Не се отрича, че ответникът страда от хронично психично заболяване от кръга на параноидната шизофрения, и че в моменти на афект е изпращал съобщения, но се поддържа, че за такива е бил провокиран от молителката и партньора , които с действията си – извършване на ремонтни дейности в жилището – са създали у ответника параноидното убеждение, че те се домогват до имота, в който живее със своя баща. Обосновава се становище за наличие на съпричиняване и за недоказаност на акт на домашно насилие, насочен лично срещу молителката, поради което се иска отхвърляне на молбата. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от молителката.

В хода на устните състезания процесуалният представител на молителката поддържа подадената молба по изложените в нея съображения и обосновава становище за нейната пълна доказаност, като акцентира както върху писмените, така и върху приобщените гласни доказателства, включително върху приетите в днешното съдебно заседание Решение № 318/16.03.2026 г. на ВРС по ЧНД № 529/2026 г. и Решение № 87/01.04.2026 г. на ВОС, от които категорично е установено, че ответникът е лице, страдащо от психично заболяване, което активира поведение, създаващо потенциална опасност както за здравето на околните, така и за неговото собствено здраве.

Претендира се присъждане на разноски.

В пледоарията си по същество процесуалният представител на ответника поддържа становището си за недоказаност на молбата по отношение на молителката, като се позовава на липсата на категорични доказателства за физическо посегателство спрямо нея и на липсата на конкретни доказателства, че именно ответникът е увредил имущество, собственост на молителката. Иска отхвърляне на молбата и определяне на адвокатското възнаграждение на двамата процесуални представители по преценка на съда, с оглед твърдяната невисока сложност на делото.

Настоящият съдебен състав на ВРС, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Молбата е подадена от и срещу правни субекти от кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3 от ЗЗДН и с излагане на факти, темпорално попадащи в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН в неговата актуална редакция, 4 поради което производството по делото се явява процесуално допустимо и спорът между страните следва да бъде разгледан по същество.

Срещу ответника по делото е издадена Заповед за незабавна защита от 09.03.2026 г. по гр. дело № 20263110101690/2026 г. на ВРС, 7 състав, по силата на която Г. Р. Г., ЕГН **********, е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. Г. Р., ЕГН **********, и му е забранено да приближава молителката, както и жилището, което тя понастоящем обитава в ****, и местоработата – СББОАЛ, гр. Варна, ****, на разстояние, по-малко от 100 метра.

Съобразно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие съставлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Уважаването на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е предпоставено от установяване в условията на главно и пълно доказване на действителното осъществяване на твърдените дати, от посочения извършител, на действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие. Отхвърлянето на молбата е обусловено от проведено от ответника доказване, оборващо изложеното от молителката.

Между страните не се спори, че се намират в родствена връзка – ответникът Г. Р. Г. е племенник на молителката К. Г. Р., доколкото е син на нейния брат Р. Г. Р.. Това обстоятелство се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел Р. Р.. Следователно страните попадат в кръга на лицата, на които ЗЗДН осигурява защита, и са активно и пасивно процесуално легитимирани в настоящото производство.

На основание чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН като доказателство по делото е приобщена декларация от молителката за осъществени спрямо нея актове на домашно насилие, с твърдения, идентични с тези в молбата, включително и относно спорните между страните въпроси. В нея молителката декларира, че ответникът е осъществил спрямо нея на 11.01.2026 г. акт на психически тормоз и опит за физическа саморазправа, описан подробно в декларацията. В 5 декларацията се сочи, че този акт не е изолиран, а представлява кулминация на продължително насилие, изразяващо се в систематично отправяне на заплахи, обиди и закани чрез приложението „Вайбър" и при срещи на живо, осъществено в периода от завръщането на молителката в Република България в началото на 2025 г. до 11.01.2026 г.

Съобразно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 от същия закон представлява допустимо доказателствено средство, което съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН може да послужи като самостоятелно основание за издаване на заповед за защита, дори и при липса на други доказателства за извършено насилие. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, на молителя е предоставен улеснен ред да установи в производството по делото осъществените срещу него актове на насилие, като на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е придадено самостоятелно доказателствено значение, доколкото съдържа конкретно и ясно описание на датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е извършено действие на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай в доказателствена тежест на ответника при оспорване е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната доказателствена сила.

Такова насрещно доказване от ответната страна не само че не е проведено успешно, а напротив – съдържанието на декларацията се потвърждава в съществената си част от съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства по делото.