Определение № 5992 от 09.03.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5992 гр. София, 09.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20211110161279 по описа за 2021 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Ц.. срещу „Ч.

Исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.

Ищецът с исковата молба и ответникът с отговора на исковата молба са представили относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Ищецът е направил доказателствено искане на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да представи пълното трудово досие, водено от работодателя във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение, с всички документи към него. Ответникът е възразил, че част от изисканите от ищеца документи не са част от изисканото трудово досие, поради което няма как да бъдат представени. Съдът счита, че, доколкото искането на ищеца е допустимо и относимо във връзка с предмета на доказване, ответникът следва да бъде задължен да представи изисканото от ищеца трудово досие заедно със състоящите се в него документи.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото в оригинал или заверен от страната препис пълното трудово досие на ищеца Ц.., водено при него, като в случай на неизпълнение съдът може да приеме, че е създал пречки за събирането на посоченото доказателство.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.04.2022 г., 10:30 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора, ведно с приложенията към него.

СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този начин ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба половината 1 от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.

224, ал. 1 от Кодекса на труда от Ц.. срещу „Ч.за сумата от 492,42 лв. и с правна квалификация чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда за сумата от 10 419,10 лв., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаването на исковата молба /27.10.2021 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № . г., считано от 01.09.2008 г. е назначена на длъжност „н.“ и „к.“ в Ч.“, с работодател „Д., ЕИК .. Сочи, че изпълнявала длъжността „н.“ и „к.“ до 01.09.2017 г., като от тази дата била преназначена съгласно Заповед № . г. и Трудов договор № . г. в Ч. „Д.“ на длъжност „учител начален етап на основно образование“ с работодател „Ч. Д.“ ЕООД, ЕИК .. На 30.08.2019 г. по силата на договор за покупко-продажба на дружествени дялове едноличният собственик на капитала на „Ч. „Д.“ ЕООД, ЕИК . – Д. продала дяловете си на купувачите „Ч.. Съгласно дружествен договор от 2019 г. „Ч. Д.“ ЕООД, ЕИК ., се преобразувало в дружество с ограничена отговорност – „Ч. .“. Посочва, че на 01.07.2021 г. по взаимно съгласие с „Ч. в качеството на работодател, бил прекратен трудов договор № 06/2017 г. Твърди, че след прекратяването на договора , обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ било неправилно начислено върху непълния размер на среднодневното брутно трудово възнаграждение, при несъобразяване на чл. 177 от Кодекса на труда и в нарушение на чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като не били взети предвид всички допълнителни възнаграждения с постоянен характер. Определеното обезщетение било в размер на 1974,00 лв. само на база основната заплата и допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, без да е калкулиран размерът на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер – за к. ръководител и лекторски часове. С начисляването на тези две възнаграждения към обезщетението за неплатен отпуск сумата следвало да се определи в размер на 2466,78 лв., като след приспадането на изплатената сума в размер на 1974,00 лв., ответникът дължал сумата 492,42 лв., която претендира в настоящото производство. Твърди, че неправилно е изчислено и обезщетението за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като то следвало да бъде определено в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца (а не за два месеца, както бил сторил работодателят) – 14 800,68 лв., като предвид факта, че със Заповед № . г. е изплатена сума в размер на 4381,58 лв., ответникът дължал разликата в размер на 10 419,10 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът твърди, че претендираните добавки за к. ръководител и лекторски часове са с непостоянен характер, поради което не следвало да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ. Относно иска по чл. 222, ал. 3 КТ ответникът твърди, че дружествата „Д., „Ч. Д.“ ЕООД и „Ч.не съставляват група предприятия. Твърди, че с прекратяването на трудовите отношения с „Д. на 28.08.2017 г. и, подписвайки впоследствие с трудов договор с „Ч. Д.“ ЕООД, Ц.Д. е встъпила в ново трудово правоотношение по смисъла на КТ. Твърди, че няма никаква връзка между двете дружества „Д. и „Ч. Ето защо, моли за отхвърляне на исковете.

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже сключването на трудов договор с ответника със съответното съдържание, прекратяването на правоотношението на посоченото основание, размера на последното получено брутно трудово възнаграждение, както и размера на неползвания платен годишен отпуск за процесния период, за което ищецът не сочи доказателства, вкл. твърдението си, че 2 допълнителните възнаграждения за „к. ръководител“ и „лекторски“ имат постоянен характер.

По иска с правна квалификация чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже: прекратяване на трудовото правоотношение с ответника; към този момент да е придобито от работника или служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; служителят да е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, както и размера на обезщетението, за което ищецът не сочи доказателства.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане, както и наведените от него в отговора на исковата молба възражения.

На основание чл. 153 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са следните факти: че между страните е било налице трудово правоотношение, прекратено по взаимно съгласие на 01.07.2021 г.; че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на 01.07.2021 г. ищцата е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; че на ищцата са заплатени съгласно заповед № . г. сумите в размер на 1974,00 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, както и сумата в размер на 4381,58 лв. – обезщетение по чл. 221, ал. 3 КТ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3