Решение № 4144 от 10.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 10.07.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на тридесет и първи октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Албена Ламбева, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 14481 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и с искове с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ.

Ищците Н.Г.А., П.Г.А., А.Г.Д. и В.А.В., представлявани при предявяването на иска от А.Н.Д., в качеството му на настойник, поддържат твърдение, че понесли значителни неимуществени вреди, в резултат от смъртта на майка им Г.А.Д., която настъпила на 24.08.2016г. в резултат от настъпването на ПТП, на път ІІІ-1306, представляваш пътна отсечка между село Габаре и село Сухаче, област Плевен. Пътният инцидент настъпил, когато поради загуба на контрол върху управлението на автомобила, лек автомобил „Опел Астра“ без регистрационни номера, управляван от

А.А.В., внезапно напуснал очертанията на пътното платно и се ударил в крайпътно дърво. Пострадалата пътувала на предната дясна седалка, до водача и в резултат от получените тежки и несъвместими с живота травми, починала на мястото на инцидента. Водачът на автомобила, който бил баща на една от ищците – В.А.В. - също починал и по тази причина не бил подведен под наказателна отговорност, но споменатите обстоятелства били установени от органите на досъдебното наказателно производства, в рамките на ЗМ № 400/2016г. по описа на РУ „Полиция“ гр. Червен Бряг, съответно на преписка Д-195/2016г. по описа на ОП Плевен. Тъй като се твърди, че процесното ПТП било реализирано от водач със задължителна застраховка, „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното дружество – ищците отправили до него писмена извънсъдебна претенция на 12.05.2017г., но с писмо от 29.05.2017г. ответникът отказал изплащането на обезщетение, а доколкото отказът му бил неоснователен – той изпаднал в забава и според ищците, дължал лихва за забава, считяно от датата на настъпване на вредите (смъртта на пострадалата) до деня на окончателното плащане на обезщетенията. С оглед изложеното - ищците претендират за осъждане на ответника да заплати на всеки от тях сумата от по 200 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 24.08.2016г. до деня на окончателното плащане и да присъди направените съдебни разноски.

Ответното дружество З. „Б.и.“ АД оспорва допустимостта на предявените искове, а по същество поддържа становище за тяхната неоснователност.

Без да оспорва твърденията за настъпването на процесното ПТП и за смъртта на Г.Д., ответникът оспорва твърдението за наличието на валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за водача на лек автомобил „Опел Астра“ без регистрационни номера, доколкото автомобилът бил спрян от движение и не бил налице посочения в чл. 349 от КЗ застрахователен интерес, като предпоставка за сключване на валиден застрахователен договор относно деликтната отговорност на водача на автомобила. По тази причина, действието на застрахователната полица било прекратено от застрахователя и той не дължал изплащане на застрахователно обезщетение. Независимо от изложеното, ответникът оспорва претенциите, релевирайки възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалата, която съзнателно бил се съгласила да бъде превозвана от водач, за който знаела, че е неправоспособен, че е употребил алкохол, както и поради обстоятелството, че пътувала без поставен предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван. Оспорва предявените искове по размер, като поддържа становище за прекомерност на претендираните обезщетения. Привлича ищцата В.А.В., в качеството на трето-лице помагач на своя страна - по предявените искове от ищците Н.Г.А., П.Г.А., А.Г.Д., аргументирайки правния си интерес от привличането с процесуалната възможност за бъдещ регресен иск към нея, в качеството й на наследник по закон на лицето, което се посочва като причинител на вредата и за което има данни да е управлявало автомобила под въздействието на алкохол. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, претендира за осъждане на ищците, да му заплатят направените съдебни разноски.

В качеството на трето лице- подпомагаща страна за ответника, по отношение на исковете на Н.Г.А., П.Г.А., А.Г.Д.

