Определение № 9898 от 25.06.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9898 гр. София, 25.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20241100507191 по описа за 2024 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.577 ГПК вр. чл. 32а от Правилника за вписванията /ПВп/.

Образувано е по частна жалба вх. № 18-00-031/10.06.2024 г., подадена от „П.Д.И.“ ООД, ЕИК ****, срещу определение № 582 от 28.05.2024 г., с което съдия по вписванията при Софийски районен съд е отказал извършването на нотариални действия по реда на чл.569, т.5 ГПК – вписване на удостоверение изх. № 20240528151143/28.05.2024 г. и удостоверение изх. № 202405281151022//28.05.2024 г. на Агенция по вписванията, Служба по вписванията – гр.София, Служба по регистрация по чл.263в, ал.1 ТЗ, вр. чл. 263и, ал.6 ТЗ за преобразуване на „В.М.“ ЕООД, ЕИК ****, чрез вливане в универсалния правоприемник „П.Д.И.“ ООД, ЕИК ****, в резултат на което посочените в молба към заявлението недвижими имоти са преминали в патримониума на правоприемника.

Видно от саморъчно изписване върху атакувания акт жалбоподателят е уведомен за постановеното определение на 03.06.2024 г. чрез юрисконсулт Л.Н.В., преупълномощен от адв. М.Д., за която е приложено по делото пълномощно.

В частната жалба са изложени доводи неправилност на атакувания акт, доколкото внесената държавна такса е правилно определена по реда на чл.2, ал.1, изр.второ от Тарифа за държавните такси, които се събират от Агенция по вписванията (ТДТСАВ) върху данъчната оценка на имотите на преобразуващото се дружество, поради невъзможност да бъде установена от заключителния баланс. Поддържа се, че такъв е представен с частната жалба и това следва да се съобрази при разглеждането й, доколкото съдът действа като пълен въззив. Поддържа се, че липсва задължение за представяне на декларация по чл.264, ал.1 ДОПК на преобразуващото се дружество. Твърди платежното нареждане за заплатена държавна такса надлежно да удостоверява превода на сумата, а пълномощното на процесуалния представител да е прието за надлежно при входиране на заявлението.

1

Навежда, че в това производство съдът не следва да преценява характера на представения документ. Сочи, че надлежно заверен препис на пълномощното е представен с частната жалба. Желае да бъде постановена отмяна на обжалвания отказ на съдията по вписванията и да бъдат дадени указания за вписването на удостоверение изх. № 20240528151143/28.05.2024 г. и удостоверение изх. № 202405281151022/28.05.2024 г. на Агенция по вписванията.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от лице, което е страна в нотариалното производство /жалбоподателят е поискал вписването на двете удостоверения/, в рамките на законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписванията по чл.577, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Със заявление вх. рег. № 40318/28.05.2024 г. „П.Д.И.“ ООД, чрез адв. М.Д., за вписване на преобразуване като към заявлението е представена молба за вписване, с която е поискано вписване на удостоверения от 28.05.2024 г., издадени от Агенция по вписванията, от които е видно вписване в Търговския регистър към Агенция по вписванията на извършено преобразуване на дружеството чрез вливане и приложения към него договор за преобразуване от 23.06.2023 г. Към молбата са приложени два броя удостоверения от Агенция по вписванията от 28.05.2024 г., два броя договори за преобразуване чрез вливане от 23.06.2023 г., по силата на който всички права и задължения на „В.М.“ ЕООД преминават към „П.Д.И.“ ООД, в това число описани в молбата недвижими имоти. Със сезиращото заявление и молбата към него са представени схеми на самостоятелните обекти в сградите и скици на поземлен имот в оригинал, декларация по чл.264, ал.1 ДОПК от управителя на „П.Д.И.“ ООД М.Д.Д. за липса на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски от дружеството, удостоверения за данъчна оценка на имотите, площообразуване, удостоверения за въвеждане в експлоатация, договор за прехвърляне на дружествен дял от 08.11.2017 г., по силата на който „Г.-П.-М“ АД, ЕИК ****, прехвърля на „П.Д.И.“ ООД притежаваните от първото 100 % от капитала на „В.М.“ ЕООД, преводно нареждане за плащане на държавна такса за желаното вписване в размер на 5 620 лева.

