Решение № 1335 от 18.10.2023, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1002/2023
- Вид
- Решение № 1335
- Подписан
- 18.10.2023
- Състав
- МАРИЯ СИМЕОНОВА ГАНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143 , ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 46, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4, ал. 1, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 55 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 60 , ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.11, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.11, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 22 · Наредба за медицинската експертиза
- чл. 6 · Наредба за медицинската експертиза
- чл. 12, ал. 2 · Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
- чл. 13 · Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
- чл. 3, ал.3 · Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
РЕШЕНИЕ
№ 1335
Варна, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Варна в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия:
МАРИЯ ГАНЕВА
При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА административно дело №
20237050701002 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от КСО и е образувано по повод подадена жалба от „Юникарго транс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. , ул. „ “ № , ет., офис и с ЕИК , против решение № 2153-03-60/10.04.2023г. на директора на ТП на НОИ-Варна, с което е потвърдено разпореждане № 5104-03-36/27.02.2023г. на длъжностно лице по чл. 60 , ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Варна.
Според подателя на жалбата адм. орган е допуснал съществени процесуални нарушения , неизследвайки всички факти относно настъпилата злополука и едностранно е тълкувал събраните данни по случая .
Разпореждането е било издадено след изтичане на законоустановения срок. Не е било съобразено, че в представените болнични листове злополуката е вписана като нетрудова. Няма изследване за умишлено увреждане на здравето от пострадалия, въпреки че вертикалната греда на товарния автомобил, паднала върху крака на М.
, е била изкъртена т.е. била са нужни „ целенасочени усилия в тази насока“ Твърди се умишлена увреда на здравето, тъй като след инцидента е било установено , че „не е водена пътната книжка на товарния автомобил“. Пострадалият И.М. към момента на настъпване на злополуката е бил без работно облекло , в това число и обувки с бомбе, „при положение , че товарният автомобил е бил оборудван с очила, каски, жилетка и обувки“. Установените материални щети по товарния автомобил според оспорващия са аргумент за умишлено увреждане на здравето от работника. Твърди се неспазване целта на закона поради отсъствие на предпоставките по чл. 55 от КСО . Отправеното към съда искане е за отмяна на атакуваното решение на административния орган с присъждане на съдебно -деловодни разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Депозирани са писмени бележки, в които се обосновава правната теза на оспорващото дружество в подадена жалба до съда.
Ответната страна по жалбата- директорът на ТП на
НОИ-Варна , чрез процесуалния представител , изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалвания административен акт, която се аргументира и в депозирани писмени бележки. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.
Заинтересованото лице И.Д.М. чрез проц. представител изразява становище за неоснователност на оспорването и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:
Няма спор между страните, че И.Д.М. към 22.08.2022г. е работил по трудов договор № 14/11.08.2021г. към “Юникарго транс“ ЕООД на длъжност "шофьор, товарен автомобил“ , както и че към датата на злополуката той е бил осигурен за всички осигурени социални рискове съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като работещ по трудов договор.
Безспорно е също, че на 22.08.2022 г. М. е бил на работа. Според приложения към преписката пътен лист № 59362 от той е извършил обществен превоз на товари по маршрут Варна – Бургас и обратно / , като е тръгнал в 9.20 ч. и е пристигнал в гр. Бургас в 12.40 ч. / л. 28-29 от преписката/ . Превозът е бил по изпълнение на заявка- договор за автомобилен превоз на дата 22.08.2023г. между „Велара“ ЕООД и жалбоподателя / л. 30/.
Според приобщения към адм. преписка амбулаторен лист , издаден от д-р Д. Б при УМБАЛ Бургас АД от дата 22.08.2022 г. , 16.17 ч. на И.М. е била поставена диагноза „счупване на метатарзална кост“ /л. 17/.На същата дата в 22.50 ч. М. е посетил и спешното отделение на МБАЛ „ ///“, като му била предписана мекокаментозна терапия / л. 16/. М. е бил на лечение в отделение „ Ортопедия и травматология“ към МБАЛ „ Майчин дом- Варна “ЕООД за периода 24- 27.08.2022г. с окончателна диагноза „счупване на палеца на стъпалото , в дясно“ / л. 14-15/. В издадените му болнични листове за възстановяване след болничния му престой като причина за неработоспособността е вписана следната информация „ злополука- нетрудова“ / л. 11-13/.
