Решение № 146 от 25.11.2024, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. К., 24.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20245100500085 по описа за 2024 година

С решение № 2 от 02.01.2024 г., постановено по гр. д. № 994/2022 г., Районен съд – К. е признал за установено спрямо „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД), със седалище й адрес на управление: град С., район „О.“, община С., ***, с ЕИК *********, че Д. Д. В., с адрес: град К., ж.к. „В.“ 1, вх.А, ет.***, е собственик на основание покупкопродажба на 4000/4700 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. К., одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.06г. на Изп. директор на АК и номер по предходен план: 20, находящ се в гр. К., местност „К. Б.”, целият с площ от 4 700 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива, при граници на имота: ***, ***, ***, *** и *** придобити с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 67, т. 2, рег. № 11155, дело № 259/2013г. на Нотариус Д. Г. с peг. № *** на НК и район на действие КРС, като е отхвърлил иска по чл.108 от ЗС в частта му за осъждане на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, да отстъпи собствеността и предаде владението на Д. Д. В. върху 43 кв.м., от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. К., одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.06г. на Изп. директор на АК и номер по предходен план: 20, 1 находящ се в гр. К., местност „К. Б.”, целият с площ от 4 700 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: Нива, при граници на имота: ***, ***, ***, *** и

***, придобити с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 67, т. 2, рег. № 11155, дело № 259/2013г. на Нотариус Д. Г. с peг. № *** на НК и район на действие КРС, и попадащи в защрихованата част от скицата към Протокол за трасиране между т. 10 до т. 11, приложен към исковата молба, като неоснователен.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявеният от Д. Д. В., против „НЕК“ ЕАД иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем, като премахне за своя сметка 8 кв.м. от ползваната от него сграда с идентификатор *** по КККР на гр. К. и 35 кв.м, лозница, които изградил в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. К., одобрени със Заповед РД-1866/18.10.06г. на Изп. директор на АК и номер по предходен план: 20, находящ се в гр. К., местност „К. Б.”, целият с площ от 4 700 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: Нива, при граници на имота: ***, ***, ***, *** и

***, собственост на ищцата, като неоснователен. Присъдени са разноски по делото.

Срещу така постановеното решение, в отхвърлителните му части, е подадена въззивна жалба от Д. Д. В., чрез пълномощник. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, довело до необосновани изводи за фактите, а оттам до неправилно приложение на закона. Сочи се, че доказателствата, на които съдът се е позовал, са анализирани поотделно, без да са преценени в съвкупността на целия доказателствен материал. Излагат се следните аргументи: неправилни били съжденията на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска с правно основание чл. 108 от ЗС, в осъдителната му част, по отношение на навлизането на лозницата с 15 кв.м. От разпита на св. А. и св. Д. се установило, че след приключване на административните процедури, свързани с реституцията на имота, въззивницата закупила посочените по-горе идеални части от имота и предприела действия по ограждането му, но при посещение 2 на място и след извършено замерване на площта на имота от лицензиран геодезист се установило, че съседът й „НЕК” ЕАД навлязъл в имота й, в северната му част. При извършени последващи нови измервания се установило, че сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. К., навлизала в имота на ищцата с 1 метър и засягала площ от 8 кв.м. между т. 10 и 11, съгласно Протокол за трасиране, както и имало изградена лозница, която навлизала с 35 кв.м. Това навлизане се установило и от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която установила, че лозницата навлизала в имота на въззивницата с 15 кв.м., а другата й част била в имота на ответника; а процесната сграда навлизала с втория си етаж с 0,38 кв.м. в имота й. В показанията си св. Д. посочил, че при множеството проведени разговори със служители на ответника, намиращи се на място, последните категорично отказали да освободят имота, предвид това, че не били компетентни да вземат решения. Въззивницата отправил официално, чрез ЧСИ Т. Л., с peг. № *** на КЧСИ и район на действие ПОС Покана с вх. № 423-84/30.05.2022 г. до въззиваемия, с която го канела или да бъде премахне частта от незаконната постройка, навлизаща в имота й, или да й бъде учредено право на преминаване през имота с идентификатор № ***, като съответно го поканила да заплаща обезщетение за ползването на имота. В последствие с Писмо с изх. № ВхК- 42385/01.06.2022г. получила отговор, с който не се признавало, че сградата навлиза в имота й, а по отношение на искането за учредяване право на преминаване през чужд имот, въпросът следвало да бъде отнесен по компетентност. Въпреки поетото задължение и до настоящия момент никой не й отговорил.

В жалбата се сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установило, че въззиваемият ползвал част от имота, а от показанията на св. А. и св. Д. - че постройката първоначално била в един вид, но след пристрояване, сградата, както и лозницата, навлезли в имота на въззивницата. Сочи се също, че в показанията си св. Д.а и св. И. заявили, че действително лозницата попадала в имота на въззивницата, поради което неправилни били изводите на съда, че владението върху лозницата се осъществявало от въззивницата, а въззиваемото дружество нямало достъп до нея, предвид изградената ограда. Видно било от показанията на св. А., че лозницата се ползвала от въззиваемия, а не от 3 въззивницата. Счита, че по делото безспорно се установявало, че въззиваемият завладял част от имота на въззивницата, без съгласието й и въпреки изричното й противопоставяне, поради което искът по чл. 108 от ЗС, досежно лозницата, бил основателен и доказан, и следвало да бъде уважен.