С обжалваното определение съдията по вписванията при Софийски районен съд е отказал да разпореди вписване по заявление вх. рег. № 40318/28.05.2024 г. като е приел, че представените с него удостоверение изх. № 20240528151143/28.05.2024 г. и удостоверение изх. № 202405281151022/28.05.2024 г. на Агенция по вписванията подлежат на вписване, но такова не може да бъде извършено, доколкото дължимата за това нотариално действие държавна такса се определя по реда на чл.2 ТДТСАВ на база балансовата стойност на недвижимите имоти по заключителен баланс на дружеството праводател, но не по – малко от данъчната оценка на имотите, притежавани от преобразуващото се дружество, а такъв баланс на „В.М.“ ЕООД не е представен със сезиращото заявление. В атакувания съдебен 2 акт е прието, че пречка за вписването е липсата на декларации по чл.264, ал.1 ДОПК на „В.М.“ ЕООД, както и обстоятелството, че платежното нареждане за заплатена за извършване на нотариалното действие държавна такса не отговаря на изискванията на чл.7а ТДТСАВ и представеното пълномощно на процесуалния представител не е заверено като вярно с оригинала.

Вписването е едностранно охранително производство, чиято цел е оповестяването на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи.

Законодателят регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване. Съгласно разпоредбата на чл.569, т.5 ГПК нотариални са производствата, по реда на които се извършват вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон. В ПВп, издаден за прилагане на глава ХІ на ЗС "Вписвания", изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи.

При вливането като форма на преобразуване на търговските дружества, имуществото на преобразуващото се дружество преминава в патримониума на приемащото дружество, като правоприемството настъпва от датата на вписването на преобразуването в Търговския регистър (чл.263и, ал.2 ТЗ). Когато имуществото на преобразуващото се дружество включва недвижими имоти или други права, за които закон изисква отчуждаването им да бъде вписано в книгите по ПВп, чл.263и ал.6 ТЗ предвижда издаване на удостоверение за вписване на преобразуването и задължава управителния орган на приемащото дружество да го представи пред съответния регистър. Удостоверението за вписване по чл.263в, ал.1 ТЗ удостоверява настъпилото правоприемство и поради това се явява акт, за който със закон (в случая ТЗ) е предвидено, че подлежи на вписване, по смисъла на чл.4 б."л" ПВп. По тази причина неговото вписване се извършва по реда на раздел ІІ ПВп, при спазване изискванията на чл. 6 - чл. 9 ПВ (т. 3 на ТР № 7/2012 на ОСГТК на ВКС). Поради това представените със заявлението два броя удостоверения по чл.263в, ал.1 ТЗ подлежат на вписване.

Съгласно дадените в т. 3 от ТР № 7/2012 на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, таксуването в производството по вписване на удостоверение по чл.263в ТЗ следва да бъде извършено както в останалите хипотези, когато се вписват актове, свързани с преминаване на право на собственост или други вещни права от един субект към друг.

Таксата се определя съгласно чл.2 ТДТСАВ, като се отчита естеството на удостоверението, което само установява преминаването на правата, настъпило по силата на осъществения смесен фактически състав на преобразуването и неговото вписване в Търговски регистър.

Самото преминаване не е таксувано (по смисъла на чл.2 ТДТСАВ), поради което цената на акта следва да се определи за първи път в производството по вписване, при аналогично приложение на правилата за определяне на таксите при прехвърляне на собственост. За такава цена следва да се приеме стойността на преминалото в резултат на преобразуването имущество по заключителния баланс, съставен съгласно чл. 263з, ал. 1 ТЗ, или данъчната 3 оценка, ако е по- висока от стойността по заключителния баланс (аргумент от чл. 96, ал. 3 вр.

