Решение № 83 от 27.07.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Елин Пелин, 27.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Миглена М. Д.а Славова като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Частно наказателно дело № 20251820200157 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на М. Г. К., ЕГН ********** срещу Заповед за задържане на лице рег.№ 262зз-58/05.05.2025 г., издадена от А. С. Д. – разузнавач при РУ – Елин Пелин, с която жалбоподателката е задържана за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при липса на мотиви за задържането на лицето. Моли оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира за присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата А. С. Д. - полицейски орган в РУ- Елин Пелин, се явява лично в съдебно заседание. Оспорва депозираната жалба, като счита, че обжалваната заповед не страда от пороците посочени от жалбоподателя, задържането е във връзка с образувана преписка и наличие на данни за извършено престъпление. Сочи, че тази заповед е единствения начин за работа с лице, за което има данни, че е извършило това престъпление, за което понататък в досъдебното производство са събрани данни. Сочи, че задържаното лице е разпитано пред съдия, като е изразило съпричастност към деянието.

Сочи, че в случая са съставени всички необходими документи, както и декларация, поради което моли жалбата да се остави без уважение. Моли съда да приеме, че заповедта е законосъобразна, като отхвърли жалбата на М. Г. К. като неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 1

АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед за задържане на лице рег.№ 262зз-58/05.05.2025 г., издадена от А. С. Д. – разузнавач при РУ – Елин Пелин, е наредено на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР задържането на жалбоподателката М. Г. К., ЕГН ********** за срок до 24 часа в помещението за временно задържане на РУЕлин Пелин, за установяване на съпричастност към извършено престъпление по чл.281 от НК- ЗМ №74/2025 г. по описа на РУ-Елин Пелин . Задържането е извършено в 13:00 ч. на 05.05.2025 г. Задържаното лице е освободено в 16:50 ч. на 05.05.2025 г. На задържаното лице е извършен обиск, за което е съставен Протокол за личен обиск на лице от 05.05.2025 г. Връчена e Декларация по чл.

74, ал. 3 от ЗМВР, подписана от жалбоподателката.

От изисканата по делото административна преписка по издаване на оспорената заповед и приобщената докладна записка от 05.05.2025 г., се установява, че на 05.05.2025г. в РУ-Елин Пелин е получен сигнал за съмнителни лица и автомобили в землището на с. О., община Г.М., област С..

На място е изпратен АП при РУ-Елин Пелин, които установяват л.а. „............“ с peг. № ................, от които побягва лице от мъжки пол. Посочено е, че при обход на местността в близост до автомобила в гориста местност са установени 18 лица от мъжки пол, чужди граждани, без документи за самоличност, невладеещи български език, самоопределящи се като граждани на Афганистан, като от тях 5 непълнолетни и 13 пълнолетни. Посочено е, че от проведени незабавни ОИМ е установено, че съпричастност към деянието имат лицата Д.К.Н.. ЕГН **********, адресно регистриран в гр. С.. ж.к.

„..............“ №20, вх.Б, ет.3, Ап..... - известен на МВР и пътник М. Г. К., ЕГН **********, адресно регистрирана в гр. С., ж.к. „..............“, бл.***, ет.15. ап.** - неизвестна на МВР, придвижващи се с таксиметров л.а. „...............“ с peг. № *************. Посочено е, че местопроизшествието е посетено от ДОГ при РУ-Елин Пелин и е извършен оглед. Иззети ВД. По случая е образувано ДП №74/2025г. по описа на РУ-Елин Пелин за престъпление по чл.281 от НК.

Посочено е, че Н. и К. са задържани със заповеди за задържане за срок до 24 часа, а материалите са докладвани в РП-Елин Пелин.

Тази фактическа обстановка се разкрива от приобщената административна преписка и прието писмо от Окръжна прокуратура-С..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.

72, ал. 1 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административно-производствените правила от издателя, които да са от категорията на съществените. Заповедта за задържане на лице по чл.

2

72, ал. 1 ЗМВР по съществото е заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, което в случая е налице.

Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл. 74, ал. 2 ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския органа, издал заповедта, основанието на задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, на адвокатска защита, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда.

Изложеното в заповедта, че лицето се задържа поради наличие на данни за извършено престъпление по чл.129, ал. 2 вр. ал.1 от НК, сочи на еднозначно приложение на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В тази връзка е необходимо да се изясни, че фактическите основания за издаване на процесната заповед могат да бъдат извлечени както от документите, изготвени във връзка и по повод издаването й, така и от материалите по досъдебното производство (така ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК).

Според настоящия съдебен състав оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 72 ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР. От посоченото в оспорената заповед и от събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането на жалбоподателката М. Г. К. е било извършено във връзка с наличие на данни за съпричастност към извършено престъпление по чл.281 от НК. От доказателствената съвкупност се изяснява, че жалбодателката е била установена на местопроизшествието, при данни за съпричастност към извършено престъпление, поради което към момента на задържането полицейският орган е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето. По тези съображения съдът приема, че събраните по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно – наличие на данни за извършено от задържаното лице престъпление.

Посоченото правно основание за задържането е чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР , съгласно която норма полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Изложени са, макар и кратко описани, и фактическите основания за задържането, а именно налични данни за извършено престъпление по чл.281 от НК. Това фактическо твърдение е достатъчно конкретно и е пряко свързано с личността на задържаното лице, поради което изискуемия се стандарт е изпълнен от гледна точка възможността за обоснована преценка представлява ли задържането законно ограничаване на правото на свобода и съвместимо ли е с принципа за защита на лицата от произвол. /В този аспект Решение от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – П. и П. срещу България/.

В конкретния случай обжалваната заповед е мотивирана в достатъчна 3 степен, съгласно изискването в чл. 74, ал. 2, т. 2, тъй като са посочени и фактическите, и правните основания за задържането - съдържа конкретна информация за престъплението, за което има данни, и за поведение на М. Г. К., сочещо за съпричастност към него. Тези обстоятелства дават възможност на адресата на административния акт да научи какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи визираната правна норма, за да организира защитата си, позволяват и извършване на проверка за законосъобразност и правилност. Мотивите за издаване на индивидуалния административен акт се допълват и от докладна записка, изготвена по случая от полицай Гандев, приобщена като писмено доказателство по делото. В нея с повече конкретика е описана фактическата обстановка, относима към посоченото в заповедта за задържане престъпно деяние.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Както беше посочено по-горе, събраните по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно – наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятията "данни" по смисъла ЗМВР и "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано ДП по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на принудителната административна мярка (ПАМ) "задържане до 24 часа" по чл.

72 ЗМВР, в хипотезата на ал. 1, т. 1, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни могат да не са достатъчни за образуване на ДП, но да са достатъчни да бъде направен извод, че задържаното лице е извършило престъпление. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на жалбоподателката са били налице, поради което настоящият съдебен състав намира, че към момента на задържането полицейският орган е събрал данни за извършено престъпление от лицето, което се установява и от събраните по делото доказателства.

В тази хипотеза е без значение дали прокурорът впоследствие е повдигнал обвинение и спрямо кого наказателното производство е приключило с осъдителна присъда, доколкото се установява, че е образувано ДП№74/2025 г., по описа на РП-Елин Пелин. В случая съдът счита, че правилно е приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на процесната ПАМ.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 4

ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на ПАМ "задържане за срок до 24 часа" е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Ето защо, съдът счита, че изложеното налага извода, че принудителната административна мярка в процесния случай е приложена спрямо жалбоподателката в съответствие с материалноправните изисквания на закона, поради което доводите в жалбата се явяват неоснователни.