Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 606 от 23.07.2025, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 3005/2024
Вид
Решение № 606
Подписан
23.07.2025
В сила
07.10.2025
Състав
Стелла Светозарова Моллова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 127, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 127, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. гр. Хасково, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20245640103005 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от А. П. К., ЕГН: **********, с адрес:

***, срещу Г. Ж. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, с която се иска да бъде признато за установено на основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 127, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по отношение на ищеца, че ответникът дължи сумата от 5047,50 лева (пет хиляди четиридесет и седем лева и 50 ст.), формирана като ¼ от направени от А. П. К. вноски по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 29.01.2016 г. между „ОББ" АД и А. П. К., със съдлъжници И.Г.К. З.А.К. и Г. Ж. Й. за период от 28.02.2016 г. до 03.06.2024 г., лихва за забава от 28.02.2016 г. по периоди посочени по-горе в общ размер на 2262,25 лева до датата на образуване на производството - 03.06.2024 г. и законна лихва от 03.06.2024 г. до изплащане на вземането. Направено е искане за присъждане на сторените в заповедното производство разноски в размер на 746,20 лв., както и присъждане на направените в исковото производство разноски.

В исковата молба е изложено, че с договор за предоставяне на ипотечен кредит от 29.01.2016 г. между „ОББ"АД и А. П. К., със съдлъжници И.Г.К.

З.А.К. и Г. Ж. Й. за период от 28.02.2016 г. до 03.06.2024 г., ищецът е плащал 1 ежемесечно вноски от по 200 лева. Ипотечният кредит е за закупуване на жилище, което е собственост на З.А.К.и Г. Ж. Й.. Ищецът твърди, че ответникът към датата на образуване на производство по чл.410 от ГПК03.06.2024 г. дължи сума в размер на 5047,50лева (пет хиляди четиридесет и седем лева и 0,50стотинки), формирана като ¼ от направени от А. П. К. вноски по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 29.01.2016 г. между „ОББ"АД и А. П. К., със съдлъжници И.Г.К. З.А.К. и Г. Ж. Й. за период от 28.02.2016 г. до 03.06.2024 г. лихва за забава от 28.02.2016 г. по периоди посочени по-горе в общ размер на 2262,25 лева до датата на образуване на производството 03.06.2024 г. и законна лихва от 03.06.2024 г. до изплащане на вземането.

Ищецът сочи, че е образувано производство по ч. гр. д. № 1405/2024 г. по чл.410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение. Прави искане съдът да признае за установено, че ответникът му дължи горепосочените суми.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Твърди, че не оспорва обстоятелството, че страните по делото са страни по договор за ипотечен кредит сключен на 29.01.2016 г., по силата на който „ОББ“ АД е предоставило на ищеца (кредитополучател) кредит в размер на 25 000 лева за закупуване на жилище, както и че съдлъжници по процесния договор за кредит са И.Г.К. Г. Ж. Й. и З.А.К. Посочва, че с нотариален акт № 69, том 2 от 01.02.2016 г., апартаментът е закупен на името на З.А.К.и Г. Ж. Й., за което ищецът се е съгласил, подписвайки договора за кредит. Твърди, че със сумата по ипотечния кредит е заплатена половината стойност от покупната цена на апартамента и ремонтните работи в него. Това отговоряло на правата на собственост на З.А.К.от апартамента, която е дъщеря на ищеца по делото.

