Решение № 1485 от 04.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1485 гр. Бургас, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20232120101620 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, уточнена с допълнителни такива, на Р. Х. М. с ЕГН **********, адрес: с. о., общ. Д., ул. ****, действащ чрез пълномощника си адвокат И., против „Е***“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ******, представлявано от **** М. – Б., с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на управителя на ответното дружество, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба - 18.01.2022 г., до окончателното й изплащане. Моли се за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че ответното дружество наемало работници за строителни обекти в Германия, за което той научил от свой познат, от който разбрал, че дружеството е българска фирма, заплащали добре и редовно, като сключвали и трудови договори и плащали осигуровки. Така и заминали да работят в Германия, където човек на име А. ги събирал в офис в К. и им плащал възнагражденията, в периода от февруари 2020 г. до 18.01.2022 г. След това той продължил да полага труд до 18.05.2022 г., но не получил дължимото му възнаграждение от по 13 евро на час за отработени от него 8 часа на ден, като работник и кранист. Поради това и съпругата му 1 се свързала с г-жа Б. /управител на ответното дружество/, която й отговорила, че за плащането следва да се свържа с Д. /мъж, който присъствал при предаването на парите от А./. Ищецът през цялото време бил с впечатлението, че неговият работодател е ответника, като едва в хода на настоящото дело разбрал, че дружеството е посредник, като счита, че той следва да отговаря за причинените му имуществени вреди, тъй като именно неговото незаконосъобразно и недобросъвестно поведение засягало неговите права. Излага, че управителката на дружеството е следвало да ги информира, че техен работодател е немска фирма, а не представляваното от нея дружество, като изпълни и съответните изисквания по Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, в частност и информация за техния работодател, който и до момента не бил известен на ищеца, подписване на трудови договори и т.н. Именно и поради това незаконосъобразните действия и бездействия на управителката на ответното дружество били причината да търпи сочените от него имуществени вреди, тъй като той изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, без обаче да получи дължимото му се възнаграждение за това.

Правното основание на иска е чл. 49 във връзка с чл. 51, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

В законоустано.ия срок е постъпил писмен отговор и допълнително становище от ответника, по повод уточнението на иска, с който на първо място се навеждат доводи за недопустимост на иска, които не се споделят от съда, тъй като предмет на спора не е контрол относно дейността извършване на посредничество за наем на работници, а заплащане на обезщетение на вреди, вследствие на твърдение, че са резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на управител на дружество, извършващо такава дейност. Дали това е така е въпрос по съществото на спора, по който съдът следва да вземе отношение с крайния си съдебен акт.

По съществото ответникът оспорва иска като неоснователен, като излага, че няма качеството на посредник при наемане на работа. Сочи за наличието на договорни отношения с немско дружество, което му е възложило да публикува обяви за работа и рекламиране на дейността на възложителя в български портали за работа, чието съдържание също се определяло от възложителя. Именно по повод на така обява ищецът позвънил на ответното дружество и получил телефон на работодателя, с представител на който, както било посочено и в исковата молба, той се свързал, а след това отишъл в Германия и работил за него. Единственият контакт между страните бил този, като с ищеца не са се срещали, не са уговаряли нито наемане на работа, нито други условия в тази връзка, тъй като не само нямали ангажимент за това, но и такава дейност не им е била възлагана, нито разполагали с информация за нея. Излага се, че в случай отговорността следва да бъде носена от работодателя. С горните мотиви се иска отхвърлянето на иска. Също търси присъждане на разноските по делото.

2

Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответника, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за устано.о от фактическа страна следното:

Съгласно договор за реклама от 04.01.2021 г. възложителя „BG BAU-*****“ със седалище и адрес на управление в Берлин, е възложил на изпълнителя „Е***“ ЕООД извършването на рекламна дейност, чрез публикуването на обяви за работа и рекламирането на дейността на възложителя в българските портали за работа, като Ало Бургас, Джобс БГ, сайта на изпълнителя и др., срещу заплащане на възнаграждение.

Представена е публикувана обява в тази връзка озаглавена „бригада в груб строеж“, с изисквания за предишен опит, владение на немски или турски език; при осигурена квартира за сметка на работодателя, поемане на пътни разходи; служебен автомобил; заплащане 12-13 евро на час; немски трудов договор и осигуровки.

Съгласно удостоверение, издадено от възложителя, с което законния му представител удостоверява, че ищецът е работил при него в периода от 25.02.2012 г. до 18.04.2022 г., и е получил пълното си възнаграждение от него, в качеството му на работодател. Представено е и удостоверение за регистрация за социално осигуряване на негово име, датираща от 12.03.2021 г., без данни за вноски за здравно осигуряване, пенсионно такова, застраховка за безработица и медицински грижи.

Освен така представените писмени доказателства страните са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на свидетеля Ш. А. – познат на ищеца, с който се познават отдавна и живеят в едно село, се установява, че са заминали заедно да работят в Германия. Свидетелят останал без работа и тогава от интернет видял обява за работа в чужбина. Пишело, че търсят зидарокофражисти за работа в Германия. На тази обява имало телефонен номер и той позвънил на него. След една седмица дошъл в Бургас, за да говори по въпроса на място и посетил офиса на фирма „Е***“ ЕООД. Там се срещнал с една млада жена, на която не знае името / не може да каже дали това е св.

