Определение № 1057 от 11.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1057 гр. Ловеч, 11.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500797 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: **** чрез пълномощника юрисконсулт Е. К., срещу Разпореждане № 2986/14.11.2024 г., постановено по ч.гр.дело № 1993/2024 г. по описа на Районен съд – Ловеч, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника Й. Й. С., с адрес: **** за следните вземания по договор за потребителски кредит № 4001641****/29.03.2023 г., а именно: 3 933.21 лв. – главница, ведно със законната лихва от входиране на заявлението до изплащането й, 1 673.45 лв. – договорно възнаграждение за периода от 01.07.2023 г. до 03.07.2024 г., 1555.56 лв. – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, 2722.22 лв. възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, 30.00 лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане, начислени на 16.07.2023 г., 500.00 лв. – такси по същата тарифа ри забава повече от 90 календарни дни, начислени на 05.10.2023 г., 478.63 лв. – лихва за забава от 02.05.2023 г. до 03.07.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/, 441.55 лв. – законна лихва за забава от 03.07.2024 г. до 29.10.2024 г., както и за разноските по делото.

Счита, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен. Не споделя извода на заповедния съд, че предсрочната изискуемост по ДПК № 4001641**** от 29.03.2023 г. не е настъпила, защото липсват доказателства за надлежното й обявяване на длъжника. Излага съображения, че „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е направило опит да уведоми длъжника за 1 предсрочната изискуемост на вземанията с уведомително писмо на посочения в договора адрес, но от представената по делото обратна разписка е видно, че уведомителното писмо не е потърсено от длъжника. Аргументира се с разпоредбата на чл.12.3 от Общите условия към ДПК, като счита, че с тази уговорка длъжникът губи преимуществото на срока и за него настъпват последиците по чл.71 от ЗЗД. Изтъква, че длъжника не са изпълнили задължението си при промяна на постоянния или настоящ адрес да уведоми кредитора и дружеството не може да носи отговорност за това, че не са потърсили изпратените уведомления. На следващо място посочва, че заповедното производство е строго формално и на този етап заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася относно въпроса за възникване предсрочната изискуемост на вземането.

Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено и вместо него постановено да бъде издадена заповед за изпълнение относно вземанията на „Профи кредит България”ЕООД против Й. Й. С., претендирани със заявлението, като му се присъдят направените разноски за заплатена д.т. в размер на 15.00 лв. и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в преклузивния срока по 413, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съдът като съобрази представените по ч.гр.д. № 1993/2024 г. на ЛРС писмени доказателства и изложените в частната жалба оплаквания, счита същата за неоснователна.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д. № 1993/2024 г. по описа на РС Ловеч, е започнало по постъпило заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника Й. Й. С. за парично вземане в размер на сумата от 11 334.62 лв., основано на Договор за потребителски кредит № 4001641**** от 29.03.2023 г.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит № 4001641**** от 29.03.2023 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и Й. Й. С. при ОУ, приети от длъжника. Към заявлението са приложени ДПК № 4001641**** от 29.03.2023 г., погасителен план към договора, Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД към ДПК, 1 бр. известие за доставка на „Български пощи“ ЕАД за връчване на уведомително писмо за обвяване на предсрочна изискуемост на ДПК и Анекс № 1 към ДПК № 4001641**** от 01.06.2023 г.

В т.12 от подаденото пред заповедния съд по реда на чл. 410 от ГПК заявление е посочено, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си за извършване на плащания съгласно изготвения погасителен план и е изпаднал в забава. Съгласно уговореното от страните в ОУ към ДПК кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на 03.07.2024 г., за което длъжникът е уведомен с нарочно писмо преди подаване 2 на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

С Разпореждане № 2986 от 14.11.2024 г., районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за претендираните суми. В мотивите на същото е прието, че уведомителното писмо за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е получено от длъжника волята и на кредитора не е обявена по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ. Изложени са доводи, че даденото разрешение е в съответствие с приетото в т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което е относимо към случая.

Този извод да районния съд се споделя изцяло от въззивната инстанция.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е необходимо от една страна заявлението да е редовно и съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, а от друга - да се установи неговата изискуемост. Поради изложените съображения съдебният състав намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение, че заповедният съд не разполага на този етап от производството с правомощие да прави преценка относно предсрочната изискуемост на вземането.