Изтъква, че ищецът по делото е изтеглил ипотечния кредит в размер на 25 000 лева, с който е заплатена част от общата покупна цена на апартамент - 39 000 лева. Остатъкът от покупната цена в размер на 14 000 лева, както и разходите за ремонт на апартамента в размер на 11 000 лева са заплатени от ответника по делото, с което общата стойност за покупката и ремонта на апартамента са поделени между двамата съсобственици поравно, с оглед правата им на собственост в него. Ответникът сочи, че със сумата по ипотечния кредит е заплатена частта от покупната цена, съответстваща на правата на собственост, 2 възникнали за З.К. върху закупения с кредит апартамент, поради което той не се е облагодетелствал от ипотечния кредит, поради което и не следва да поема ¼ част от изплатените вноски по него. Поддържа неоснователност на исковите претенци, тъй като ищецът не може да претендира от солидарен длъжник, без да е изплатил на кредитора такава част от задължението, която да надхвърля припадащата му се част. Оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът е заплащал ежемесечни вноски в размер от по 200 лева за периода 28.02.2016 г. - 03.06.2024 г., за което сочи, че от представените по делото извлечения от банковата сметка, по която е обслужван кредита, се установява: че за периода 28.02.2016 г. - 28.02.2019 г. месечната вноска за изплащане на кредита е 163.33 лева, а след 28.02.2019 г. до 03.06.2024 г. - 165.74 лева; че за периода 28.02.2016 г. - 28.06.2020 г. вкл. - месечните вноски по кредита са изплащани не от ищеца, а от И.Г.К. (солидарен длъжник). Прави възражение за погасителна давност, както в частта на претендираните ежемесечни вноски, така и в частта на претендираната мораторна лихва за всяка една от тях.

Твърди, че погасителната давност за главницата и лихвата е 3-годишна (с оглед периодичността на плащането), а при условията на евентуалност , твърди, че давността е 5-годишна. Направено е искане за отхвърляне изцяло на предявените искове е за присъждане на сторените в производството съдебни разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че страните по делото са солидарни длъжници по договор за ипотечен кредит сключен на 29.01.2016 г., по силата на който „ОББ“ АД е предоставило на ищеца (кредитополучател) кредит в размер на 25 000 лева за закупуване на жилище.

Това се установява и от представения на л. 17 от делото договор за предоставяне на ипотечен кредит от 29.01.2016 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД като кредитор и А. П. К. като кредитополучател, И.Г.К.

Г. Ж. Йораднов и З.А.К.като съдлъжници.

В чл. 11а., ал. 1 съдлъжникът се задължава солидарно при условията на чл. 121 и следващия от ЗЗД, за всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора, независимо от бъдещите промени в него. Страните са се договорили в ал. 4 от чл. 11а, че банката може да иска изпълнение 3 директно от съдлъжника на цялото вземане или на всяка негова част веднага след настъпване на изискуемостта на съответното задължение и може да събере вземането си като насочи изпълнението към всеки от длъжниците /кредитополучател, съдлъжник/ по свой избор, без ограничение.

От представеното удостоверение от 19.02.2025 г. от „Обединена българска банка“ АД се установява, че А. П. К. е усвоил ипотечен кредит в размер на 25 000 лева от банката, съгласно договор за предоставяне на ипотечен кредит *** от **** г. Остатъчният дълг по кредита към 19.02.2025 г. е 16 715,97 лева.

По делото са приети като писмени доказателства извлечения по сметка на А. П. К., IBAN ***, в „Обединена българска банка“ АД находящи се от л.

28 до л. 184 по делото.

Изслушано е и е прието, неоспорено от страните по делото, заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че при изготвяне на заключението си вещото лице е селектирало вноските на каса, получените преводи от една страна, а от друга страна посочва извършените погасявания на падеж по договора за ипотечен кредит от 29.01.2016 г. като посочва платените суми за главница и лихва, но няма възможност да бъде посочено от кои точно суми същите са погасени. Посочено е, че за периода от 28.02.2016 г. до 03.06.2024 г. по банкова сметка *** с титуляр А. П. К. са постъпили 118843,32 лв., в т.ч. 10290 лв. вноски на каса и 108553,32 лв., получени преводи за периода. Установява се, че от общо внесената сума от 10290 лева на каса ищецът А. П. К. е направил общо три вноски по горепосочената сметка, а именно – на 10.02.2016 г. е внесъл сумата от 100 лева, на 25.05.2016 г. е внесъл сумата от 200 лева и на 25.05.2017 г. е внесъл сумата от 200 лева, или общо сумата от 500 лева, всички останали вноски на каса са направени от И.Г.К.. Общо получени преводи по сметка за посочения период възлизат на 108553,32 лева. За периода 28.02.2016 г. до 03.06.2024 г. банката е събирала ежемесечно на падеж от наличното салдо по сметката суми, като погасени са главница – 7411,15 лв., договорна лихва – 9841,60 лв. общо 17251,75 лв. погасени са из премии по застраховки Живот на кредитополучателя за 1771,46 лева. За периода от дата 28.02.2016 г. до 03.06.2024 г. погасени суми по договора за кредит от 29.01.2016 г. за главница, лихва и застрахователна 4 премия са общо 19024,21 лева. За периода от 03.06.2019 г. до 03.06.2024 г. погасени за главница, лихва и застрахователна премия са общо 11731,52 лева.

