Решение № 444 от 11.10.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. Габрово, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. И.а в присъствието на прокурора М. Ил. И. като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210100865 по описа за 2023 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по предявен от С. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

********** № 24, вх. Д, ет. 3, ап. 12 срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 12000 лева от проведено срещу него наказателно производство.

Ищецът твърди, че на 10.08.2021 год. било образувано наказателно производство, като с постановление от 15.12.2021 г., предявено му на 18.01.2022 г., бил привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл.143, ал.1 НК и чл.142а. ал. 1 НК. Била му определена мярка за неотклонение „Подписка”.

На следващо място излага, че като страстен ловец притежавал два броя дългоцевни, гладкоцевни огнестрелни оръжия за ловни цели, които в резултат на повдигнатото му обвинение за извършени умишлени престъпления от общ характер с решение от 25.01.2022 г. на Началник РУ Габрово при ОДМВР Габрово били иззети заедно с наличните боеприпаси за тях, включително било отнето и даденото му разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.

Въз основа на внесен обвинителен акт било образувано НОХД № 171/2022 г. на РС Габрово и с присъда от 17.06.2022 г. бил признат за невиновен в извършване на престъпленията, за които бил привлечен към наказателна отговорност. Оправдателната присъда била протестирана от прокурор при РП Габрово и с неподлежащо на обжалване решение от 05.12.2022 г. по ВНОХД № 141/2022 г. на ОС Габрово била потвърдена. В резултат на осъщественото наказателно преследване, за период от 1 година и 4 месеца на ищеца били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в силно разстройване на психичното му здраве – притеснения, свързани с наказателното производство, стрес и депресия, страх и безпокойство от възможността да му бъде 1 наложено наказание, потиснато настроение, понижено самочувствие, нарушения на съня, сърцебиене, хипертонични кризи. Воденото срещу него наказателно производство оставило негативен отпечатък върху характера и поведението му, уронени били честта и доброто му име, срамувал се от роднини и приятели, които започнали да странят от него. Ищецът не можел да упражнява хобито си да ходи на лов и да споделя отмора с приятелите си. Ето защо моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано 05.12.2022 год. до окончателното ѝ изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Прокуратура на Република България, е постъпил отговор, в който взема становище за неоснователност на предявения иск, при възражението, че не са ангажирани доказателства за понесени неимуществени вреди.

Евентуално ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, който счита за значително завишен и несъответен на критериите на чл. 52 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят относно фактите, свързани с проведеното спрямо ищеца наказателно преследване и същите се установяват от приложените за послужване наказателни дела.

С постановление от 15.12.2021 г. на разследващ полицай при ОД на МВР Габрово по досъдебно производство № 365/2021 г., ищецът С. М. Х. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 12.06.2021 г. сутринта в гр. Габрово принудил В.Н.К. от гр.

Габрово да извърши нещо противно на волята й – да тръгне с него и остане в апартамент 11, намиращ се на ул. „**********“ 24, вх. Д, ет. 3, като употребил за това заплашване, че ще я пребие, ако не изпълнява каквото й каже – престъпление по чл.

143 НК и на 12.06.2021 г. в гр. Габрово за периода от около 09.00 часа до около 19.00 часа противоправно лишил от свобода В.Н.К. от гр. Габрово, като я заключил в апартамент 11, намиращ се на ул. ул. „**********“ 24, вх. Д, ет. 3 - престъпление по чл. 142а, ал. 1 НК. Постановлението е предявено на ищеца на 18.01.2022 г., като с привличането му е взета мярка за неотклонение ”подписка”. На 07.03.2022 г. Районна прокуратура – гр. Габрово е внесла обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 171/2022 г. на РС-Габрово. С присъда № 37 от 17.06.2022 г. С. М. Х. е признат за невиновен в престъплението за което е привлечен към наказателна отговорност и бил оправдан по повдигнатите му обвинения по чл. 143, ал. 1 НК и чл. 142а, ал. 1 НК.

Присъдата е потвърдена с неподлежащо на обжалване решение № 79/05.12.2022 г. по ВНОХД № 141/2022 г. на ОС-Габрово.

С решение изх. № 1761/25.01.2022 г. на началника на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово, на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 вр. чл. 153, т. 6, чл. 155, ал. 1 и чл. 213, ал. 3 ЗОБВВПИ, е разпоредено да се отнеме разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, както и да бъдат иззети огнестрелните оръжия и наличните боеприпаси, притежавани от ищеца, които било осъществено с предавателно-приемателен протокол.

В производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите С. Миланов Стоянов и Татяна Ботева Велчева, които показания са еднопосочни и последователни. Въз основа на показанията, съдът приема, че в резултат на провежданото наказателно производство, ищецът се затворил в себе си, бил 2 притеснен и депресиран, имал нарушения на съня и имал пристъпи на високо кръвно налягане, не можел да упражнява хобито си да ходи лов.

Други доказателства от значение на правния спор не са ангажирани.

Относно иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Следователно, фактическият състав на съдебно предявеното субективно материално право на вземане, включва следните елементи: оправдаване на ищеца с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение, настъпили неблагоприятни изменения в правната му сфера в причинно-следствена от проведеното наказателно преследване.

С неподлежащо на обжалване решение на Окръжен съд- Габрово, постановено на 05.12.2022 г. по ВНОХД № 141/2022 г. е потвърдена присъда по НОХД № 171/2022 г. на ГРС, с която ищецът С. М. Х. е признат за невиновен в извършване на престъпления по чл. 143, ал. 1 НК и чл. 142а, ал. 1 НК, за които е бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 15.12.2021 г. и за което на 07.03.2022 г. РП – Габрово е внесла обвинителен акт. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда.

В случая, ищецът твърди, че повдигнатото му обвинение и провежданото наказателно преследване се отразило негативно върху психическото му състояние и се изразило в притеснения, свързани с наказателното производство, уронване на честта и доброто му име, стрес и депресия, страх и безпокойство от възможността да му бъде наложено наказание, потиснато настроение, понижено самочувствие, нарушения на съня, сърцебиене, които факти, съдът прие за установени въз основа на събраните в производството гласни доказателствени средства. Следва да се посочи, че с оглед характера на вредите, съдът намира, че неблагоприятни изменения от посоченото естество настъпват неизбежно в правната сфера на всяко физическо лице при незаконното му привличане към наказателна отговорност и се понасят до влизането в сила на оправдателна присъда.Негативните последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за период от близо 1 година – от привличане на ищеца към наказателна отговорност на 15.12.2021 г.

(образуването на наказателното производство не поставя началото на вредоносния процес, тъй като към този момент ищецът не е придобил качеството субект на наказателната репресия) до влизане в сила на оправдателната присъда на 05.12.2022 г., ищецът е имал неблагоприятни психични изживявания, които по същността си са неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата чрез заплащане на парично обезщетение.

При насочване на държавната репресия срещу ищеца чрез привличането му към наказателна отговорност за престъпление, което не е извършил, което е и установено с влязла в сила оправдателна присъда, без съмнение за него са произтекли 3 неимуществени вреди, изразени в стрес, напрежение, несигурност и притеснения, нежелае за социално общуване и контакти. Интензитетът на тези неблагоприятни изменения в правната му сфера, налагат престиране на парично обезщетение, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост. Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент, както е посочено в решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009 г., IIІ ГО.

На основание чл. 52 ЗЗД, който следва да намери аналогично приложение, обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост. Предвид обстоятелството, че ищецът не е установил по делото някаква по-особена интензивност или задълбоченост на негативните душевни изживявания във връзка с обвинението, обезщетение в размер 12000 лева би било прекомерно и несъответно на вредите. От събраните свидетелски показания не може да бъде направен извод за настъпило увреждане на здравето на ищеца над обичайното, което да е в резултат на провежданото на незаконосъобразно наказателно производство. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка с вредоносния факт - така решение от 04.02.2013 г., по гр. д. № 85/2012 г. по описа на ВКС, ІV г. о., но тази връзка в настоящото производство не е установена, въпреки указаната на ищеца доказателствена тежест.

Необходимо е да се отбележи и факта, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за процесуална принуда „подписка”, поради което при провеждане на наказателното преследване същият не е търпял интензивни ограничения на правната си сфера.

Съдът приема, че негативното въздействие върху психиката на ищеца, резултат от обвинението, е справедливо да се обезщети със сумата 3500 лева. Този извод се налага, предвид продължителността на периода на понасяне на вредите – от близо 1 година, както и обстоятелството, че повдигнатите му две обвинения са за „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 5 години, което логично обуславя интензивност на притесненията от възможна осъдителна присъда и съответно налагане на наказание „Лишаване от свобода”, което има за предмет ограничаване на основни права на ищеца. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и факта, че в резултат на обвинението в престъпление ищецът е лишен от хобито си – лов, тъй като му е било отнето ловното оръжие – неизбежна последица на това обвинение, съгласно чл. 155, ал.

1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, ето защо е неоснователно възражението на Прокуратурата, че не отговаря за отнемането на ловното оръжие.