Решение № 108 от 31.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20231000500608 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2976 от 31.10.2022 г. по гр. д. № 9674/2020 г. на Софийски градски съд “Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и здраве” АД е осъдено да заплати на Л. К. П. сумата 30000 лева - обезщетение за неимуществени вреди и сумата 3528 лева – обезщетение на имуществени вреди , причинени при ПТП, станало на 1 4.05.2020 г., ведно със законната лихва от 04.09.2020 г., на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 40000 лева.

Решението е обжалвано от ответника с въззивна жалба срещу осъдителната част за присъденото обезщетение за неимуществени вреди над 15000 лева и над 1764 лева за обезщетението на неимуществени вреди. Жалбоподателят се оплаква о т неправилност на извода за липса на съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалия; необосновано и неоснователно завишен размер на обезщетението, което не съответства на тежестта на търпените болки и на принципа за справедливост, както и с липсата на данни за проведена рехабилитация; неправилност по отношение приетите разходи по фактури от 20.05.2020 г. и 02.06.2020 г. Жалбоподателят счита, че присъденото обезщетение 1 за неимуществени вреди е прекомерно предвид търпените болки и страдания, съдебната практика, както и предвид съпричиняването от пострадалия на вредоносния резултат. Моли решението да бъде отменено в обжалваната осъдителна част и исковете за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди да бъдат отхвърлени над посочените резмери , евентуално размерът на обезщетението за неимуществени вреди - намален.

Въззиваемият оспорва жалбата.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от Л. К.

П. против “Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и здраве” АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата 40000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 1 4.05.2020 г. по вина на водач на застрахован при ответника автомобил , както и на сумата 3608 лева за претърпени имуществени вреди-разходи за лечение . Твърди се в исковата молба, че ищцата е получила увреди на здравето при ПТП, причинено от застрахован при ответника водач: фрактура на долния край на бедрената кост .

Уврежданията му причинили силни болки и страдания. Направил разходи за медицински транспорт и медицински изделия.

Ответната страна е оспорвала исковете като е направила възражение за липса на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования при него автомобил; за прекомерност на размера на претендираното обезщетение и за съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия. Оспорено е извършването на разходи за медицински транспорт.

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Оплакванията във въззивната жалба са досежно определения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и наличие на съпричиняване вердоносния резултат от пострадалия, както и досежно действителното извършване на разходи за медицински транспорт . Пред въззивния съд не се спори за отговорността на застрахователя извън оспорения размер на обезщетението.

Влязлата в сила решение в необжалваната осъдителна част обвързва съда и страните по въпроса за отговорността на застрахователя.

2

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка въз основа на подробен анализ на събраните доказателства се приема от настоящата инстанция при условията на чл.272 от ГПК.

Неоснователно е оплакването за неправилно отхвърлено възражение за съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалия. Възражението е обосновано с непредприемане на аварийно спиране за предотвратяване на ПТП, както и с малък опит като водач на МПС. ПТП е настъпило в кръстовище при зелен сигнал на светофарната уредба за двамата водачи, но при задължение на водача на лекия автомобил да изчака преминаването на движещият се с предимство водач на мотоциклет преди да извърши завой на ляво. Предвид обстоятелството, че ищецът не е имал възможност да съобрази поведението си с поведението на водача на насрещно движещият се автомобил, за ищеца опасната ситуация е възникнала в момента, когато автомобилът е навлязъл в лентата му за движение. Фактът на кратък опит като водач сам по себе си не може да обоснове принос в настъпване на ПТП. Ето защо настоящата инстанция приема, че възражението на ответника за съпричиняване вредоносния резултат от страна на ищцата е неоснователно.

По оспорването на претенцията за имуществени вреди - разходи за частна линейка. Разходите са извършени, услугата е заплатена, същата е във връзка с полученото при ПТП увреждане. Заключението на вещото лице д-р Б. установява, че на 02.06.2020 г. пострадалият е посетил “Пирогов“ за контролен преглед и сваляне на конците. От същата дата е фактурата за медицински транспорт за сумата 160 лева. Относно фактурата от 20.05.2020 г. за 80 лева, обстоятелството, че ищецът е изписан на по-късна дата – 24.05.2020 г. не опровергава извършения разход и причинната му връзка с ПТП. Оспорването е неоснователно.

По въпроса относно справедливия размер на обезщетение на неимуществени вреди и обстоятелствата, от значение за преценка наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, съдът приема следното: заключенията по автотехническата експертиза, по съдебно-медицинска експертиза, свидетелските показания и писмените доказателства установяват механизма на ПТП, получаването от ищеца на счупване на долния край на дясната бедрена кост и преживяванията му през периода на възстановяване. За лечение счупването е извършено открито наместване, стабилизиране на фрагментите с плака и винтове.

През първите три месеца се е придвижвал с помощта на патерици, тъй като не е трябвало да стъпва с пълна тежест на оперирания крак. През първия месец е бил на легло, следващите два месеца се е придвижвал с патерици. Костта е зараснала 3 за срок от четири месеца, след което е провел рехабилитация; остеосинтезният материал е отстранен чрез втора операция през юли 2021 г. От извършените операции е останал дълъг и груб белег 18 см. Общият период на възстановяване е около 5 месеца, като през първите три-четири седмици след операцията и две седмици по време на рехабилитацията болките са били с по-голям интензитет.

Видно от представената епикриза от 24.12.2021 г., на ищеца е направено нова операция за лечение на мускулни увреждания на дясното бедро.

Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 30000 лева е дори недостатъчно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за завишаване размера на обезщетението предвид характера на увреждането, продължителността на лечебния период, търпените болки и неудобства. Няма основание за намяляване присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди.

Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2976 от 31.10.2022 г. по гр. д. № 9674/2020 г. на Софийски градски съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4