Акт от 21.10.2019, Административен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 692 гр.Хасково, 21.10.2019 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар:

Диана Динкова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1247 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано е по жалба от М.С.М.И., гражданин на П., с посочен по делото адрес: гр.Л., бул.„О.“ ***, СДВНЧ – Л., против Заповед №272з-2837/13.11.2018 г. на Началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково.

Жалбоподателят претендира отмяната на обжалвания акт като незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречащ на материалноправни разпоредби и несъобразен с целта на закона. Твърди, че заповедта била издадена при неизяснена фактическа обстановка, както и при липса на законовите предпоставки за нейното издаване, в нарушение на предписаната от закона процедура, като в същата не се съдържали изискуемите по закон реквизити и съдържание. Сочи, че по този начин органът затруднявал защитата му и избягвал какъвто и да е съдебен контрол относно законосъобразността и целесъобразността на оспорваната заповед.

Ответникът, Началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково, не изразява становище по съществото на спора.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение №УПХ-203/12.09.2018 г. на Интервюиращ орган в РПЦ – Х. към Държавна агенция за бежанците (ДАБ), на основание чл.70, ал.1, във връзка с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на М.С.М.И..

Същото решение е било обжалвано от адресата си пред Административен съд – Хасково, който с окончателно Решение №864/31.10.2018 г., постановено по адм.дело №910/2018 г. е отхвърлил жалбата на М.С.М.И. против Решение №УПХ 203/12.09.2018 г. на Интервюиращ орган към ДАБ.

С писмо №УП 14237 от 12.11.2018 г. Директорът на РПЦ – Х. към ДАБ е уведомил Дирекция

„Миграция“ – МВР и Група „Миграция“ – ОДМВР Хасково, на основание чл.66, ал.2 от ЗУБ, за приключилото в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет производство по предоставяне на международна закрила на гражданина на П. М.С.М.И., спрямо който следва да се прилагат разпоредбите на Закона за чужденците в Република България.

Изготвено е Уведомление УРИ 27200-15953 от 13.11.2018 г. на Началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково, адресирано до М.С.М.И., гражданин на П., с което, във връзка с чл.26, ал.1 от АПК, същият се уведомява, че срещу него е започнато административно производство за налагане на ПАМ „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, на основание чл.41, т.4 от ЗЧРБ, с цитиране текста на разпоредбата, и тъй като е чужденец с отказан статут на бежанец с влязло в сила Решение №УПХ-203/12.09.2018 г. на ДАБ – МС. Във връзка с това, на основание чл.34, ал.3, във вр. с чл.35 от АПК, адресатът е уведомен за възможността в срок от 7 дни да представи допълнителни обяснения и възражения по започналото производство за налагане на ПАМ.

Видно от удостовереното под текста на

Уведомлението, на 13.11.2018 г., в присъствието на преводач, същото е връчено на М.С.М.И., който чрез полагане на подпис и пръстов отпечатък е декларирал, че се е запознал със съдържанието му, а преводачът с подписа си е потвърдил извършването на превода.

В подадено Заявление 727000-15965/13.11.2018 г.

М.С.М.И. от държава П., роден на *** г., гражданство П., с отказан статут на бежанец, е посочил, че е уведомен, че ще му бъде наложена ПАМ „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ и ще бъде настанен в СДВНЧ. В същото е заявил, че няма документ за задгранично пътуване, че е уведомен, че е с отказан статут на бежанец в Р.България, както и че няма средства, с които може да се завърне в страната си на произход. Посочил е, че единственият му адрес на пребиваване в Р.България бил в РПЦ – Х.и, но след като му бил отказан статут на бежанец, вече не можел да живее там. Заявлението е подписано от чужденеца, в присъствието на преводач, видно от направените в него удостоверявания.

Под УРИ 272р-21690 от 13.11.2018 г. е регистрирано отправеното до Началника на група „Миграция“ – ОДМВР Хасково Предложение от полицейски инспектор в същата група, за налагане спрямо М.С.М.И. на принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл.41, т.4 от ЗЧРБ –

„Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ и за издаване на заповед за принудителното му настаняване в СДВНЧ при Дирекция „Миграция“ МВР на основание чл.44, ал.6, ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ. В Предложението е посочено, че спрямо чуждия гражданин не могат да се приложат предвидените в чл.44, ал.5, т.1, т.2 и т.3 от ЗЧРБ обезпечителни мерки, тъй като няма адрес на местопребиваване в Р.България, няма парични средства за внасяне на парична гаранция и няма валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина, който да предаде във временен залог. Вписано е, че в РУ Х., с помощта на преводач, М.С.М.И. е уведомен с Уведомление УРИ 272000-15953/13.11.2018 г. по описа на ОДМВР Хасково, че спрямо него започва процедура по налагане на ПАМ „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, както и е цитирано полученото от чуждия гражданин Заявление с УРИ 272000-15965/13.11.2018 г. по описа на ОДМВР Хасково. Посочено е също, че чуждият гражданин не принадлежи към категорията на уязвимите лица, няма неприключило производство по ЗУБ, или производства за подновяване на разрешение за пребиваване, или друго разрешение, представляващо право на пребиваване, няма семейство в Република България и налагането на принудителната административна мярка няма да създаде затруднения за поддържането на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето.

Предложение УРИ 272р-21690/13.11.2018 г. е подписано от Началника на група „Миграция“ – ОДМВР

Хасково на 13.11.2018 г.