На 02.12.2022г. И.М. е подал декларация за трудова злополука , посочвайки като място на настъпване на същата гр. Бургас, складовата база на „Керамика“-Бургас , като време на злополуката – 15.45ч. на 22.08.2022 г. , като начин на настъпване – падане върху десния му крак на вертикална подпора на ремаркето при разгъване / л. 53-54/.
В хода на адм. производство са били събрани сведения от Н.С.
/ спедитор в дружеството-жалбоподател/ , който посочва, че е прибрал пострадалия и камиона от гр. Бургас в деня на злополуката , като М. е отказал да му съобщи как е настъпила същата / л. 38/. Идентична информация е дадена и от управителя на дружеството-работодател/ л. 39/. Сведения по по случая е дал И.С., който непосредствено след падане на гредата е бил отишъл при М. , посочвайки че преди това пострадалия е започнал да подготвя товарния автомобил за товарене към 15.30-16.00 ч. , разоборудвайки ремаркето . Свидетелят е чул шум от падане на желязо, после вик , отишъл е до камиона , видял е М. на земята да се държи за крака и паднала вертикална греда от ремаркето до него . Пострадалият му е казал, че може би си е счупил пръстите /л. 40/.
Според писмените обяснения на пострадалия М. на
22.08.2022 г. към 15.00-15.30 ч. е бил в гр. Бургас, склада на „Керамика-Бургас“.
Започнал е да подготвя камиона си за товарене , като целта му е била да свали всички надлъжни дъски на ремаркето , на които са висели колани за укрепване на товара. След като приключил с лявата страна на ремаркето е продължил с дясната . Започнал е с първата вертикална греда , дърпайки я максимално напред, като преди я е откопчал от заключващия механизъм в долната част на ремаркето .
Опитал се е да я издърпа , но тя не се е движела по релсата . Понеже е заяждала , се наложило той да приложи „повече усилие“ около половин метър преди края на релсата. Вследствие на това изведнъж гредата е преминала безпрепятствено напред и е излязла от релсата , падайки върху десния му крак . След това е дошъл човек от склада , понеже М. е извикал от болка . По-късно пострадалият се е обадил в офиса на своя работодател , за да съобщи , че не може да върне камиона обратно в гр. Варна заради злополуката / л. 41-43/.
В протокол от разследване на злополуката , станала на
22.08.2022г., е установено нарушение от жалбоподателя по чл. 57, ал.1 от КСО, понеже в 5-дневен срок не е декларирал злополуката пред ТП на НОИ-Варна /л.45-48/.
Има приложена към преписката заповед на управителя на дружеството-жалбоподател от 23.08.2023г. за създадена комисия по разследване злополуката от управителя на дружеството и свид. Н.С. / л. 37/, която комисия още същия ден е приключила своята работа и е съставила протокол с резултат, че злополуката не е трудова , защото като такава е била е вписана в болничния лист на М. и понеже пострадалият , който е ползвал отпуск за временна неработоспособност , „ отказва да даде становище“ /л. 35-36/.
На 27.02-.2023г. длъжностно лице по чл. 60, ал.1 от КСО е издало разпореждане , с което е приело злополуката от 22.08.2022г- като трудова / л. 9/. Това разпореждане е било обжалвано от работодателя „ Юникарго транс“ ЕООД на 10.03.2023г. и по повод тази жалба ответникът на 10.04.2023г. е издал решение, с което е отхвърлил жалбата , понеже е преценил съществуване на елементите на трудова злополука по чл. 55 от КСО . Изследвал е дали има умишлена увреда на здравето от страна на пострадалия и поради липсата н данни в тази насока е счел неприложимост към казуса на чл.55, ал.3 КСО /л.2-7/.
Според показания на свидетеля И.Д.С., шофьор във фирма
„Керамика-Бургас“ АД , към момента на инцидента с М. е близо , пушейки цигара.
