Решение № 1176 от 09.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1176 гр. Пловдив, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330205361 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-1030-004101/10.08.2023 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на В. С.

Г. с ЕГН ********** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят В. Г. моли да се отмени обжалваното наказателно постановление. Възраженията се развиват в съдебно заседание от процесуалния му представител, като се претендира да не е налице визираното в постановлението нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а друго такова, което не е вменено с обжалвания акт. Възразява се да е доказано преднамерено поведение на жалбоподателя за извеждане на управлявания от него мотоциклет от сцепление с пътната настилка и използването на пътя за други цели. Моли се наказателното постановление да се отмени и да се присъдят разноски за процесуално представителство.

Въззиваемата страна, Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив взема становище по жалбата с писмото, с което е изпратена жалбата ведно с преписката по случая на съда за разглеждане. Твърди се, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила, нарушението се доказва по безспорен начин, в който смисъл правилно е преценено в него, че от правна страна е реализиран съставът на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Прави се в условията на евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при извод на съда за основателност на жалбата. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, от лицето, което 1 е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

Жалбоподателят В. Г. придобил правоспособност за категория А2 на 25.07.2022 г. Той притежавал мотоциклет „Хонда ЦБР 500“ с рег. № ***** На 20.07.2023 г. полицейските служители към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив Н. Я. и И.К. били нощна смяна и изпълнявали служебните си задължения с начисления им служебен автомобил, като в конкретния момент имали за задача да извършват проверки за неправоспособни водачи и особено за мотористи.

Около полунощ се движили в гр. Пловдив по бул. „България“ в посока от запад на изток, като около 00:05 ч. на кръстовището с ул. „Победа“ извършили маневра завой на дясно, в посока юг. При движението си в завоя Я. забелязал в насрещното платно за движение в посока от юг на север моторист, който бил спрял изчаквал разрешаващия сигнал на светофарната уредба. Тъй като часът бил късен и забелязаното лице попадало в обхвата на проверката, решили да го спрат. Светлинната сигнализация на служебния автомобил била включена, поради което, за да привлече вниманието на моториста, Я. решил да включи звуковата сигнализация и да помаха с ръка през сваления страничен прозорец на лицето. Всичко това стреснало моториста, който потеглил по-рязко, след което форсирал двигателя, за да изчисти и да го овладее.

Вдигнал предната гума на не повече от 45 градуса и се движил малко разстояние.

Полицейските служители помислили, че не притежава правоспособност за управление от съответната категория, поради което обърнали посоката на движението и спрели моториста на следващото кръстовище в посоката му на движение, а именно между бул. „Дунав“ и ул. „Победа“. Установили самоличността на моториста именно като жалбоподателя, който управлявал собствения му мотоциклет с рег. № ***** Водачът им се сторил видимо притеснен. Уверили се, че има съответната правоспособност за управление и го тествали за употребата на алкохол, като тестът се оказал отрицателен.

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА бл. № 1039637 от 20.07.2023 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В акта нарушителят отразил, че няма възражения.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 3000 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за извършеното нарушение. В постановлението било прието, че на посоченото място и в посоченото време жалбоподателят като водач на МПС е използвал пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение и създава опасност за останалите участници в движението и себе си, изразяващо се в рязкото подаване на газ на мотоциклета, в резултат на което предната гума се вдига от пътното платно за движение, губи сцепление с пътната настилка и мотоциклета продължава да се движи на задна гума около 20 метра.

Въпросното кръстовище разполагало със система за видеонаблюдение, но записите не са запазени, тъй като е съхранявали от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ към Община Пловдив 20 календарни дни.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Н.

Я. – актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, писмо с изх. № 2007/13.11.2023 г. от ОП „ОКТ“, АУАН, справка от база 2 данни за служебна промяна на регистрацията на МПС, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят Я. потвърждава авторството на АУАН.

Посочва, че той лично е присъствал в момента на констатиране на нарушението и лично го е възприел. Описва в детайли поведението на мотоциклетиста, включително реакцията му след подаване на звуков сигнал, възприятията му при вида на жалбоподателя, причините за проверката и движението си и това на другия водач.

Затова съдът намира показанията на свидетеля за обективни, логични, непротиворечиви и съответни на останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация.

Непосредствено изложеното дава основание да се направи извод, че се наблюдава логическа последователност в поведението на жалбоподателя съответна на настъпването на загуба на контрол в обикновените случай от същия вид и на обикновеното психоемоционално поведение в този момент. Касае се за използване на звукова сигнализация и помахване с ръка от полицейския служител, в момент който е бил нетипичен – извършване на завой надясно със служебния автомобил, спрямо водач с насрещното движение в много лентов път, разделен от преграда, в момент в който мотоциклетистът е потегля, в резултат на което е подал по-рязко газ и е форсирал двигателя за овладяването му, както се изразява разпитания свидетел „за да изчисти“.

От всичко това жалбоподателят действително е повдигнал предната гума, но в не под голям ъгъл, а около 45 градуса. Същевременно не се доказа по делото твърдението, че мотоциклетът се е движил на задна гума около 20 метра, доколкото свидетелят не можа да потвърди това твърдение в разпита си пред съда, а именно той е бил непосредствен очевидец на събитията.

Действително защитната позиция на жалбоподателя е свързана с фактическата страна на констатираното в акта, но по съществото си тя не оборва посочените там факти, а ги допълва, от където и могат да се направят допълнителни изводи, но от правна страна, свързани с обективната и субективната страна на твърдяното нарушение. В този смисъл не се опровергават фактическите констатации в АУАН, освен изложеното по-горе относно изминатото разстояние на една гума. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила в посочените по-горе рамки, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като деянието е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и нарушителя, който изрично е отразил в него, че няма възражения. Връчен му е при съставянето. Предоставена е възможност на нарушителя в седемдневен срок от съставянето на акта да депозира писмените си възражения срещу него, от което жалбоподателят не се е възползвал.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.

3

34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и той е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за използване на пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение чрез рязко подаване на газ на мотоциклет, в резултат на което предната гума се вдига от платното за движение, губи сцепление с пътната настилка и продължава да се движи така. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали поведението на жалбоподателя по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От обективна и субективна страна не се доказа по несъмнен начин жалбоподателят да е осъществила всички съставомерни признаци на това конкретно нарушение от обективна и субективна страна.

Безспорно се установява, че В. Г. като водач на МПС мотоциклет „Хонда ЦБР 500“ с рег. № *****на 20.07.2023 г. около 00:05 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „България“ и ул. „Победа“ в посока север загубил контрол при потеглянето като рязко подал газ на мотоциклета, в резултат на което предната гума се вдига от платното за движение, губи сцепление с пътната настилка и продължава да се движи на задна гума.

За да се приеме, че е извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, следва да бъдат доказани за възникнали такива факти в действителността, които еднозначно и без съмнение да обосновават извод, че пътят не се ползва за неговото предназначение, а именно за превоз на пътници и това, а напротив – използва се за извършване на похвати от състезателен или триков характер. Същевременно това нарушение от субективна страна е необходимо да бъде извършено с умисъл, който да е изводим от обективно настъпили и доказани детайли в поведението на нарушителя. В този смисъл загубата на контрол е само привидна, като единствено е налице загуба на сцепление на предната гума при мотоциклетистите, което е в резултат на рязко подаване на газ и форсиране на двигателя и при всяко положение придружено с движение на мотоциклета само на задната гума, което, за да е възможно и да е налице своеобразен контрол над мотоциклета, следва височината на повдигане на предната гума да е пропорционална на подадената газ, така че МПС да остане в такава позиция стабилно.