Определение № 4420 от 03.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4420 гр. Варна, 03.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Деница Славова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501948 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 63914/11.08.2026г. от Етажна собственост с адрес: гр. Велико Търново, ул. Г. Живков 1, бл. 7, вх. Д, представлявана от С. Р. Н. в качеството на член на УС и изрично упълномощена с Решение на ОС на ЕС от 22.01.2026 год., срещу Определение № 9241/09.07.2026г., постановено по гр.д. № 20263110104166 по описа за 2026 г. на ВРС, 40 състав, с което съдът:

ВРЪЩА молба, подадена от Етажна собственост на адрес: гр. Велико Търново, ул. Г. Живков 1, бл. 7, вх. Д, представлявано от С. Р. Н. в качеството на член на УС и изрично упълномощена с Решение на ОС на ЕС от 22.01.2026 год., с която се иска да бъде обявена смъртта на Р.П.Р., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, район Приморски, ул. Генерал Скобелев № 92, ет. 5, ап. 10 и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4166/2026 год. по описа на ВРС, на основание чл.130 от ГПК.

В частната жалба се излага, че районният съд неправилно е прекратил производството по делото. Сочи се, че е налице правен интерес от предявяване на искането, като същият не се заключава само с посоченото от ВРС, а именно качеството на ЕС като кредитор на Р.П.Р.. Счита, че липсата на лицето-етажен собственик създава непреодолими препятствия за функционирането на етажната собственост като например невъзможността за вземане на решения, 1 за които законът изисква пълно мнозинство и затрудненията или невъзможността за извършване на неотложни и необходими ремонти например при необходимост от ремонт на общи части, преминаващи през самостоятелния обект или при необходимост от достъп до него във връзка с авария. Посочва, че цитираната от първата инстанция съдебна практика се отнася до различна правна хипотеза, поради което е неотносима. От друга страна цитира определението, което сочи, че освен лицата, които черпят права от акта за обявяване на отсъствие или смърт, легитимирани да подават молбата са и такива лица, които докажат заинтересованост от обявяване на отсъствие или смърт на лицето, като във всеки случай преценката е конкретна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима за разглеждане.

По същество е неоснователна поради следните съображения:

Производството по делото е образувано по молба, предявена от Етажна собственост с адрес: гр. Велико Търново, ул. Г. Живков 1, бл. 7, вх. Д, представлявано от С. Р. Н. в качеството на член на УС и изрично упълномощена с Решение на ОС на ЕС от 22.01.2026 год., с която се иска да бъде обявена смъртта на Р.П.Р., ЕГН **********.

Молителят мотивира легитимацията и интереса си за направеното искане, като сочи, че липсват известия за лицето повече от пет години, като за този период е натрупало финансови задължения към Етажната собственост в размер на 301.28 евро за неизплатени месечни такси за периода 01.05.2021 г. до датата на изготвяне на констативния протокол от 21.05.2026 г., които такси са за управление, поддържане и ремонт на общите части на сградата в размер, определен на общи събрания, като задължението нараства с всеки изминал месец. Твърди се, че към настоящия момент ЕС е в обективна правна и фактическа невъзможност да упражни правото си по принудително събиране на тези вземания по реда на чл.410 от ГПК, тъй като длъжникът липсва и няма субект, срещу когото да насочи претенцията си или да се призоват неговите правоприемници/наследници, каквито не са им известни.

2

Легитимирани да предявят искане по реда на гл. 51 ГПК вр. чл. 9 ЗЛС и чл. 14 ЗЛС, са всички заинтересовани лица и прокурорът.

В конкретния случай спор предизвиква тълкуването на термина „заинтересовано лице“ по смисъла на посочената правна норма.

Терминът „заинтересовано лице“ по смисъла на посочените разпоредби е такова лице, което има правен интерес /а не само житейски/ да инициира производство по реда на гл. 51 ГПК вр. чл. 9 ЗЛС и чл. 14 ЗЛС. Правен интерес от едно производство е налице винаги в случаите, когато решението на съда по същия иск/молба ще се отрази пряко в правната сфера на ищците/молителите.

Макар и да е постановено по казус, различен от настоящия, Определение № 87 от 18.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4865/2018 г., III г. о., ГК, дава конкретно и ясно тълкуване на понятието „заинтересовано лице“ по смисъла на гл. 51 ГПК вр. чл. 9 ЗЛС и чл. 14 ЗЛС. Цитирана е правна литература /Иван Илчов "Охранителни производства" ИК "Сафо", 2009 г./, съгласно която „кредиторите на отсъстващия или починалия нямат специален интерес от обявяване на отсъствие или смърт на лицето, защото те могат да предявят своите права съдебно, независимо от обявяването на отсъствието или смъртта на лицето. В конкретния случай банката с оглед на наведените аргументи, че би била кредитор по регресно вземане срещу лицето, може да предяви своите регресни права съдебно независимо от обявяването на отсъствието или смъртта на лицето.“ С оглед горното, ясен е изводът на ВКС, че само когато едно лице не би могло да предяви своите права без обявяването на отсъствието или смъртта на изчезналия, само тогава е налице правен интерес от молбата по реда на гл. 51 ГПК вр. чл. 9 ЗЛС и чл. 14 ЗЛС.

В конкретния случай Етажна собственост с адрес: гр. Велико Търново, ул. Г. Живков 1, бл. 7, вх. Д, извлича правния си интерес от твърденията за натрупани задължения на Р.П.Р. към Етажната собственост. Само тези твърдения са конкретни /подкрепени с цифри и доказателства/. Те обаче, съгласно практиката на ВКС и теорията, цитирана в Определението, не биха могли да бъдат счетени за достатъчни за обосноваване на правен интерес от водене на производство за обявяване на смърт на лицето, тъй като правата на Етажната собственост могат да бъдат защитени по друг начин – чрез предявяване на заявление по реда на чл. 410 от ГПК или чрез иск.

3

Останалите наведени едва с въззивната частна жалба твърдения са бланкетни и хипотетични, поради което не могат да служат за доказване на правен интерес, тъй като той е винаги конкретен. Не се твърди Етажната собственост да е била в невъзможност да вземе конкретно решение, за което законът изисква пълно мнозинство /за предприемане на действия за надстрояване и пристрояване, за учредяване право на ползване или право на строеж и за промяна предназначението на общите част/ или да са били налице затрудненията за извършване на неотложни и необходими ремонти /да е била налице необходимост от ремонт на общи части, преминаващи през самостоятелния обект на Росица или за достъп до обекта във връзка с авария/.

Отделно от това осигуряването на достъп от собственик на индивидуален обект в Етажна собственост до обекта му за извършване на дейности по чл. 6, ал. 1, т. 12 се извършва по реда на чл. 54а от ЗУЕС, а съобщението до собственика не се изисква да е лично, а може да се извърши и по реда на чл.

47 от ГПК.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции за липса на правен интерес от водене на предявеното охранително производство, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9241/09.07.2026г., постановено по гр.д. № 20263110104166 по описа за 2026 г. на ВРС, 40 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване при предпоставките на чл.

280, ал. 1 и ал. 2, с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните, ведно с препис от акта.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4