Чул е звън от падане на метал и после човешки писък . Бил е на петнадесетина метра от мястото на инцидента, до офиса на нашата фирма. След около 5 секунди е бил при пострадалия , който е седял до камиона , а до него дълго желязо . М. се е превивал от болка , бил е пребледнял. Пострадалият му казал, че много го боли крака и сигурно е счупен. Свидетелят наплискал лицето на М. с вода и после го отвел до спешния център на Окръжна болница- Бургас. После е върнал М., като последни яму е казал, че има счупване на двата пръстта на крака.
Камионът на пострадалия марка „Волво“ е имал брезентово покривало на ремаркето . Преди инцидента М. е започнал да разпокрива камиона , за да се натовари с тухли. Желязото, което е паднало върху пострадалия , е било странична подпорна греда, която държи горната част на брезента на ремаркето, като има три или четири броя такива железа на камиона от всяка страна . Свидетелят не е правил оглед на камиона, но предполага , че гредата е паднала заради липсата на стопер по релсата, по която се движи .
От разпита на свид. Н.В.С. / ръководител транспорт на
„Юникарго транс“ ЕООД / се установява, че познава пострадалия от две години . М. му се е обадил на 22.08.2022г. към края на работния ден , за да организира връщането на товарния камион на М. от гр. Бургас , защото последният не може .Управителят на фирмата е разпоредил свидетелят и още един работник да отпътуват за гр. Бургас . Към 19.30ч.-20ч. те са били в Бургас. Пострадалият е бил до камиона .Свидетелят и М. *** със служебния автомобил. По време на пътуването нито свидетелят е питал М. какво се е случило, нито последният е разказал за инцидента. С. само е разбрал, че М. си е наранил пръстта на крака.
Едва в края на пътуването М. се е съгласил да бъде откаран от свидетеля до лечебно заведение . Пристигайки в гр. Варна , са отишли до спешния център на МБАЛ „ “ в града, откъдето М. е излязъл с навит бинт на единия пръст на левия му крак и е накуцвал.
Конфликти с М. по отношение изпълнение на трудовите му задължения свидетелят не е имал. Свидетелят не знае М. да е имал конфликти и с управителя на фирмата. В гр. Бургас М. е бил облечен с къси гащи и къса фланелка. Служебното му облекло и обувките с бомбе стоят в камиона, като М. е длъжен при товарене и разтоварване да ги използва. Процесният камион има три метални греди , които държат товара да не падне от ремаркето, както и странични дъски . Тези греди се движат по улеи с ролков механизъм и се бутат на ръка .
Има място, където гредата ляга и се закрепя с метална пластина. Гредата се откопчава , излиза от пластината и след това пак се бута в нея и се закопчава .
Така стои неподвижно в точно определен улей. Гредата е дълга не повече от 2.75м. , застопорена е на релсата със стопери. Желязната греда тежи не повече от 15 кг.
Свидетелят има спомен, че е проверявал визуално изправността на процесния товарен автомобил две-три седмици от инцидента.
Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи :
Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата с нарочно определение / л. 10 от делото/. При изследване на нейната основателност беше съобразено , че в жалбата на „Юникарго транс“ ЕООД до Варненския адм. съд изрично е записано, че се оспорва решение № 2153-03-60/10.04.2023г. на директора на ТП на НОИ-Варна и това е предметът на делото , дефиниран в подадената жалба. Този обхват на съдебен контрол за законосъобразност съответства на нормативното предписание на чл. 118 от КСО , който гласи , че на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В случая директорът на ТП на НОИ-Варна е разполагал с материална , териториална компетентности такава по степен . В подкрепа на това съждение е не само цитираната правна регламентация , но също предписанието на чл. 3 във вр. с чл.
6 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/, регламентиращо , че произнасяне за трудов характер на настъпила злополука с работник е въз основа на досието за трудова злополука, което се открива по подадена декларация до териториалното поделение на НОИ по регистрация на осигурителя. Осигурителят в случая е „Юникарго транс“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна . В контекста на изложеното ответникът е разполагал с нужната компетентност по упражняване на публичното право за квалифициране на злополуката като трудова.