Решение № 967 от 13.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. Пловдив, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330202107 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4222299, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на П.Г.А. е наложена глоба в размер на 5 0 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и с допълнителна молба се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на ЕФ.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в представения по делото списък с намерени фишове е отбелязано, че процесният е връчен на дата 09.03.2022г., жалбата е входирана на 14.03.2022г., тоест при спазване на императивния 14-дневен преклузивен срок за това.

1

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 01.12.2020 г. в 11:46 часа, на път II-64, км.34-ти, посока на движение от с. Граф Игнатиево към с.

Черноземен, при въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС с рег. № *******, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 72 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 12 км/ч. Собственик на когото е регистриран автомобилът е П.Г.А..

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се ОПРОВЕРГАВА от събраните по делото доказателства .

По-конкретно от събраните по делото по служебна инициатива на съда доказателства се установява, че в нито една от двете посоки на движение процесният пътен участък не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26.

Това е така на първо място, доколкото в писмото от ОПУ изрично е отбелязано, че групата пътни знаци- А12, В26 и Т1, свързани с пътния участък многократно са поставяни и премахвани от недобросъвестни водачи. Последно групата пътни знаци- са монтирани на дата 02.11.2020г., след което отново са изчезнали. През месец февруари 2021 година са монтирани различна група от пътни знаци, поради което ограничението на скоростта окончателно е отпаднало.

За монтирането на пътните знаци на дата 02.11.2020г. е приложен констативен протокол и фотоалбум.

В писмото изрично се сочи, че ОПУ не могат да удостоверят физическото наличие на групата знаци, включително и знак В26, към датата на заснемане на нарушението-01.12.2020г., предвид обстоятелството, че на неустановена дата след 02.11.2020г. знаците са изчезнали.

Съгласно трайната съдебна практика Протоколът по чл. 10 от Наредба 2

№

8121з-532/12.05.2015г. представлява официален свидетелстващ документ, който до надлежното му оборване удостоверява мястото, времето и начина на осъществяване на контрола на скоростта. Поради изложеното, представеният по делото протокол и отбелязванията в него, като принципно положение биха могли да служат за доказване физическото наличие на знака В26 към датата на заснемане на нарушението.

В процесния случай обаче, представеният по делото протокол не би могъл да изиграе тази роля, доколкото съдържанието му се явява оборено от събраните по служебна инициатива на съда доказателства.

В протокола е отразено, че камерата е разположена на км.34, а разстоянието от камерата до поставения знак В26 е 200 метра . Посоченото предполага знака В26 да е разположен на км 34+200 или 33+800 в зависимост от посоката на движение.

Видно от писмото от ОПУ обаче, с приложен констативен протокол и фотоалбум- на посочените пътни участъци на км. 34+200 или км. 33+800 знаци В26 никога не са разполагани. Действително група от знаци В26, А12 и Т1 са били налични, но на съвсем различни участъци от пътя- км. 30+530 дясно, км. 32+500 дясно, км. 34+605 ляво, км. 32+600 ляво.

Посоченото се явява свидетелство, че протоколът по чл. 10 от Наредбата в процесния случай е попълнен чисто формално, като същият не отразява действителното фактическо положение, такова каквото е било към момента на извършване на нарушението, с оглед което следва да се приеме, че същият е лишен от доказателствена стойност.

Във връзка с горното следва да се посочи, че именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата.

Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г . за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пъна сигнализация по даден пътен участък.

В чл. 17 от същата наредба е предвидено, че Проектът за организация 3 на движението се одобрява, както следва:

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";

2 . за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.

Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, в чл.

80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.

Доколкото процесният път, видно от наименованието му е втори клас, т о компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е именно Директора на ОПУ-Пловдив, респективно от тази институция, на чиято територия се намира пътя, ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.

В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело 1093/2020 Административен съд – Пловдив, постановено по дело на настоящия състав, в което отново е било констатирано разминаване между отразеното в протокола по чл. 10 от Наредбата и официалното писмо от ОПУ на АПИ, като изрично е отбелязано, че следва да се отдаде преимущество на официалната информация, изискана от стопанина на пътя.

В този смисъл са и влезли в сила решения на настоящия състав по АНД 3819/2020, АНД 6435/2020, АНД 285/2020, АНД 7339/2020, АНД 507/2021, постановени при напълно идентична фактическа обстановка.

4

Предвид всичко гореизложено следва да се приеме, че физическото наличие на знак В26 не се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото, а както е добре известно административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения.

Налице е обаче и още едно, много по-важно основание за отмяна на ЕФ. Това е така, доколкото дори и да се приеме за доказано физическото наличие на групата от знаци А12, В26 и Т1 към датата на заснемане на нарушението, те не обуславят извод, че процесния пътен участък- км.34 попада в обхвата им на действие.

От писмото от ОПУ и от приложените към него констативен протокол и фотоалбум се установява, че на км. 34 никога не е поставян знак В26.

Във връзка със същия участък, обаче са поставени както следва:

-на км.30+530 дясно (посока Пловдив)- знак А12, знак В26 (60 км/час) и табела Т1-4000 метра;

- на км. 32+500 дясно (посока Пловдив)- знак А12, знак В26 (60 км/час) и табела Т1-2000 метра;

- на км. 34+605 ляво (посока Карлово)- знак А12, знак В26 (60 км/час) и табела Т1-4000 метра;

- на км. 32+600 ляво (посока Карлово)- знак А12, знак В26 (60 км/час) и табела Т1-2000 метра.

Изрично е посочено, че нарастването на километража е в посока от град Карлово към град Пловдив.

От друга страна, в ЕФ е вменено, че деецът е заснет в посока от с.

Граф Игнатиево към с. Черноземен, което всъщност е посока от гр. Пловдив към гр. Карлово, като в тази посока километража на пътя намалява.

При това положение ключово обстоятелство, от което зависи съставомерността на деянието, е какво е значението на поставената Табела Т1, като същото е разкрито в чл. 59, ал.2 ППЗДвП и чл. 60, ал.1 ЗДвП в които е посочено, че: „Допълнителна табела Т1 указва разстоянието от пътния знак до началото на пътния участък или мястото, за което важи този знак.“

В същия смисъл е и нормата на чл. 14 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, в която се сочи:

(1) Пътните знаци и другите средства за сигнализиране трябва да са 5 видими от разстояние, което позволява на водача своевременно да предприеме действия за осигуряване безопасността на движението.

(2) Минималното разстояние за видимост на пътния знак (в m), в зависимост от скоростта на движение V (в km/h), е, както следва:

1. при V до 30 km/h - 50 m;

2. при V до 50 km/h - 100 m;

3. при V до 90 km/h - 150 m;

4. при V над 90 km/h - 250 m.