Протокол № 238 от 09.02.2021, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 238 гр. Пловдив , 28.01.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Георги Р. Гетов при участието на секретаря Сийка К. Радева

Сложи за разглеждане докладваното от Георги Р. Гетов Наказателно дело частен характер № 20205330205003 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Р. Г. Д. – редовно уведомена от предходното съдебно заседание, се явява лично и заедно с повереника си адвокат Е. К., с пълномощно по делото. Не се явява другият повереник адвокат Р. А., редовно уведомен от предходното съдебно заседание и с пълномощно по делото.

ПОДСЪДАМАТА М. Г. Ш. – редовно призована, се явява лично и заедно със защитника си адвокат В. М., който е редовно уведомен от предходното съдебно заседание.

СВИДЕТЕЛЯТ Б. В. Б. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява.

Съдът докладва постъпило писмо от Управителя на „ЦПЗ Пловдив“ ЕООД, с което уведомява съда, че подсъдимата Ш. не се води на диспансерен отчет, като същата е прегледана амбулаторно за първи път на ***. Посочва се още, че подсъдимата е лекувана в стационара еднократно от *** до *** с диагноза „***“.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ЧТ Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

ПОДС. Ш.: Да се даде ход на делото.

1

Съдът, след съвещание и като съобрази становищата на страните, намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. К.: Представям и моля да приемете като писмени доказателства по делото медицински документи във връзка с оплакванията на доверителката ми вследствие на нанесения побой. Представяме и диск с направеното изследване.

ЧТ Д.: Моля да приемете представената медицинска документация по делото.

АДВ. М.: Не възразявам да се приемат представените доказателства.

ПОДС. Ш.: Също не възразявам. Представям и моля да приемете епикриза и рецепта. Представям ги, защото когато беше делото предния път, ми стана нещо от притеснения, защото ме е страх. На 12-ти вечерта започна да ми става нещо и ме закараха в болницата. Даже тогава ми казаха да отида на лекар, защото нещата не са добре от страх.

АДВ. К.: Относно приемането на представените от подсъдимата писмени доказателства предоставям преценката на съда, но считам, че същите не са относими към предмета на делото.

ЧТ Д.: Съгласна съм с адвоката ми.

АДВ. М.: Моля да приемете представените от подзащитната ми документи.

ПОДС. Ш.: Поддържам искането си да бъдат приети епикризата и рецептата.

Съдът, след съвещание и като съобрази становищата на страните, намира, че следва да бъдат приети по делото като писмени доказателства представените медицински документи както от частното обвинение, така и от защитата, тъй като за същите се сочи да са свързани с предмета на доказване в настоящото производство.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства представените от частната тъжителка лист за преглед на пациент № *** ; амбулаторен лист № ***; амбулаторен лист № ***; резултат от клинична лаборатория по изследване № ***; рентгенография на бял дроб; допълнителен лист към лист за преглед на пациент № ***, ведно с приложен към него компактдиск, кардиограма и 2 броя рецепти.

ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства представените от подсъдимата епикриза по ИЗ № *** на „ЦПЗ Пловдив“ ЕООД и рецепта.

АДВ. К.: Нямам нови искания.

ЧТ Д.: Нямам нови искания.

АДВ. М.: Предвид настъпилите обстоятелства между последните две заседания считам, че са налице достатъчно индиции с оглед евентуалното психично състояние на подзащитната ми и ще моля настоящия състав да назначи съдебнопсихиатрична експертиза, която да установи дали е налице краткотрайно или продължително разстройство на състоянието на подзащитната ми.

АДВ. К.: Моля да оставите направеното искане без уважение. Считам, че към датата на извършване на деянието лицето, видно от представените документи, не се е водило на отчет и състоянието й към настоящия момент няма отношение към момента и датата на извършване на деянието спрямо тъжителката.

ЧТ Д.: Поддържам заявеното от адвоката ми.

ПОДС. Ш.: Поддържам становището на адвоката ми. Да се назначи експертиза.

Съдът, след съвещание и като съобрази становищата на страните, намира, че направеното доказателствено искане от защитата следва да бъде оставено без уважение. На първо място следва да се посочи, че въпросът за здравословното състояние и това дали подсъдимата е изпаднала в разстройство на съзнанието, вследствие на което да не може да разбира свойството и значението на своите постъпки или да ръководи, може да има значение не само към момента на деянието, но и до произнасянето на присъдата във връзка с евентуална преценка по чл. 33, ал. 2 от НК. Въпреки 3 това съдът намира, че в случая не следва да бъде назначавана поисканата съдебнопсихиатрична експертиза, тъй като са налице основания за прекратяване на съдебното производство. В тази връзка съдът констатира, че настоящото производство е образувано по тъжба на пострадалата, но в хода на съдебното следствие по делото се установяват данни за това, че може да е налице извършено престъпление от общ характер. С оглед повишената обществена опасност на тези деяния, то разследването, както и поддържането на обвинението не могат да бъдат предпоставени от волята на частния тъжител, а са единствено в компетентността на прокуратурата, която следва да действа в защита на обществения интерес.

По делото на лист 41 и 42 е приложено Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 09.09.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, в което е прието, че процесното деяние не се подвежда под състава на телесна повреда, извършена по хулигански подбуди.

В постановлението отказът за образуване на наказателно производство е мотивиран на първо място с обстоятелството, че по делото не са установени хулигански действия, които да предшестват или съпровождат самото деяние.