Д., тъй като бил в офиса за около 15-20 минути/. Попитала го дали е работил в строителството, като зидаро-кофражист, като той потвърдил това. Жената разговаряла с немската фирма на английски език с работодател Д. и му дала телефонния номер на този Д.. Тогава и той говорил с него. Попитал го дали има желание да отиде в Германия, а свидетелят потвърдил това и се разбрали, да отиде, като вземе и друг човек със себе си. Свидетелят излага също така, че докато бил в офиса на тази фирма, не са му искали никакви документи и и не е подписвал такива, просто му дали телефона на този човек, с който да осъществи контакт в Германия.

След това с Р. се срещнали случайно в гр. Д. и след като свидетелят разбрал, че не работи, му предложил да отиде с него и така заминали заедно. Заминали на 22.02.2021 г. или 22.03.2021 г., като не помни точната дата. На следващия ден 3 започнали работа, като били в гр. К.. Когато пристигнали там ги посрещнал А. и той ги завел в офиса. Там се срещнали с Д.. Поискали им личните карти. Не са подписвали договори. Доколкото свидетелят разбрал им поискали картите само за разрешително за работа. Самите те не са питали за трудов договор, нито преди да заминат за Германия, нито там. Плащала им по 13 евро на час, като работили по 8 часа, а понякога по 9 часа, в събота по 6-7 часа. В неделя имали почивен ден и в дъждовно време също не работили. Нямали проблеми, всеки месец им плащали. Свидетелят работил до септември месец същата година – баща му заболял и това наложило връщането му в България. След това не се е връщал повече да работи в Германия, въпреки, че една жена му се обадила по телефона да го пита дали няма да отиде пак.

Р. останал да работи там и след като свидетелят се върнал в България. Когато се завърнал в България и случайно обсъждали този период споделил, че Д. не му е плащал.

Като свидетел е разпитана и И. И. – съпруга на ищеца, която също сочи, че съпругът й заминал да работи в Германия през 2021 г. в сферата на строителството, като работил там до май месец 2022 г., върнал се на 06.05.2022 г., доколкото си спомня. Бил нает от фирма „Е***“ ЕООД. Нямал сключен трудов договор. Запозната е с това, че фирма „Е***“ е дала някакъв телефонен номер на Ш., на който да позвънят, като отидат в Германия. Като отишли там са позвънили на този номер и са се срещнали с патрона им – Д. и инженера им – А., разпределили ги по квартири и започнали да работят. Обещали са им по 13 евро на час, като понякога са извършвали допълнителни работи извън работно време. Знае, че са му плащали на ръка уговореното възнаграждение. През месец януари 2022 г. започнали проблемите – давали му аванас, но не и пълната уговорена сума. По този въпрос и тя и съпругът й разговаряли с Д., и с инженера, които обещавали да платят. След това свидетелката започнала да звъни на управителя на „Е***“ ЕООД – Е. Б., която питала дали той е още там и задавала въпроси и за други работници.

В заключение свидетелката излага освен, че фирма „Е***“ ЕООД им дала телефон, с който да се свържат, като пристигнат в Германия, документи в тази фирма не са подписвали. Просто посетили офиса на фирмата и от там им дали този телефон за връзка в Германия. Уговорките за условията на работа и труда не са били правени с фирма „Е***“, а там на място с този Д.. Просто фирма „Е***“ им е дала този телефон и им е казала, че става въпрос за работа във сферата на строителството. Свидетелката уточнява, че бате Ш. отишъл в дома им, като казал, че има работа и че в понеделник ще заминават. Съпругът й не бил посещавал този офис, който явно е бил посетен преди това от Ш. и те са дали на него координатите за работа. Нито свидетелката, нито съпругът й някога са се срещали лично с управителката на „Е***“ ЕООД, даже не знаели как изглежда визуално.

4

От показанията на свидетелката П. Д., изпълняваща длъжността „мениджър ключови клиенти“ към ответното дружество, към настоящия момент в майчинство, се установява, че е запозната със случая на Р., тъй като управителката на фирмата й се обадила да я информира, че са завели дело срещу фирмата. обадила се на нея, защото тогава тя била на работа. Свидетелката излага, че освен подбор на персонал и посреднически услуги във връзка с подбора на персонал, в тяхната фирма извършват и рекламна дейност, застраховане и пенсионно осигуряване. Работодателят, при който лица са работили в Германия, се свързал с тях и искал да му направят реклама /заради коронавируса много от работодателите в чужбина избирали рекламната дейност пред подбора на персонал/. Техните задължения били да пуснат обяви за работа в сайта на агенцията, в „alo.bg“. Работодателят търсил строителни работници /не е запозната за точно какви дейности/, като желанието му било да извършат първия контакт с лицата, тъй като изискването му било да се владеят турски или немски език. Те пуснали обявата, която той искал, като във връзка с нея обадили много хора.

Във връзка със случая не може да каже кой точно се е обадил – казали, че са бригада и владеят турски език, като свидетелката разговаряла с тях по телефона. Не са искали никакви лични карти и документи на лицата. Това, което се изисквало от нея, било да установи дали владеят съответния език и да ги свърже с работодателя. От там те ги свързали с работодателя – предоставили им телефон за връзка с него и те са си уговаряли нещата. Никакви документи не били подписвани при тях.