Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 276 от 31.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 18/2024
Вид
Определение № 276
Подписан
31.01.2024
В сила
31.01.2024
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Иванка Петрова Гоцева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 101 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.216, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 276 гр. Пловдив, 31.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500018 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК вр.чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. С. К. от АК - Пловдив, действащ като процесуален представител на С. А. Б., А. А. Б., М. Н. Ф., З. Н. Д., И. Б. И., М. Б. И., Б. И. М. и Б. А. М. срещу протоколно определение № 10639 от 04.12.2023 г. по гр.д. № 16963/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVII гр.с., с което производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо. Иска се отмяна на обжалваното определение поради неговата неправилност и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът Р. Б. А. чрез адв. И. И. заявява становище за неоснователност на частната жалба и иска потвърждаване на обжалваното определение. Претендира разноски.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Исковото производство е образувано по предявени от С. А. Б., ЕГН **********, А. А. Б., ЕГН **********, М. Н. Ф., ЕГН **********, З. Н. Д.,

ЕГН **********, А.. Д. К., ЕГН **********, М. И. М., ЕГН **********, И. Б.

И., ЕГН **********, М. Б. И., ЕГН **********, Н. М. М., ЕГН **********, А.

1

И. М. ЕГН, **********, Б. И. М., ЕГН **********, З. И.. М., ЕГН

**********, Р. А. М., ЕГН **********, Б. А. М., ЕГН **********, С. А. М.,

ЕГН **********, чрез пълномощника адв. С. К. против Р. Б. А. с ЕГН ********** и З. Б. А. с ЕГН ********** искове, както следва: а/. положителни установителни искове за собственост върху идеални части от поземлен имот № 495 от квартал 63, по плана на с. Красново, общ. Хисар, обл. Пловдив, одобрен със Заповед № РД-06-287/1993 г., находящ се в с. Красново, общ.

Хисар, обл. Пловдив, целият застроен и незастроен с площ от 1135 кв.м, за който е отреден УПИ ХV-495, с неприложена регулация, при граници: улица, ПИ 496, ПИ 493, ПИ 494, ведно със жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м, жилищна сграда със застроена площ от 18 кв.м, второстепенна сграда със застроена площ от 9 кв.м, заедно с всички други подобрения и приращения в имота; б/ отрицателни установителни искове за собственост върху идеални части от посочения имот; в/. иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост от 23.08.2022 г. на нотариус С. Й., признаващ права на собственост на Р. Б. А. върху процесния имот.

При първоначална проверка на редовността на исковата молба, с определение по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд е оставил без уважение исканията на ответниците да бъдат задължени всички ищци по делото да се явят лично пред съда и да потвърдят волята си относно заявените претенции с исковата молба, подадена чрез техния общ пълномощник. Приел е, че по делото са налице пълномощни в полза на адв. К. от всеки един от ищците, съгласно изискванията на чл. 128, т.1 ГПК, въз основа на които съдът извършил проверка за наличието и обема на представителната власт на пълномощника.

В първото съдебно заседание, проведено на 17.05.2023 г., се явили ищците А. Д К, Р. А. М., А И. М., М И. М., С А. М. и З И. М., които лично заявили, че не са упълномощавали адв. К., както и че не потвърждават извършените от последния действия по подаване на исковата молба. С оглед направените изявления съдът е достигнал до извода, че липсва абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на предявените искове, поради което с протоколно определение е прекратил производството по гр.д. № 16963/2022 г. на ПдРС по отношение на тези ищци. Видно от материалите по делото, определението не е било обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив и е 2 влязло в сила. До изясняване на въпроса кой поддържа предявените искове, предвид възникнали съмнения, разглеждането на делото е отложено за 18.09.2023 г. На 18.09.2023 г. съдебното заседание отново е било отложено за 04.12.2023 г., за да бъде дадена възможност на ищците М. Н. Ф., М. Б. И., З.