По отношение на иска по чл.108 от ЗС, досежно навлизане на сградата на НЕК ЕАД в имота на ищцата/въззивница, във въззивната жалба не се излагат никакви доводи за порочност на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част.

По отношение на иска по чл. 109 от ЗС, въззивницата твърди, че неправилно първоинстанционният съд отхвърлил същия. Установено било по делото, че тя не можела да ползва част от имота си в размер на 15,38 кв.м., защото въззиваемият построил незаконна постройка и лозница, без нейно съгласие и без строителни книжа. Установено било, че ответникът е собственик на съседния имот, представляващ ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. К., като двата имота имали обща граница, разположена в северозападната част на имота на въззивницата. На самата граница между двата имота била построена сграда, собственост на въззиваемия, с идентификатор № ***., като той в качеството си на собственик на сградата, доизградил същата извън учреденото му право на строеж, без да съобразява, че вторият й етаж навлиза в имота на въззивницата с 0,38 кв.м. Всичко това било извършено без одобрени строителни планове, като ответникът изградил втория етаж на сградата над въздушното пространство в имота на въззивницата. Според вещото лице имало чупка, която била в средата на сградата, между имотните граници на двата имота, като дясната половина на граничещата сграда имала еркерно излизане с 28 см. само на второто ниво, а общото навлизане в тази точка било 36 см.

Съществувала изградена метална конструкция, на която имало лозница, като едната част на конструкцията била към сграда в поземлен имот № ***, а другата към поземлен имот № ***, собственост на въззивницата.

Съгласно заключението на вещото лице, сградата с идентификатор № *** навлизала в имота на въззивницата с 0,38 кв.м., като частично навлизала в т. 4 с 5,5 см., а в точка от 11 до 13 - с 36 см., а лозницата навлизала в имота с 15 кв.м.

В жалбата се сочи, че въпреки проведени през годините множество 4 разговори с въззиваемия, същият не предприел нищо, за да премахне лозницата и частта от сградата, които навлизали в имота й. Достроената част от сградата била незаконна, тъй като навлизала в имота й, и от нейна страна липсвало съгласие в писмена форма, с нотариална заверка на подписи, каквото било законовото изискване, като вторият етаж висял в имота й, и атмосферните води от покрива му се отичали в същия. Съществуването на тази незаконна част от сградата, както и изградената лозница, представлявали пречка за упражняване правото й на собственост и ползване в пълен обем.

С оглед отказа на ответника по иска да преустанови неоснователните действия, той бил пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове.

Цитира се ТР № 4/2015г. от 06.11.17г. постановено по т.д. № 4/2015г. по описа на ВКС, ОСГК.

Искането е въззивният съд да отмени решението в обжалваните му части, като постанови ново, с което да уважи предявените искове в пълен размер.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият „НЕК” ЕАД е представил писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Посочва се, че изначално споровете между Д. Д. В. и „НЕК“ ЕАД били обусловени от спорно възстановяване на земеделска земя на наследодателя на шщцата В. - Д. В. В. (починал на **,**,**** г.), на когото Поземлена комисия К. (впоследствие Общинска служба по земеделие - К.), с редица противоречиви решения възстановила имот с № 000020 по картата на землището в гр. К., местност „К. Б.“, представляващо НИВА, като в едни от решенията имотът е с площ 2 дка, а в други - 4,7 дка. В тази връзка, в Постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.06.2015г. на прокурор при Окръжна прокуратура - К., досъдебно производство № 74/2012 г. по описа на ОД на МВР-К. и прокурорска преписка №1925/2012 г. по описа на Окръжна прокуратура - К., било констатирано „че е налице неизпълнение на служебни задължения от страна на председателя и членовете на поземлената комисия, които са издали и подписали решение № 92012/2000 г. Те не са изпълнили своето задължение да съберат доказателства и да посочат мотиви защо имотът, заявен от Д. В. с площ за възстановяване и възстановен след съдебно решение с площ от 2 декара е увеличил размера си до 4,7 дка. По този начин с това решение възникнал спор между Д. В. и 5 неговите наследници с граничния собственик – „НЕК“ ЕАД. Като са издали това немотивирано и противозаконно, според нормите на ЗСПЗЗ и правилника за приложението му, членовете на комисията от ПК са набавили облага за Д.

В. и вреда за „НЕК“ ЕАД. Така е реализиран състав на престъпление по чл.

282, ал.1 от НК“. Досъдебното производство било прекратено, поради изтекъл давностен срок за водене на наказателно производство. Фактическото положение на имотната граница към момента било в резултат на новообразувания имот на наследодателя на въззивницата, заявен за възстановяване и възстановен след съдебно решение с площ от 2.00 дка и впоследствие незнайно защо и как увеличил площта си до 4.7 дка. Сочи се, че от събраните гласни доказателства безспорно се установило, че единствено ищцата В. изцяло необезпокоявано владее и ползва имота си, ведно с всички подобрения и приращения в него, като сама изградила висока ограда с бетонова основа и арматурна мрежа по всички граници на поземления имот. В отговора се твърди, че сграда с идентификатор ***, собственост на „НЕК“ ЕАД, била построена и съществувала много преди възстановяване правото на собственост върху земеделската земя на наследодателя на В. и придобиването на идеални части от ПИ от самата нея. От представените доказателства било видно, че тя е законна и има строителни книжа по смисъла на §5, точка 36 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.