Решение № 1905 от 23.03.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ....... гр.София, 23.03.2017 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА при участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4719 по описа за 2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, пред. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът А.Г.Т. твърди, че на 19.11.2004г. е бил привлечен като обвиняем по сл. д. № 4/2003г. на Столична следствена служба, образувано по преписка № 5960/2002г. на СГП за престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 256, ал. 1, пр. 1 НК за това, че на 14.04.2000г. в качеството си на управител на „А.

ЕЕ.МЕ.А/Б./“ ЕООД е сключил Анекс № 1 към договор РД 14-154/16.12.1999 и Анекс № 1 към Договор 14-156/16.12.1999г., е издал общо 11 бр. проформа-фактури за периода от 17.04.2000г. до 12.09.2000г., които не са представлявали фактури, съгласно изискванията на Закона за счетоводството, не е регистрирал дружеството по ЗДДС, не е начислил данък добавена стойност, като данъчните задължения по ЗДДС по двата договора възлизат в общ размер на 288 375,01 лв. и от деянието по осуетяване установяването на данъчните задължения, описано по-горе, са укрити данъчни задължения в особено големи размери - 288 375,01 лв.

Поддържа, че прокуратура на два пъти е внасяла обвинителен акт в съда, като съдът на два пъти е прекратявал съдебното производство и е връщал делото на П., като последователно са образувани нохд № 4295/2004г., нохд № 1420/2006г. и нохд № 163/2007г. всичките на СГС, 4 състав с подсъдим ищеца. Посочва, че на съдебно заседание от 20.11.2008г. по нохд № 163/2007г. е произнесена оправдателна присъда по отношение на него. Изтъква, че мотивите към присъдата са били постановени едва през 08.2010г. Поддържа, че с решение № 53/2011г. от 22.03.2011г. по внохд № 767/2010г. на САС оправдателната присъда е потвърдена, като същата е влязла в сила на 21.04.2011г. Излага, че с Постановление от 04.07.2005г. по пр. № 5960 /2002г. му е било забранено да напуска пределите на страната. Посочва, че с оглед изпълнението на това постановление е била издадена Заповед № ********** от 08.07.2005г., с която на основание чл. 75, т.

3 ЗБДС му е наложена принудителна административна мярка – временно ограничение за издаване на паспорти или заместващите ги документи на български граждани и тяхното отнемане. Излага, че е обжалвал заповедта, като жалбата му е отхвърлена с решение от 26.06.2007г. по адм. д. № 2784на СГС, III-e състав, като това решение е оставено в сила с Решение № 1811 от 18.02.2008г. по адм.д. № 11700/2007г. на ВАС, V отделение. Твърди, че наказателното производство е продължило за него в период от общо 6 години, 5 месеца и 2 дни, а забраната да напуска страната – 5 години и 7 месеца. Посочва, че като обвиняеми за извършване на престъплението са привлечени две лица, без да се сочи съучастие, което от своя страна е затруднило процеса. Навежда, че в нито един момент от наказателното производство не е ставал причина за отлагане на делото, както и че не е пречил, както на следствието, така и на съдебното производство. Поддържа, че в следствие на проведеното срещу него наказателно преследване е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в унижение и срам от повдигнатото обвинение; влошено здравословно състояние и настъпили негативни личностни преживявания; невъзможност да осъществява спокойно правото си на труд и на личен живот; емоционален дисбаланс, довел до отчуждение, породил нежелание у него да комуникира с колеги и приятели; уронване на доброто му име пред близки, познати и пред цялото общество, посредством медийните публикации във връзка с обвиненията в извършване на тежко престъпление и угрозата от лишаване от свобода за дълъг период от време, довели до необратими последици, като и до днешен ден не може да преживее стреса, безпокойството и унижението, на което е бил подложен. Посочва, че са били накърнени доброто му име в общество, както и изградения от него професионален авторитет.

Ответникът оспорва исковете. Поддържа, че не отговаря за последиците от издадената от трето лице за процеса Заповед № 20005009240 от 08.07.2005г. на Началника на направление „БДС“ към ДНСП, с която е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 75, т. 3 ЗБДС. Посочва, че ищецът не се е възползвал от предоставените му възможности да иска отмяна на мярката на процесуална принуда – забрана за напускане на страната, нито пък е искал разрешение за напускане пределите на страната и в този смисъл е неоснователен опитът му за черпене на права от собственото му бездействие. Противопоставя се на твърдението на ищеца, че поради воденето срещу него наказателно производство, той не е могъл да осъществява спокойно правото си на труд и личен живот, като направените изявления в тази насока са голословни и бланкетни.

Твърди, че ищецът не е бил възпрепятстван от посещаването на международни форуми, като визираните от него покани не са били адресирани специално до него, а са имали рекламен характер. Счита за недоказано твърдението, че е уронен професионалният престиж на ищеца, както и че наказателно преследване е било причината да не бъде избран за председател на сдружение БАИТ. Поддържа, че П. не отговаря за вредите от медийното отразяване на наказателното производство, тъй като не е разпространявала официална информация за разследването и това са действия на други лица, в тази връзка посочва, че в повечето публикации не е визирано името на ищеца, а на другия обвиняем по делото. Счита, че претендираното обезщетение е завишено и не съответства на разпоредбата на чл. 52, трайната съдебна практика и обществено-икономическата обстановка в страната.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира следното:

По делото се установява, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 19.11.2003г., ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършването на престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 256, ал. 1, пр. 1 НК, за това, че на 14.04.2000г., в качеството си на управител на „А.