Въззивната инстанция счита, че с оглед качеството на длъжника е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо договора, във връзка с който е възникнало процесното вземане, обект на заповедта за изпълнение на парично вземане, е приложим ЗПК.

В т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е указано, че вземането става изискуемо с неплащането на определен брой вноски, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.

Изрично е посочено, че правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост следва да се упражни преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В решение № 40/ 17.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 601/2014г., I ТО е прието, че при преценката относно наличието на предсрочна изискуемост, съдът следва да изследва не само обективната предпоставка за изгубване предимството на срока – а именно неплащане на вноски по кредита, но и съществуването на субективната предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост - отправено от кредитора волеизявление до кредитополучателя за обявяване на предсрочната му изискуемост.

Волеизявлението на банката – кредитор следва да бъде обективирано в писмен документ, който да е недвусмислен и да съдържа ясно обстоятелствата по чл. 60, ал.2 от ЗКИ или обстоятелствата, посочени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си на предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост на кредита настъпва на датата, на която волеизявлението на банката е достигнало до длъжника.

Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните, следователно удостоверяването на същите може 3 да бъде извършено както чрез нотариална покана по реда на чл. 50 ЗННД , така и по реда на чл. 43 от ЧСИ. Удостоверяване на връчено волеизявление може да се извърши и чрез пощенска пратка, като съгласно чл. 36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, условията за доставяне на пощенски пратки се определят според Общите условия, приети от Комисията за регулиране на съобщенията. Редовността на връчването се преценява според избрания от кредитора способ, но следва да се съобрази, че в случай, че не е осъществено фактическо връчване на съобщението, с което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, то кредиторът следва да положи усилия за откриване на длъжника – Решение № 40/17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. на ВКС I т.о. В този смисъл съдът следва да направи конкретна преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата във всеки конкретен случай.

Изхождайки от изложеното, въззивният състав счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в настоящия случай е налице субективната предпоставка, обуславяща предсрочната изискуемост на кредита, респективно положени ли са достатъчни усилия от страна на кредитора за откриване на длъжника.

Съгласно чл. 13.1 от ОУ към ДПК № 4001641**** от 29.03.2023 г., кредитополучателят е изразил съгласие единствено адресът за кореспонденция, посочен в ДПК, съответно постоянния адрес за кореспонденция, за който писмено е уведомил кредитора, да се използва за изпращане на кореспонденция във връзка с ДПК, сключен на хартиен документ. В договора изрично е записан като адрес за кореспонденция постоянния адрес на кредитополучателя – ****. Видно от приобщените към делото документи, пратката за изпращане на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, изпратена чрез „Български пощи“ ЕАД на постоянния адрес на длъжника в гр.Ловеч се е върнала на изпращача с отбелязване

„непотърсена “. Настоящият състав приема, че така представената обратна разписка за връчване на уведомителното писмо за обявяване на предсрочна изискуемост по ДПК № № 4001641**** от 29.03.2023 год. на "Български пощи" ЕАД не удостоверява направено връчване. По делото липсват данни доставянето на пратката да е извършено по реда на чл. 36 от Закона за пощенските услуги и чл. 5, ал.3 и чл.13 от Общите правила за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581/27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. От представените доказателства не могат да се установяват датите, на които е посещаван адреса, оставяни ли са съобщения за получаване на пратката. Формалното отразяване "непотърсена", без да е изпълнена разпоредбата на чл. 13, ал.1 от Общите правила, не може да удостовери надлежно връчване, респективно да породи удостоверителното изявление на пощенския оператор.

При тези данни съдът намира, че заявителят - кредитор не е положил достатъчно грижи за откриване на длъжника и неговото уведомяване за 4 предсрочната изискуемост на кредита. Този извод се извежда от обстоятелството, че липсва надлежно уведомяване чрез предвидените в закона способи /напр. чрез нотариална покана или ЧСИ / на известния на кредитора и посочен в договора за кредит постоянен адрес в гр.Ловеч. В случая не може да се презумира недобросъвестно изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, свързани с посочване на адрес за кореспонденция.

Настоящата инстанция счита, че правилото на чл.36, ал.2 от ЗПУ не въвежда фикция, че липсата на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.5, ал.3, пратката ще се счита доставена на получателя.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на настоящия въззивен състав с тези на РС - Ловеч, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2986/14.11.2024 г., постановено по ч.гр.дело № 1993/2024 г. по описа на Районен съд - Ловеч.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5