Решение № 176 от 01.12.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Кърджали, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20235100500257 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260001/06.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1062/2015 г. описа на РС - Кърджали, е постановено следното:

- признато е уволнението на А. Д. И., с ЕГН **********, от гр.К., кв.

,,В.“ бл.***, ап**, извършено със Заповед № **/**.**.****г. на директор Дирекция „Д." и на директор „Ч." на „М. *** гр.С. (понастоящем „А.“ *** гр.С.), с ЕИК *********, за незаконно;

- отменена Заповед № **/**.**.****г. на директор Дирекция „Д.“ и на Директор „Ч.“ на „М.“ *** гр.С. (понастоящем „А." ***, гр.С.), с ЕИК *********, с която на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ е прекратено поради дисциплинарно уволнение трудовото правоотношение на А. Д. И., с ЕЕН ********** от гр.К*, кв. „В.“ бл.** *, ап.**, с „М.“ *** гр.С., понастоящем „А.“ *** гр.С., с ЕИК *********, като незаконосъобразна.

- А. Д. И., с ЕГН **********, oт гр.К., кв. „В.“ бл.***, ап.**, е възстановена на предишната й работа - „т.“ М., регион „Ю.“, Зона „Ю.“, 1

Дирекция „Д.“, в „А.“*** с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.С. ****, район И., ул.К. № *.

- „А.“ ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.

****, район И., ул.К. № *, е осъдено да заплати на А. Д. И., с ЕГН **********, от гр.К., кв. „В.“ бл.***, ап.**, сумата от 862.41 лева, представляваща обезщетение по чл.224. ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, което е удържано като обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на - 20.08.2015 г., до окончателното й изплащане.

Със същото решение „А.“ *** с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.С. ****, район И., ул.К. № *, е осъдено да заплати на адв.Л.

Р. С. oт С., с адрес на адвокатска кантора гр.С., ул.А. № *, ет.*, офис ***, сумата 910.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ на ищеца, а по сметка на PC-Кърджали държавни такси по делото от по 30 лв. за всеки от неоценяемите искове, общо 60 лв.. и 50.00 лв. по иск за връщане на неоснователно удържано обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ.

Недоволен от постановеното решение но Кърджалийския районен съд е останал въззивникът "А." *** - гр.С., представляван от процесуалния си представител адв.И. Й., който го обжалва, като неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се сочи, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не допуснал доказателствено искане на въззивника за представянето на електронен носител на записи от камерите на магазина. Неправилно и необосновано съдът приел, че липсва индивидуализация на извършителя, както и начина на сключване на сделките. Относно сделките на 18.04.2015 г. се излагат съображения, че ясно и недвусмислено били описани действията на служителя А. И. - активации за сключване на договори от вида на коментираните към потребителски договори, извършени посредством потребителското име и парола на въззиваемата. От установените други данни обективно се потвърждавало, че служителката е разполагала с личните пароли на други служители в магазина и е извършила активации и посредством тях, като липсвала основателна причина за това и действието 2 било в нарушение на „Политиката за информационна сигурност на Т.“ (т. 11).

За дата 23.04.2015 г. отново били налице активации за сключване на договори към потребителски договори, извършени от потребителското име на А. И..

Установено било по делото от събраните писмени и гласни доказателства, че нарушението на трудовата дисциплина е извършено от А. И. при ясното съзнание за нарушаване на фирмената политика за сигурност и е квалифицирано като тежко нарушение на трудовата дисциплина. Оспорва се доводът на съда за недоказаност на начина на сключване на процесните сделки на двете дати. Работодателят изпълнил задължението си да направи цялостна проверка на подадения сигнал и да събере необходимите доказателства преди да издаде процесната заповед, което обстоятелство се потвърждавало от показанията на свидетеля Г. и от изложеното в самата заповед, както и от недопуснатото от съда доказателствено искане за представянето на електронен носител на записи от процесиите дати 18.04.2015г. и 23.04.2015г. от камерите в магазина на “А.” ЕАД в гр. К., в който е работила И.. Необоснован бил и изводът на съдебния състав, че по делото не са приобщени доказателства и относно извършването на нарушение - уронване на доброто име на работодателя чрез сключване на финансоворискови сделки. Чрез действията си по сключване на сделките при явни критерии за сделки с висок финансов риск, без да е уведомен екип “Кредит контрол и предотвратяване на измами” и при наличие на множество индикатори за сключване на сделки с висок финансов риск, служителят допуснал да бъде уронен престижа на работодателя, тъй като на клиентите ставали известни обстоятелства по сключване на сделки в противоречие с обичайните и добри търговски практики, обезпечаващи информиран избор, валидно волеизявление за сключване на договори и тяхното надлежно документиране. Вината при осъщественото нарушение на трудовата дисциплина също била доказана по безспорен начин, като въззиваемата била запозната с длъжностната си характеристика и с всички вътрешни правила и актове на работодателя. Вината в произтичала от съзнателното им неприлагане и неизпълнението на вменените на ищцата трудови отговорности и длъжност. Моли съда да отмени решението на Кърджалийския районен съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявените от искове. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът, представляван от процесуалния си представител ю.к. Я.З., поддържа въззивната жалба.