Н. Д. и Н. М. М. да се явят лично и да заявят дали поддържат предявените от тяхно име искове. На 04.12.2023 г. пред районния съд се явил ищецът Н. М.

М., който посочил, че не желае да води дело.

С обжалваното протоколно определение № 10639 от 04.12.2023 г. по гр.д. № 16963/2022 г., Районен съд - Пловдив е прекратил като процесуално недопустимо производството по делото, като е приел, че съществува съмнение относно представителната власт на подалия исковата молба пълномощник. Очевидно приемайки за неизвършено (поради липсата на представителна власт) процесуалното действие „предявяване на иска“ първоинстанционният съд е приел, че исковете са недопустими и е прекратил производството по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Условие за надлежното упражняване на правото на иск е представителната власт на подателя на молбата, когато правото на иск се упражнява от представител. Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, като указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката (чл. 101 ГПК).

Липсата на представителна власт е поставена в основата на решаващия краен извод на първостепенния съд за недопустимост на производството.

Същият е решен в противоречие с изразената в Определение № 250/21.05.2009 г. по ч. гр. д. № 161/2009 г. на ВКС, ІV г. о., Определение № 438/25.05.2016 г. по т. д. № 1950/2015 г. на ВКС, І т. о., Определение № 269/04.05.2017 г. по гр. д. № 4067/2016 г. на ВКС, І г. о. и др. практика, че при нередовност на процесуално действие, изразяваща се в липсата на представителна власт, съдът следва да извести страната за това и да й даде възможност лично или чрез надлежно упълномощен представител да потвърди извършеното действие, която районният съд не е съобразил.

Когато предявяването на иска като процесуално действие е опорочено 3 от липсата на представителна власт на подалия исковата молба пълномощник, първоинстанционният съд дължи, на основание чл. 101 ГПК и чл. 129, ал. 2 ГПК, да укаже лично на страната да отстрани нередовността, като потвърди в определен срок извършеното процесуално действие. В разглеждания случай първоинстанционният съд, след като е приел, че съществува съмнение относно наличието на представителна власт на подалия исковата молба пълномощник, е следвало да даде съответните указания за отстраняване на нередовността и едва при евентуалното им неизпълнение да върне исковата молба.

Такива указания не са били дадени на ищците в хода на производството.

За първото съдебно заседание на 17.05.2023 г. ищците са били призовани на съдебния адрес, посочен от адв. К., а за следващите две заседания, проведени на 18.09.2023 г. и 04.12.2023 г. те са счетени за уведомени. ПдРС е следвало да уведоми лично ищците С. А. Б., А. А. Б., М. Н. Ф., З. Н. Д., И. Б. И., М. Б.

И., Б. И. М., Б. А. М., за дадените указания, вместо да приеме, че производството е недопустимо поради съмнения относно надлежната представителна власт на пълномощника.

За пълнота настоящата инстанция счита за необходимо да посочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищците са необходими другари в това производство. Съгласно практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, по предявени установителни искове за собственост съсобствениците - сънаследници не са необходими другари по смисъла на чл.216, ал.2 от ГПК, тъй като нито с оглед естеството на спорното правоотношение, нито по разпореждане на закона е нужно решението на съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици. Сънаследниците са обикновени другари, тъй като извън общите факти те могат да имат различно материалноправно положение, което обуславя тяхната процесуална самостоятелност.

В случай, че някой от ищците потвърди извършеното процесуално действие по подаване на исковата молба, ПдРС следва да извърши повторна преценка за редовността на исковата молба и за наличието на правен интерес от кумулативното съединяване на предявените положителни установителни и отрицателни установителни искове за собственост.

Поради изложените съображения обжалваното определение следва да 4 се отмени, а делото да се върне на Пловдивския районен съд за изпълнение на задълженията му по чл. 101 ГПК.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 10639 от 04.12.2023 г. по гр.д. № 16963/2022 г. на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с., с което производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с. за изпълнение на задълженията му по чл. 101 ГПК, съгласно обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5