Решение № 290 от 08.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20241001000318 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по жалба от 18.03.2024 г. на заявителя „Моданова“ ЕООД срещу решението от 19.02.2024 г. по т.д. № 134/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-21 състав, с което е потвърден отказ № 20240111205259/12.01.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20240111205259.

В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел за законосъобразен обжалвания отказ.

Твърди се, че неправилно е прието, че след прекратяване на дейността на дружеството по съдебен ред нови вписвания по партидата му са допустими единствено в хипотезата на продължаване на дейността му, като поредността на постъпване на заявлението и съдебното решение е без правно значение. Сочи се, че изменението на дружествения договор и приемането на нов съдружник настъпва с приемането на решението на общото събрание на съдружниците, а вписването има действие само спрямо трети лица съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ. Твърди се, че с обсъждането на достоверността на датата на решението на едноличния собственик на капитала и със съмнението в идентичността на подписите в този документ и обявения в ТР спесимен съдът бил превишил пределите на служебното начало в гражданския процес, а тези обстоятелства можело да се изясняват само в евентуално исково производство, а не в рамките на едностранно охранително производство. Неправилно съдът се ограничил само с мотивите на отказа и оплакванията в жалбата, като не дал указания за представяне на съответните документи, което противоречало на постановките на ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС – ОСТК.

1

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и отказа на длъжностното лице по регистрацията.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбата намира за установено следното:

Жалбата е подадена срока по чл. 25, ал. 4, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и е допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Моданова“ ЕООД, представлявано от новоназначения управителя В. М., с жалба от 18.01.2024 г. срещу отказ № 20240111205259/12.01.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20240111205259, с което е поискано: 1) вписване на увеличаване на капитала от 50 лв. на 250 лв.; 2) заличаване на досегашния едноличен собственик на капитала Ю. А. К.; 3) вписване на досегашния ЕСК Ю. К. като съдружник с дял с номинал 50 лв. и втори съдружник В. Ц. М. с дял с номинал 200 лв.; 4) заличаване на досегашния управител Ю. А. К. и вписване на нов такъв – В. Ц. М.; 5) вписване на адрес за кореспонденция с НАП, съвпадащ с адреса на управление.

От служебно извършената от въззивния съд справка в електронния Търговски регистър се установи, че дружеството е регистрирано като ЕООД на 10.09.2021 г. с капитал 50 лв. и едноличен собственик на капитала и управител Ю. А. К..

Към процесното заявлението с вх. № 20240111205259, подадено от В. Ц. М., са приложени: 1) молба без дата, с което В. М. е поискал да бъде приет за съдружник в дружеството чрез записване на нови дялове и да бъде назначен като управител; 2) молба без дата от Ю. К. да бъде освободен като управител на дружеството; 3) протокол от 4.12.2022 г. за взети решения от Ю. К. като едноличен собственик на капитала – за приемане на В. М. за съдружник чрез записване на нови дялове; за увеличаване на капитала на 250 лв., от които 200 лв. за дяловете на новия съдружник; за освобождаване на Ю. К. като управител; за преобразуване на дружеството от ЕООД в ООД; за промени в учредителния акт /без да е уточнено какви/; за възлагане на новия управител В. М. да предприеме всички правни и фактически действия необходими за вписване на промяната по партидата на дружеството в ТР; 4) дружествен договор от 4.12.2022 г., носещ подписи от името на двамата съдружника;

5) вносна бележка от 8.01.2024 г. за внасяне на сумата 200 лв. от В. М. по сметка на дружеството; 6) декларацията без дата по чл. 141, ал. 8 и чл. 142 ТЗ от В. М.; 7) декларация без дата по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ на управителя В. М..

За да постанови атакувания отказ от 12.01.2024 г. длъжностното лице по регистрацията е приело, че при извършената проверка на осн. чл. 92а, ал. 1, т. 3 от Наредбата № 1 за водене на ТР в НБД „Население“ се установило, че едноличният собственик на капитала Ю. К. е починал на ******** г., с което дружеството следвало да се счита за прекратено на осн. чл.

157, ал. 1 ТЗ, доколкото наследниците не са поискали продължаване на дейността и не са заявили промени по партидата. Посочено е, че по реда на чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ е постъпил и влязъл в сила съдебен акт за прекратяване на дружеството.

2

Установява се и, че с вх. № 20240112120421 по партидата е постъпило решение от 14.11.2023 г. по т.д. № 1152/2023 г. на СГС, VІ-12 състав, влязло в сила на 29.12.2023 г., с което по иск на прокурор, предявен на 19.06.2023 г., и на осн. чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ е прекратено дружеството. На 23.01.2024 г. за ликвидатор е вписан П. К. И..

В обжалваното решение от 19.02.2024 г. СГС е приел, че от представените доказателства не се установява по несъмнен начин настъпването на заявените за вписване обстоятелства преди настъпването на смъртта на Ю. К., доколкото е налице единствено протокол в обикновена писмена форма с посочена дата 4.12.2022 г., като никой от останалите документи, вкл. декларации и молби, нямат посочена дата, а вноската по банковата сметка на дружеството е направена през м. 01.2024 г. – след влизане в сила на съдебното решение за прекратяване, а положените подписи от името на Ю. К. видимо се разминават с представените в търговския регистър образци. Прието е и, че доколкото дейността на дружеството е прекратено, то нови вписвания по партидата му са допустими единствено в хипотезата на продължаване на дейността му, като поредността на постъпване на заявлението и решението на съда е без правно значение.