На следващо място прокурорът е посочил, че подсъдимата е целяла именно нанасянето на телесна повреда, а не извършването на действия, грубо нарушаващи обществения ред. Накрая се е позовал на обстоятелството, че мотивите за извършване на деянието са били лични. Макар съдът да не упражнява контрол върху произнасянето на прокурора, то доколкото намира, че в случая е налице хипотеза по чл. 287, ал. 7 от НПК, то счита, че следва да посочи, че не споделя мотивите, послужили като основание да се отрече наличието на извършено престъпление от общ характер. Отказът е постановен при неоправдано стеснително тълкуване на разпоредбите на Наказателния кодекс, което тълкуване е несъвместимо с установената практика по прилагането на разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, включително и на самата Районна прокуратура – Пловдив. На първо място трайна е съдебната практика, че няма изискване хулиганските подбуди при всички случаи да бъдат проявени в хулигански действия, различни от действията, в които се е изразило причиняването на телесното увреждане – така Решение № 441 от 07.11.2011 г. по нак. дело № 2198/2011 г. на ВКС, в което съдът се е позовал и на т. 19 от ППВС № 2/1957 г., изм. с ППВС № 7/1987 г., разглеждащо въпроси по отношение на убийството. На следващо 4 място обстоятелството, че целта на подсъдимата е била единствено нанасянето на телесна повреда, също не е годно да изключи извода за възможно престъпление от общ характер поради причиняване на телесната повреда по хулигански подбуди. Отново в съдебната практика е изяснено, че субективната страна на престъплението не се определя и отъждествява единствено от мотива или целта на дееца, а от съдържанието на неговия умисъл. В този изричен смисъл е Решение № 475/08.04.2015 г. по н. д. № 1791 / 2014 г. на II нак. отд. на ВКС, в което е изяснено, че установяването на личен мотив може да е основание за оневиняване, но само в случаите когато не са налице останалите елементи от състава, т.е. действията не са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и не изразяват явно неуважение към обществото. В противен случай могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл, но не и да се приемат като основание за оневиняване. Накрая съдът приема, че наличието на личен мотив също не изключва автоматично възможността деянието да бъде извършено по хулигански подбуди, като отново трайна е съдебната практика за това, че личният мотив е съвместим с хулиганските подбуди. Например в случаите, когато деецът желае да отстои правотата на своите възгледи, но в стремежа си да наложи правотата си грубо нарушава обществения ред и проявява явно неуважение към обществото, като демонстрира своето пренебрежение към установените в обществото правила.

Пренесено на плоскостта на настоящия казус, съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства в хода на съдебното следствие, се установява фактическата обстановка, описана в тъжбата.

Същата е установена въз основа на показанията на свидетели, които са очевидци, като макар някои от тях да се намират в роднински или приятелски отношения с частната тъжителка, съдът не намира основание да не им бъде дадена вяра, а същевременно по делото са разпитани и свидетели, в чиято незаинтересованост не възниква никакво съмнение като свид. Ш. – ***.

Установява се, че преди самото деяние са липсвали отношения между подсъдимата и частната тъжителка, включително какъвто и да е конфликт между тях. Същият е възникнал именно на инкриминираната дата, като до голяма степен всъщност се касае за неразбирателство и спор между децата на подсъдимата и тъжителката, отколкото между самите тях. В тази връзка от показанията на свидетелката Д. се установява, че преди инкриминираните 5 действията по нанасяне на удари, то подсъдимата и тъжителката не са разменили почти никакви думи, като единствено подсъдимата е казала на тъжителката, заедно с лицата, които са били в нейната компания: „Сега ще видите какво ще се случи!“, на което тъжителката е отговорила с думите:

„Какво ще се случи?“, след което е започнало нанасянето на удари. На практика проявената агресия е била напълно нереципрочна и неоправдана реакция. Дори при наличие на някакъв възникнал към този момент конфликт или неразбирателство в съзнанието на подсъдимата, то от нея не е направен никакъв опит този спор да бъде разрешен, а директно и публично подсъдимата е пристъпила към това да наложи своите разбирания за справедливост, така както тя е намерила за уместно. Установи се и конкретното поведение на подсъдимата, изразило се в нанасянето на множество удари върху частната тъжителка и въпреки опитите на част от присъстващите да преустановят това й поведение. Следва да се съобрази и че самите действия по нанасянето на ударите са осъществени в парк, в който са се намирали случайни минувачи, а така също и семейството – сестрата и двете непълнолетните деца на частната тъжителка. По тези съображения съдът намира, че е изправен пред хипотезата на нанесен побой, на публично място и спрямо непознато лице. Налице е проява, която се квалифицира според настоящия състав като такава, скандализираща обществото, демонстрираща грубо незачитане на установения ред и явно неуважение, нарушаваща личните интереси на пострадалия и изразяваща висока степен на неуважение към личността му. Именно по тези съображения съдът намира, че в настоящото производство и в хода на провелото се съдебно следствие се констатираха данни за възможно извършено престъпление от общ характер.

Преценката за това кога са налице достатъчно доказателства за това дали е извършено такова престъпление и от кое лице е извършено, е единствено от компетентността на прокуратурата. Както се посочи, щом има данни за извършено престъпление от общ характер, независимо че вече има образувано наказателно производство, тъй като то е от частен характер, то съдебното производство следва да бъде прекратено, а материалите изпратени по компетентност на Районна прокуратура – Пловдив. Неявяването на свидетеля Б. не е попречило на разкриването на обективната истина, като същият следва да бъде заличен от списъка на лицата за призоваване.