§ 2 ДР ЗННД). Ако от заключителния баланс цената на правото не може да бъде установена, то държавната такса следва да се изчислява върху данъчната оценка, определена по реда на чл.33 ЗМДТ.

Пред съдията по вписванията не е представен заключителният баланс по чл.263з, ал.1 ТЗ на преобразуващото се дружество „В.М.“ ЕООД, което препятства същият да извърши преценка за съотношението между стойността на притежаваните от същото недвижими имоти по заключителния баланс и данъчната им оценка. Такъв баланс е представен с частната жалба и следва да бъде съобразен от съда в настоящото производство, в което не важат ограниченията по чл.269, изр.2 ГПК и е налице възможност делото да бъде попълвано с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция без ограничения, което позволява да бъдат коригирани пропуски и грешки на страните (ТР № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС).

Представеният заключителен баланс не дава възможност да се определи цената на правото на собственост върху всеки от недвижимите имоти, които преминават към правоприемника. За пълнота следва да се посочи, че при съпоставка между общата стойност на дълготрайните материални активи по представения баланс и по представените данъчни оценки на имотите се установява, че общата стойност е по – висока по данъчна оценка.

Поради това държавната такса следва да се изчисли върху данъчната оценка, определена по реда на чл.33, ал.1, т.1 ЗМДТ, поради което наредената от жалбоподателя сума отговоря на дължимата и не е налице основание да се откаже поисканото вписване на това оснвоание.

Към датата на депозиране на сезиращото заявление декларация по чл.264, ал.1 ДОПК (ред. ДВ, бр. 36 от 2024 г.) не е изисквала представяне на декларация, включително по отношение на преобразуващото се дружество. Наред с това такава декларация не е необходима за вписване на удостоверението по чл. 263в ТЗ. Нормата на чл.264, ал.1 ДОПК касае хипотези на разпореждане с вещни права или учредяването на вещни тежести, а не на универсално правоприемство, каквото е налице при преобразуването на търговско дружество чрез вливане, съгласно нормата на чл. 263"и", ал.3 ТЗ. Удостоверението по чл.264, ал.1 ДОПК цели да обезпечи събирането на изброените в нормата публични държавни и общински задължения, която при преобразуване чрез вливане е гарантирана от закона като последица от правоприемството

/в патрумониума на правоприемника преминават правата и задълженията на преобразуващото се дружество/, регламентирано в чл. 263"и", ал.2 ТЗ и чл.263"к", ал.1 ТЗ. След преобразуването, правоприемникът продължава да отговаря с имуществото на праводателя /влялото се търговско дружество/ за задълженията на последното. Поради това при удостоверение по чл. 263"в", ал.1 ТЗ за преобразуване на търговско дружество чрез вливане, не е необходимо представянето на декларацията по чл.264, ал.1, пр.1 ДОПК от преобразуващото се дружество и удостоверяващи наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за недвижимите имоти, включени в капитала на това преобразуващото се дружество праводател (Определение № 218 от 15.07.2020 г. по ч. т. д. № 828/2020 г. на ВКС, I т. о.).

4

Липсва нормативно разписано основание неспазената форма на удостоверяване по чл.7а ТДТСАВ да е основание за постановяване на отказ да бъде предоставено поискано съдействие и такова основание не може да бъде изведено по тълкувателен път. Отказът за предоставяне на съдействие в охранителното производство може да почива само на еднозначно установена пречка, поради което и доколкото липсват данни, опровергаващи отразените в приложеното платежно нареждане, то следва да се приеме, че сумата е наредена и постъпила по сметка на Имотен регистър. Следва да се посочи, че приложения към молбата за вписване документ за извършено плащане чрез онлайн банкиране носи подпис и печат от страна на заявителя, поради което и следва да се приеме, че надлежно удостоверява заплащането на държавна такса.