3

Въззиваемата А. Д. И., представлявана от процесуалния си представител – адв. Л. С., е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. В отговора се излагат съображения, че първоинстанционният съд правилно и обосновано приел, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска като е взел предвид и обсъдил всички факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Оплакването във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения, произлизащи от отхвърленото искане на процесуалния представител на ответника за представяне на доказателства по делото в съдебно заседание на 23.12.2020 г. /видеозаписи от 18.04.2015 г. и 23.04.2015 г./, било неоснователно. По делото били приложени писмени доказателства за изрично заявеното от ответника в отговор на искане от ОДМВР Кърджали за предоставяне на същите видеозаписи, че в ответното дружество тези записи не се съхраняват и че същите са унищожени след изтичане на 20- дневния срок от съответните дати - 18.04.2015 г. и 23.04.2015 г. Твърдението за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, представляващо разкриване на личната парола на ищцата пред други служители в магазина на ответника, не се доказало от работодателя в хода на производството. Описаните в процесната заповед трудови нарушения не се констатирали да са извършени от въззииваемата, липсвали каквито и да са доказателства в насока установяване неспазването на технологичните правила при работа с клиенти на двете посочени дати. Валидността на сключените от ищцата на 18.04.2015 г. и 23.04.2015 г. сделки била безспорна като съдът правилно приел, че липсва основание за търсене на дисциплинарна отговорност от служителката. Предположенията и догадките на работодателя за евентуално последващо незаплащане от клиента-потребител на негови задължения по сключени договори, не можело да бъде основание за квалификация на нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.8 предл. второ от КТ - „уронване доброто име на предприятието”. По делото не било установено по несъмнен начин посочените в уволнителната заповед сделки да са сключени, без реално клиентите да са присъствали в магазина и без да са получили информация за ангажиментите си по тях. Липсвали доказателства и за твърдения в уволнителната заповед за начин на сключване на договорите, в т.ч. и така да е било нарушено задължението за преценка на риска от активациите с оглед предстоящото им изпълнение, в частност клиентите, 4 сключили договори, към датата на сключването да не отговарят на вътрешните критерии по правила на ответника за благонадеждни клиенти.

Нямало данни и по делото не били ангажирани доказателства да е налице и изразеното от работодателя в заповедта предположение и очакване, че тези сделки евентуално са могли да добият известност и да уронят престижа на М.

*** /“А.“ ***/ пред други клиенти и контрагенти. Въз основа на общо описаните в обстоятелствената част на обжалваната заповед събития с неиндивидуализирани участници-клиенти и служители, предполагаеми действия от неизвестни извършители и догадки за очаквани бъдещи вреди, работодателят необосновано приел, че това са реално извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.3, предл. второ и т.8, предл. второ от КТ. Основателно било прието в решението, че на въззиваемата се дължи възстановяване на неправилно удържаната сума поради дисциплинарното уволнение. В съдебно заседание въззиваемата лично из процесуалния се представител – адв. Л. С., поддържа становището си, изразено в отговора. Представя писмена защита.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. По същество разгледана е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице предпоставките за обявяването му за нищожно или за обезсилване като недопустимо.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването й на предишната работа, както и иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на удържана чрез прихващане на основание чл.221, ал.2 от КТ сума от 862.40 лева като обезщетение при дисциплинарно уволнение от дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск.

В исковата молба се твърди, че в уволнителната заповед липсвала индивидуализация на действията на всеки от извършителите на сделките, изложението на фактическата обстановка било противоречиво и не 5 кореспондирало с конкретните данни, почивало на предположения и догадки.

Не било посочено конкретно нарушение на ищцата, което да се квалифицира като „системни нарушения на трудовата дисциплина (чл.190, ал.1,3 от КТ), „и други тежки нарушения на трудовата дисциплина (чл.190, ал.1, т.7 от КТ), във вр. с „неспазване на техническите и технологичните правила“ (чл.187, т.3) и „уронване на доброто име на предприятието (чл.187, т.8 от КТ).

Ответникът оспорва исковете като неоснователни в представен отговор на основание чл.131 от ГПК. В отговора се излагат съображения, че в исковата молба липсва конкретизация на оспорването относно трите сделки с клиенти на 18.04.2015 г., които ищцата счита за неосъществени с нейно потребителско име. Същата следвало да обезпечава сключването на правно валидни сделки с клиентите. Ищцата следвало да посочи с кои вътрешни писмени правила, касаещи изпълнението на длъжността й, не е запозната.

Относно доводите за неплащане от страна на клиентите следвало да конкретизира дали оспорва тези факти.

От приетите като доказателства по делото трудова книжка на А. Д. И. серия "*", № *******, трудов договор № ****/**.**.**** г. допълнителни споразумения към трудов договор с дати 21.02.2014 г. и 09.07.2014 г. и длъжностна характеристика, се установява, че въззивницата А. Д. И. е била в трудово правоотношение с въззиваемата страна "А." *** - гр.С., с предишно наименование "М." *** - гр.С., за времето от 25.02.2009 г. до прекратяване на трудовото й правоотношение, като е заемала последователно длъжностите "С.“, Отдел „Ю.“, Дирекция „Д.“, „т.“, регион „Ю. *“ Зона „“Ю.“, Дирекция „Д.“, Направление – Г. М. и „т.“, регион „Ю.“ Зона „“Ю.“, Дирекция „Д.“, Направление „И.“, Направление – Г. М., с място на работа в гр.К..