- В.А.В.- оспорва предявените искове от тези ищци и поддържа становището на ответника, без да прави доказателствени искания в това процесуално качество.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приет като доказателство по делото препис от Удостоверение за наследници № 9400-1626/21.12.2016г., изд. от Община Роман, обл. Враца, установява, че ищците

Н.Г.А., П.Г.А., А.Г.Д. и В.А.В. са наследници по закон на починалата на 26.08.2016г. Г.А.Д..

Въз основа на приетото като доказателство Удостоверение за наследници с изх. № 1100-43/15.03.2018г., се установява, че наследник по закон на водача на процесния автомобил А.А.В. е единствено ищцата В.А.В..

Приетият като доказателство заверен препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №11/14.09.2016г. на РУП Червен Бряг, мотивира доказателствените изводи на настоящия съд, относно това, че на 24.08.2016г. на пътен участък от третокласен път ІІІ-1306, представляваш пътна отсечка между село Габаре и село Сухаче, област Плевен е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Опел Астра“ без регистрационни табели и с рама № W0L000051N2737978, който е бил управляван от неправоспособния водач А.А.В., при което е настъпила смъртта на водача и на пътуващата в същия лек автомобил Г.А.Д..

Приобщените като доказателства Протокол за оглед на ПТП, фотоалбум, скица, протоколи за химически изследвания и протокол за аутопсия, съдържат данни, за механизма на настъпване на ПТП, които са установени непосредствено от органите на образуваното по повод на инцидента досъдебното производство № Д-195/2016г. по описа на ОП Плевен, респ. ЗМ 400/2016г. по описа на РУ Червен Бряг.

Съдържанието на споменатите документи не се обсъжда подробно, доколкото съдържащите се в тях данни са обект на анализ от допуснатата специализирана съдебно медицинска и авто- техническа експертиза, чиито изводи ще бъдат обсъдени подробно в мотивите на настоящото решение.

Заключението на приетата съдебна автотехническа експертиза, изговена от вещо лице Х.И. мотивира следните изводи, относно правнозначимите юридически факти:

·

Процесното ПТП настъпва в нощните часове на 24.08.2016г. върху пътен участък от третокласен път ІІІ-1306, представляваш пътна отсечка между село Габаре и село Сухаче, област Плевен. Пътният инцидент е бил осъществен, когато неправоспособния и алкохолно повлиян водач на лек автомобил „Опел Астра“ без регистрационни табели и с рама № W0L000051N2737978, в който е пътувала пострадалата Г.А.Д. - управлява споменатия автомобил на прав участък от пътя със значително висока скорост, приблизително от 146 км/ч. В участъка на 2 616 м. преди разклона за с. Сухаче, водачът на автомобила изгубва контрол върху управлението и автомобилът напуска очертания на пътното платно, в дясно по посока на движението си, преминава през разположения в дясно пътен банкет и реализира удар в стволя на крайпътно дърво, разположено на около 2 метра от края на пътното платно. В резултат на удара, автомобилът получава множество тежки деформации и се завърта около хоризонталната си ос, а пътуващите в него водач и пътник загиват на мястото на произшествието.

·

Причина за настъпването на инцидента е загубата на контрол от страна на водача върху управлението на лек автомобил „Опел Астра“ (без регистрационни табели и с рама № W0L000051N2737978).

Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, изговена от вещо лице доц. д-р Н.С. мотивира следните изводи, относно правнозначимите юридически факти:

·

Причината за смъртта на пострадалата Г.А.Д. е тежка съчетана травма, която включва: черепно- мозъчна травма, шийна травма, довела до прекъсване на гръбначния стълб между първи шиен прешлен и черепа, гръдна травма, коремна травма и травма на крайниците; Съществено значение за настъпване на леталния изход има шийната травма, довела до прекъсване на гръбначния стълб между първи шиен прешлен и черепа;

