Определение № 1788 от 04.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1788 гр. София, 15.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000501980 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 13.06.2024 г., подадена от заявителя В. С. И. срещу определението от 23.05.2024 г. по ч.гр.д. № 3212/2024 г. на Софийския градски съд, ІV-Б състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия с вх. № 23004337/22.11.2023 г. срещу определение № 20108400/15.11.2023 г. по гр.д. № 16903/2021 г. на Софийския районен съд, 81 състав, с което са оставени без уважения искания по молби от 7.04.2022 г., 13.04.2022 г. и 6.10.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение от 1.04.2021 г.

В жалбата се твърди, че неправилно въззивният съд е приел частната жалба за недопустима, като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Не били съобразени постановките на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС – ОСГТК, според което в заповедното производство намирали приложение разпоредбите на чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК. Твърди се, че това противоречало на духа на закона и било равносилно на отказ от правосъдие.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Ответникът П. Х. В. в писмения отговор на процесуалния представител оспорва жалбата.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Компетентен да я разгледа е САС на осн. чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното определение, поради което 1 и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към същите. Независимо от това следва да се добави и следното:

Според чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда /и разпорежданията – чл. 279/ могат да бъдат подавани частни жалби: 1) когато преграждат по-нататъшното развитие на делото и 2) в случаите, изрично посочени в закона.

В конкретния случай обжалваното пред СГС определение от 15.11.2023 г. на СРС, с което е отказано да се уважи искане на заявителя за поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение, не попада в нито една от посочените две категории. Това определение нито има преграждащ характер, нито е обявено от закона за обжалваемо.

Съобразно чл. 247, ал. 4 ГПК обжалваемостта на подобен акт е допустима само, ако основният акт /този, чиято поправка се иска/ също подлежи на обжалване. Ако този основен акт е необжалваем, то и актът по искането по чл. 247 ГПК също е необжалваем. Такова е било и разрешението и по предходните български гражданскопроцесуални закони – ГПК от 1952 г. и ЗГС от 1892 г., та не е новост в правната система. В случая основният акт е заповед за изпълнение, а тя по принцип не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските – чл.

413, ал. 1 ГПК. Искането за поправка на ОФГ не е насочено срещу частта за разноските, а срещу основната част на заповедта за изпълнение, която не подлежи на обжалване. Поради това не подлежи на обжалване и акта по искането за нейната поправка. Ето защо подадената срещу този акт частна жалба се явява недопустима.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Настоящото определение не подлежи на обжалване – така ТР № 2/23.06.2022 г. на ВКС – ОСГТК.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 23.05.2024 г. по ч.гр.д. № 3212/2024 г. на Софийския градски съд, ІV-Б състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2