ЕЕ.МЕ.А/Б./“ ЕООД е сключил Анекс № 1 към договор РД 14-154/16.12.1999 и Анекс № 1 към Договор 14-156/16.12.1999г., е издал общо 11 бр. проформа-фактури за периода от 17.04.2000г. до 12.09.2000г., които не са представлявали фактури, съгласно изискванията на закона за счетоводството, не е регистрирал дружеството по ЗДДС, не е начислил данък добавена стойност, като данъчните задължения по ЗДДС по двата договора възлизат в общ размер на 288 375,01 лв. и от деянието по осуетяване установяването на данъчните задължения, описано по-горе, са укрити данъчни задължения в особено големи размери - 288 375,01 лв., като му е наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 10 000 лв. Установява се, че П. на два пъти е внасяла обвинителен акт в съда, като съдът на два пъти е прекратявал съдебното производство и е връщал делото, като последователно са образувани нохд № 4295/2004г., нохд № 1420/2006г. и нохд № 163/2007г., всичките по описа на СГС, 4 състав с подсъдим ищеца. Установява се, че с Постановление от 04.07.2005г. по пр. № 5960/2002г. на ищеца е наложена мярка на процесуална принуда – забрана за напускане на пределите на страната, в изпълнение на която е издадена заповед Заповед № ********** от 08.07.2005г., с която, на основание чл. 75, т. 3 ЗБДС му е наложена принудителна административна мярка – временно ограничение за издаване на паспорти или заместващите ги документи на български граждани и тяхното отнемане. С протоколно определение от 14.02.2011г. на САС, Н.О., 7-ми състав е отменена наложената забрана за напускане на пределите на страната по отношение на ищеца.

С Присъда от 20.11.2008г. ищецът е признат за невинен в извършването на престъплението, в което е обвинен. Тази присъда е потвърдена с Решение № 53/2011г. от 22.03.2011г. по внохд № 767/2010г. на САС, влязло в сила на 21.04.2011г.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавната отговаря за вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2013 г., ОСГК, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл. 2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият, пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е П. на РБ. Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай - П. на РБ.

По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането.

В следствие на образуваното досъдебно производство ищецът е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и неприятни преживявания.

Повдигането на обвинение срещу дадено лице има свойството да създаде силни негативни емоции у него, с оглед потенциалната възможност то да понесе предвидената в закона наказателна репресия, както и да повлияе отрицателно на отношенията на ищеца с останалите членове на семейството му и социалния му кръг.

От показанията на Я.К. става ясно, че ищецът е понесъл изключително тежко повдигнатото обвинение, свидетелят посочва, че контактите им силно са намалели, а самите срещи са били „тягостни“, като ищецът е мислил единствено за делото.

За отражението на наказателното производство върху ищеца свидетелства и съпругата му Е.Б.-Т.. Тя дава показания, че ищецът с шок е узнал за повдигнатото против него обвинение чрез обаждане от журналист, че е изпитвал стрес и притеснение относно развитието и изхода на делото и възможността да бъде осъден, изпитвал е и притеснение относно това как производството ще се отрази на семейството му; посочва, че са се влошили социалните му контакти, негови приятели и колеги са се отдръпнали от него, като му се е налагало да изпада в унизителни ситуации и да обяснява, че не е извършил престъплението, в което го обвиняват.

Повдигнатото обвинение е имало негативен ефект и върху доброто име на ищеца и авторитета му в професионалните среди. Установява се, че случаят е бил обект на медийно внимание. Представени са извадки от вестник „24 часа“, както и от информационните електронни страници – mediapool.bg, dariknews.bg, pharmaclub.bg, lex.bg, novinar.bg и др. Статиите по темата описват участието на ищеца в досъдебното производство, както и престъпленията, за които е обвинен.

Публичното разпространение на информация от този вид несъмнено има свойството да засегне доброто име на ищеца в обществото и неговото достойнство. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на Я.К., който свидетелства, че информация за делото е достигнала и до специалисти от професионалната сфера на ищеца, което е довели до накърняване на доброто му име и професионален авторитет. За негативните последици от разпространяването на информация за обвинението свидетелства и съпругата на ищеца Е.Б.-Т., която дава сведения, че по време на наказателното производство приятели и колеги на ищеца са се дистанцирали от него. В същото време изслушания като свидетел по делото Златко Златков дава показания, че поради повдигнатото обвинение е била пренебрегната кандидатура на ищеца за член на УС на Българската асоциация на информационните технологии. Въпреки че, това обстоятелство не може да се приеме за доказано от материалите по делото, настоящият състав счита, че авторитетът на ищеца е бил накърнен в рамките на тази професионална организация. Следва да се отчете и че видно от показанията на свидетелите по делото ищецът е бил утвърдено име в средите на информационните технологии, както и научен работник в тази сфера, което се потвърждава и от представеното по делото свидетелство за научно звание № 12521 от 01.06.1989 г., като това обстоятелство усилва интензитета на вредните последици върху доброто име и авторитета на ищеца.