·

След настъпване на инцидента и след смъртта на водача, в кръвта на водача на лекия автомобил се установява наличие на алкохол с концентрация не по- малко от 0,9%, което дава основание да се приеме, че момента на настъпване на инцидента, алкохолната концентрация в кръвта на водача би могла да бъде приблизително между 1,5 до 09 % алкохол. Подобна степен на алкохолно повлияване предполага външни проявни белези като намаляване на концентрацията на вниманието, съобразителността, несигурна походка, повлияване на настроението /нетипична възбуда или подтиснатост/, а при това - създава възможност да се долови мирис на алкохол в дъха на опияненото лице;

Заключението на приетата комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, изговена от вещи лица Х.И. и доц. д-р Н.С. мотивира следните изводи, относно правнозначимите юридически факти:

·

Получените от загиналата при пътния инцидент травми, дават основание да се счита, че при настъпването на удара - пострадалата Г.А.Д. е била с правилно поставен триточков предпазен колан, с какъвто процесния автомобил е бил оборудван на предната дясна седалка. Поставеният предпазен колан обаче, не е бил в състояние да предпази пострадалата от настъпването на причинилата смъртта тежка гръбначна травма. Тази травма е настъпила поради значителното и внезапно движение на главата на пострадалата напред – в резултат, причинена от инерционните сили на сблъсъка на автомобила в ствола на крайпътното дърво.

·

При сблъсъка, главата на пострадалата е извършила внезапна и рязка флексия напред и е настъпило пречупване на гръбнака на ниво първи прешлен. Вещите лица поддържат категорично становище, че при толкова силен удар, дори правилно поставеният предпазен колан, не може да въздейства превантивно - ако автомобилът не е оборудван и с въздушна възглавница, която е предназначена да запази главата на пътника от внезапно рязко придвижване напред.

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят И.Б.М.заявява, че познавал пострадалата и водача на автомобила А., тъй като бил техен съсед и знаел, че през 2009г. те са се „оженили“. Свидетелят си спомня, че на връщане от работа срещнал водача А.с „още едно момче“ на име С.и двамата попитали свидетеля, дали би искал да пие бира с тях. Свидетелят отказал и се прибрал в дома си, а рано на следващата сутрин научил за пътния инцидент. При това свидетелят М.първоначално заявява, че нито той, нито А.употребявали алкохол, а в края на своя разказ сочи, че когато А.пиел бира, „не му личало изобщо“.

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят А.В.А.заявява, че познавал пострадалата и водача на автомобила А., тъй като бил баща на А., а Г.му била снаха. Свидетелят заявява, че той лично знаел факта, че сина му А.не е правоспособен водач, но не бил сигурен, дали снаха му Г.е знаела за този факт, понеже „в селото не било разпространено“.

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят Ц.П.Й.заявява, че познавала пострадалата и водача на автомобила А., тъй като била от същото село.

Познавала ги откакто двамата се оженили. Двамата имали четири деца.

Свидетелката не знаела, дали Г.имала представа, че мъжът й А.няма шофьорска книжка. В селото не била разпространена такава информация и свидетелката била виждала А.да управлява автомобил.

В дадените пред делегирания съда показания, свидетелите Г.К.Б., Т.А.Д., Е.С.Б., Н.Д.Н., заявяват, че познават семейството на Г.Д. и А.А.В., както и четирите деца - Н.Г.А., П.Г.А., А.Г.Д. и В.А.В.. Според свидетелите, отношенията между майката Г.и нейните деца били добри и хармонични. Децата били привързани към майка си, а тя ги обичала еднакво всички. Водела децата си на детска градина и много се грижела за тях. Майката и децата живеели в едно домакинство. След настъпване на трагичния инцидент, двете по- големи деца плакали, щом узнали за него, а малките, понеже не разбирали какво се е случило, очаквали майка им да се върне дълго време след настъпването на инцидента. По- късно, тези две деца започнали да наричат баба си „майко“. Всички деца се натъжавали при спомена за майка си, която по впечатленията на свидетелите, много им липсвала.