За периода от 03.06.2021 г. до 03.06.2024 г. погасени за главница, лихва и застрахователна премия са общо 7115,84 лева. По оношение на лихвите за забава по периоди е дадено следното заключение: за периода от 28.02.2016 г. до 03.06.2024 г. лихва за забава върху вноска главница и лихва – сумата от 7691,46 лева, за периода от 03.06.2019 г. до 03.06.2024 г. лихва за забава върху вноска главница и лихва – сумата от 3006,48 лева, за периода от 03.06.2021 г. до 03.06.2024 г. лихва за забава върху вноска главница и лихва – сумата от 1147,99 лева. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че сметката *** се ползва активно още от откриването й, като освен процесният кредит има още една кредитна карта и още един потребителски кредит, и всички тези погасявания вървят през тази разплащателна сметка. До месец юни 2020 г. вноските по процесния кредит са правени на каса, внасяни са реално от физическото лице, преимуществено И.К. След 10.07.2020 г. банката е погасявала кредита от постъпленията, които са от работни заплати на А. К.. До 28.06.2020 г., до която дата са правени вноски по кредита на каса, е погасена главница в размер на 3553,36 лева, погасена лихва в размер 5299,11 лева и погасена вноска за застраховка Живот – 925,38 лева.

Други относими към предмета на делото доказателства не са събрани, поради което и не следва да бъдат обсъждани в настоящото изложение.

При така установената фактическа обстановка и при съвкупната преценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 127, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях поравно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. По принцип при внасяне на ежемесечни погасителни вноски по договор за банков кредит в целия им размер, се поражда правото на солидарния длъжник, извършил тези плащания, на вземане срещу другите солидарни длъжници, за частта, която е надплатена. В случая солидарната отговорност на страните по делото по отношение на договора за ипотечен кредит не произтича от закона, а от самия договор, т.е.

5 тя е договорна. Солидарните длъжници могат да уредят вътрешните си отношения, както намерят за добре. В този смисъл и че само единият от тях ще изпълнява солидарното задължение. Подобна договореност не може да бъде противопоставена на кредитора, но в техните отношения е допустима.

Доколкото се установи, че страни по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 29.01.2016 г., са „Обединена българска банка“ АД като кредитор и А. П. К. като кредитополучател, И.Г.К. Г. Ж. Й. и З.А.К.като съдлъжници, то следва, че всеки от тях е солидарно задължен за ¼ от задължението, т.е. ответникът по делото е задължен за ¼ от сбора на всички погасителни вноски за изследвания период.

При оборването на презумпцията за равна задълженост важно доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. В отговора на исковата молба се твърди, че с получената по процесния договор за ипотечен кредит сума е заплатена половината стойност от покупната цена на апартамента, собственост на ответника Г. Й. и третото неучастващо по делото лице – З.А.К. и ремонтните работи в него. Твърди се, че З.А.К.и ответникът са живели заедно на съпружески начала до 2019 г., апартаментът е закупен на името на двамата, като уговорката между тях била разходите за закупуване на апартамента и на ремонта да бъдат заплатени поравно от двамата. Твърди се, че с изтегления кредит от ищеца в размер на 25 000 лева е заплатена част от общата покупна цена на апартамента – 39 000 лева. Следва да се има предвид, че са въведени твърдения относно вътрешни отношения между ответника и трето за спора лице, поради което същите не могат да бъдат противопоставени на ищеца по делото. Тъй като не се оспорва от ответника, че цялата сума от процесния договор за ипотечен кредит е послужила за закупуване на апартамент, който е собственост на ответника и третото за спора лице, то се обуславя извода, че ответникът се е ползвал от сумата по кредита.