С процесната Заповед №272з-2837/13.11.2018 г., издадена от Началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково, на основание чл.41, т.4 от ЗЧРБ и Заповед УРИ 272з-1660/04.08.2017 г. на Директора на ОДМВР Хасково, на чужденеца М.С.М.И., роден на *** г. в П., гражданин на П., с отказан статут на бежанец, без документ за задгранично пътуване, е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“.

В заповедта е посочено, че чужденецът е с отказан статут на бежанец с влязло в сила Решение №УПХ-203/12.09.2018 г. за отхвърляне на молбата за предоставяне на международна закрила, обжалвано и потвърдено с Решение №2408/06.11.2018 г. на Административен съд – Хасково, без документ за задгранично пътуване е, няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през времето на пребиваването си в страната, както и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане, и че са взети предвид мотивите, изложени в Предложение с УРИ 272р-21690/13.11.2018 г.

Заповедта е връчена на адресата си на 13.11.2018 г., като същият е запознат със съдържанието ѝ в присъствието на преводач, на език, който владее.

Жалбата на М.С.М.И. срещу Заповед №272з-2837/13.11.2018 г. на Началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково е подадена на 11.12.2018 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който същата е постъпила в Административен съд – Хасково.

С Определение №114 от 25.02.2019 г.

Административния съд – Хасково и отхвърлил искането на М.С.М.И. за възстановяване срока за обжалване на заповедта и е оставил без разглеждане жалбата му като просрочена.

Доколкото с окончателно Определение

№6570/07.05.2019 г., постановено по адм.дело №4812/2019 г. на ВАС, е отменено Определение №114 от 25.02.2019 г. на Административния съд – Хасково по адм.дело №1247/2018 г. и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане, при условията на възстановен срок за обжалване. Същата е насочена срещу годен за оспорване индивидуален административен акт и изхожда от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Административен съд – Хасково, след преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Заповедта е валидно издадена от компетентен орган. В разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗЧРБ са изброени органите с правомощия да налагат със заповеди принудителните административни мерки, сред които са и директорите на областните дирекции на МВР, както и е предвидена възможността същите да оправомощават за това длъжностни лица. По делото е представена Заповед №272з-1660/04.08.2017 г. на Директора на ОДМВР Хасково, с която същият оправомощава включително Началник група „Миграция“ при ОДМВР Хасково да налага принудителни административни мерки по чл.39а, ал.1, т.2 от ЗЧРБ, при което Началникът на група „Миграция“ – ОДМВР Хасково се явава надлежно оправомощен и компетентен да издаде заповедта за налагане на ПАМ от посочения вид.

Оспорения акт е обективиран в писмена форма, подписан от издателя си и надлежно мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му. Съгласно посочената в заповедта като правно основание чл.41, т.4 от ЗЧРБ, връщане се налага, когато: по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище или по отношение на когото производството по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Република България и производството не е било възобновявано.

От фактическа страна в заповедта е изложено релевантното по чл.41, т.4 от ЗЧРБ обстоятелство, а именно наличието на влязло в сила решение за отказ на международна закрила на чужденеца, спрямо който се налага ПАМ. Заповедта е допълнително мотивирана и с извършеното в нея препращане към мотивите, изложени в Предложение УРИ 272р-21690/13.11.2018 г. на пол.инспектор в група „Миграция“ при ОДМВР Хасково, като този подход е процесуално допустим, предвид Тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС, според което не е необходимо административният акт да съвпада по време с излагането на съображенията, заради които е постановен, а е възможно също те да предхождат акта и да се съдържат в отделен документ, предварително съставен, за да го инициира.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, които да представляват основание за нейната отмяна. В случая всички факти и обстоятелства, обосновали прилагане на процесната ПАМ, са били предварително известни на оспорващия. Същият е бил изрично писмено уведомен за започналото спрямо него производство за налагане на ПАМ на основание чл.41, т.4 от АПК, с писмо УРИ 272000-15953/13.11.2018 г. и в присъствие на преводач, като е имал възможност да организира защитата си и да участва в производството, което е и сторил, видно от представеното от него до органа Заявление 272000-15965/13.11.2018 г.

Неоснователно се явява и допълнително наведеното в писмените бележки от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за неспазване изискванията на чл.35 от АПК. В случая, освен че всички факти и обстоятелства, обосновали прилагане на процесната ПАМ, са били известни на оспорващия, последният е бил и участник в административното и в съдебното производство по предоставяне на закрила, съответно е наясно, че такава му е отказана с влязъл в сила административен акт. Наред с това, видно от изложеното в Заявление 272000-15965/13.11.2018 г., жалбоподателят изрично е заявил, че не разполага със средства, с които да може да се завърне в страната си на произход, няма документ за задгранично пътуване, и единственият му адрес за пребиваване в страната е в РПЦ – Х., но след като му е отказан статут на бежанец, вече не може да живее там. В Предложение УРИ 272р-21690/13.11.2018 г. също така са обсъдени обстоятелствата, че спрямо чужденеца не могат да се приложат предвидените в чл.44, ал.5, т.1 до т.3 от ЗЧРБ мерки, че той не разполага с документи за задгранично пътуване, както и средства за обратно връщане в страната си на произход, няма адрес на пребиваване в Р.България, различен от този на РПЦ Х. при ДАБ – МС, където не може да остане, тъй като му е отказан статут на бежанец. Освен това е изложено, че чуждият гражданин не принадлежи към категорията на уязвимите лица, няма неприключило производство по ЗУБ, или такова за подновяване на разрешение за пребиваване, или друго разрешение, представляващо право на пребиваване, същият няма семейство в Република България.