Решението е правилно, макар че част от аргументите не могат да бъдат споделени.

За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т.

4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. Спазването на тези изисквания следва да се установява от съдържанието на представените документи, без да е нужно изследване в регистърното производство на тяхната истинност – тя подлежи на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.

Иначе казано – вписване, обявяване или заличаване в ТРРЮЛНЦ следва да се извършва въз основа на външно редовни документи. Външната редовност обаче не е резултат само от съдържанието на документите, а наред с това следва да се отчитат и редица други обстоятелства, които могат да разколебаят удостоверителната стойност на тези документи.

Тази удостоверителна доказателствена стойност представлява способността на документите да убедят ДЛР или съда, че обстоятелствата действително са се случили, така както е записано в съответния документ, вкл. относно времето на настъпването им – ако то е от значение за вписването. Ако документът е официален, то законът установява оборима презумпция за неговата истинност в обхвата на официалното удостоверяване. Ако документът е частен, то съответният орган може да го преценява по вътрешно убеждение, прилагайки логическите и опитни правила на доказването /вкл. и т.нар. житейски презумпции/. Именно с оглед тези правила не е без значение за външната редовност периодът между подаване на заявлението за вписване и моментът, за който се твърди да са настъпили заявените обстоятелства. Ако този период е твърде значителен, то това 3 разколебава удостоверителната стойност на документа, а е възможно и напълно да я отрече, особено ако документът е частен.

В тази връзка следва да се припомни, че смисълът от съществуването на търговската регистрация е не само да даде публичност на вписванията и обявяванията, но и те да се ползват с високо ниво на обществено доверие за тяхната истинност, което е основанието за установяване и на презумпциите по чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ. За да се ползва с обществено доверие информацията в регистъра следва да е максимално актуална. Поради това законът установява задължение за съответните субекти да заявят вписване или обявяване в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство или от приемане на съответния акт, подлежащ на обявяване, освен ако със закон е определен друг срок – чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Неизпълнението на това задължение дори е скрепено и с административнонаказателната отговорност по чл. 40, ал. 1 и 3 ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо драстичното надхвърляне /с няколко месеца или повече/ на срока по чл. 6, ал. 2 оправдава възникването на съмнение у съответния орган по регистрацията спрямо настъпването на заявените обстоятелства или актове, а колкото по-голям е периодът на законовото просрочие, толкова и съмнението е по-голямо. В подобна хипотеза външната редовност на частните документи, представени за установяване настъпването на обстоятелството, е отречена, освен ако те не се подкрепят от други приложени към заявлението официални документи. При всички положения следва да се има предвид и конкретиката на случая.

В настоящия казус е поискано вписване на нов съдружник чрез увеличаване на капитала и вписването на същия за управител вместо досегашния управител и едноличен собственик на капитала. Самите обстоятелства се твърди да са възникнали от взети решения на едноличния собственик на капитала, обективирани в представения протокол от 4.12.2022 г.

Същевременно, процесното заявление е подадено на 11.01.2024 г., т.е. 13 месеца след датата на протокола, като задължен да заяви вписването е бил новоизбраният /според протокола/ управител, подал и настоящото заявление – В. М.. Наред с това – едноличният собственик на капитала Ю. К. е починал на ******** г. – близо 1 година преди подаване на заявлението.

Тези факти в съвкупност обуславят външна нередовност на самия протокол от 4.12.2022 г., тъй като водят до съмнение в истинността му като частен документ – че е съставен приживе от Ю. К. и че обективира неговата воля. Останалите представени към заявлението документи също са частни, като дружественият договор носи същата дата /4.12.2022 г./, а останалите документи са без дата, като единствената дата се съдържа на банковата вноска бележка за внесената сума за дялова вноска от заявителя в размер на 200 лв., но тази дата е 8.01.2024 г. – далеч след смъртта на едноличния собственик. Жалбоподателят – заявител не дава логични обяснения за тази драстична забава в заявяването за вписване, а и тя не може да бъде оправдана с нищо, тъй като изцяло в неговата власт е било да подаде своевременно заявлението. Ето защо представените към заявлението документи са външно нередовни и не отговарят на изискванията по чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ.

В допълнение следва да се посочи и, че дори от съдържанието на протокола от 4.12.2022 г. следва, че част от обективираните решения не са приети по надлежния начин. По4 конкретно това се отнася до решението за смяна на управителя – за освобождаване на досегашния управител Ю. К. и за избор на новия управител В. М.. Същото е взето след решението, с което В. М. е приет за нов съдружник, но въпреки това последният не е участвал при приемането на решението, а и това решение е взето единствено от досегашния едноличен собственик на капитала, без да се отчита, че решението за приемане на нова съдружник има незабавно действие във вътрешните отношения. Следователно, това решение е взето в нарушение на изискванията за кворум и мнозинство, което е самостоятелно основание за отказ за вписването му.