Определение № 252 от 15.09.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 338/2026
- Вид
- Определение № 252
- Подписан
- 15.09.2026
- В сила
- 15.09.2026
- Състав
- Янко Димитров Янков, Светослава Николаева Колева, Даниела Петрова Костова
Цитирани разпоредби
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 252 гр. Варна, 15.09.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Янко Д. Янков
Членове:
Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600338 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Добрич срещу протоколно определение № 233/12.08.2026 г. по НОХД № 230/2026 г. на Окръжен съд – Добрич, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на Окръжна прокуратура – Добрич за отстраняване на допуснати в досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.
В частния протест се оспорва изводът, че обвинителният акт не съдържа ясно и разграничено описание на изпълнителното деяние на всеки от подсъдимите. Поддържа се, че в него са индивидуализирани професионалните им задължения, различният начин, по който са възприели и оценили резултата от електрокардиографското изследване, както и конкретно непредприетите от тях действия. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на Окръжен съд – Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия.
В постъпилото възражение от подсъдимата В. Н. чрез защитника й се поддържа, че констатираните при предходното разглеждане на делото недостатъци не са отстранени. Според защитата не е посочено кой е извършил отделните действия по прегледа и въз основа на какви доказателства е прието, че Н. се е запознала с електрокардиограмата и е участвала в обсъждането на резултата.
Варненският апелативен съд, след като провери обжалваното определение, доводите на страните и материалите по делото, намери следното:
Частният протест е подаден в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустим.
Разгледан по същество, е основателен.
1
Настоящото прекратяване на съдебното производство е второ по ред и следва постановеното по делото отменително Решение № 42/26.03.2026 г. по ВНОХД № 28/2026 г. на Варненския апелативен съд. С него присъда № 14/19.09.2025 г. по НОХД № 368/2024 г. на Окръжен съд – Добрич е отменена поради констатирани недостатъци на обвинителния акт и делото е върнато за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание. При повторното разглеждане с определение № 167/28.05.2026 г. по НОХД № 122/2026 г.
Окръжният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора. Определението не е било протестирано, а прокурорът е изготвил нов обвинителен акт от 29.06.2026 г., чиято процесуална годност е предмет на настоящата въззивна проверка.
В отменителното решение въззивният съд е констатирал, че първоначалният обвинителен акт не съдържа ясна и непротиворечива фактическа позиция относно начина, по който всеки от обвиняемите е възприел резултата от електрокардиографското изследване, поради което не става ясно на каква фактическа основа са разграничени „незнанието“ при В. Н. и „немарливото изпълнение“ при Н.М.. Именно с оглед на тези констатации следва да бъде преценено съдържанието на новия обвинителен акт.
За да прекрати съдебното производство, първоинстанционният съд е приел, че констатираният недостатък продължава да е актуален, тъй като прегледът на пострадалия отново е описан като извършен общо от двамата подсъдими, без да бъдат разграничени действията им. Според съда посоченото, че резултатите от електрокардиографията са били на разположение и на двамата и че след обсъждане на състоянието на пациента не е осигурен специализиран транспорт, не позволява да се установи кой от тях е разпознал патологичните изменения.
Този извод не може да бъде споделен.
Обвинителният акт следва да бъде преценяван съобразно цялостното съдържание на обстоятелствената и заключителната му част. Процесуалният закон не изисква съставомерните факти да бъдат изложени в точно определена последователност. От значение е дали прокурорът е посочил ясно и непротиворечиво фактическите обстоятелства, които приема за установени, и конкретното участие на всеки обвиняем.
Разгледан в цялост, обвинителният акт от 29.06.2026 г. отговаря на тези изисквания.
Не следва да бъде подминат без критика подходът, избран от прокурора за изготвяне на обвинителния акт.
Фактическите твърдения, доказателственият анализ и правните изводи са изложени без достатъчно ясно разграничение, при многократно повтаряне на едни и същи обстоятелства и разполагане на съществени за индивидуализацията на обвиненията факти в различни части на документа. Този хаотичен подход затруднява възприемането на обвинителната теза и логично е допринесъл за извода на първоинстанционния съд за нейната неяснота. Недоброто структуриране на обвинителния акт обаче не е равнозначно на липса на дължимото по чл. 246 НПК фактическо съдържание. Все пак необходимите за очертаване на 2 обвиненията факти могат да бъдат извлечени от съдържанието му ясно и без вътрешно противоречие.
Наред с общото описание на медицинския преглед прокурорът е изложил различни фактически твърдения относно поведението на двамата подсъдими. За В. Н. е прието, че не е възприела правилно диагностичното значение на установените електрокардиографски изменения, не е оценила състоянието на пациента като спешно и животозастрашаващо и не е предприела необходимите действия за оказване на спешна медицинска помощ.
За Н.М. е посочено, че е възприел патологичните изменения, насочващи към остър миокарден инфаркт, но въпреки това е преценил, че не се налага незабавно транспортиране със специализиран медицински транспорт.
Тези обстоятелства имат фактически характер, независимо че са изложени при анализа на обективната и субективната съставомерност. С тях прокурорът е изразил собствена и категорична позиция за поведението на всеки от подсъдимите и е очертал различната фактическа основа, от която извежда „незнанието“ на Н. и „немарливото изпълнение“ на М.. Същото разграничение е последователно проведено и в заключителната част на обвинителния акт.
За очертаване на обвинението не е необходимо да се конкретизира кой от двамата подсъдими е измерил артериалното налягане, кой технически е извършил електрокардиографията и кой е поставил лекарствения продукт.
Същественото е, че според обвинителната теза необходимата за правилната оценка на състоянието и поставянето на вярна диагноза информация е била на разположение и на двамата подсъдими, а с оглед професионалната си квалификация и възложените им задължения те са били длъжни и са могли да я интерпретират. Последващото им поведение е разграничено, като за Н. се твърди, че не е разпознала диагностичното значение на установените промени, а за М. – че ги е възприел, но не е предприел изискваните от състоянието на пациента действия. Именно тези факти, а не разпределението на отделните технически манипулации при прегледа, индивидуализират повдигнатите обвинения.
Извън предмета на проверката в разпоредителното заседание е дали така изложените фактически твърдения се подкрепят от годни и достатъчни доказателства. В този стадий съдът проверява процесуалната годност на обвинителния акт, но не може да оценява доказаността на обвинението, без да наруши забраната по чл. 248, ал. 4 НПК.
Посочването на доказателствените материали общо, без отделно съотнасяне на всеки от тях към конкретен факт, също не представлява нарушение на чл. 246 НПК. Дали изброените доказателства установяват заявената от прокурора фактическа теза подлежи на проверка при разглеждането на делото по същество.
Видно от изложеното, с обвинителния акт от 29.06.2026 г. са отстранени констатираните при предходното разглеждане на делото неяснота и вътрешна противоречивост на обвинението. Фактическото поведение на всеки от подсъдимите е индивидуализирано в степен, която му позволява да 3 разбере обвинението и да организира защитата си.
Като е приел обратното, Окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 2 НПК, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 233/12.08.2026 г., постановено по НОХД № 230/2026 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на разпоредителното заседание.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4