Присъда № 105 от 19.05.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 105 от 19.05.2025 г., постановена по НОХД № 6886/2024 г. по описа на ПРС, XXVI н.с.

Районна Прокуратура, град П. е повдигнала обвинение против Т.З.Н. с ЕГН: ********** за извършено от него престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.

В провелото се разпоредително заседание прокурорът намери, че делото е подсъдно на Районен съд гр. П., като в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия, неговия защитник или на пострадалото лице лице. По време на съдебните прения поддържаше внесеното обвинение, поради което поиска подсъдимият да бъде признат за виновен по същото и му бъде наложено наказание ориентирано към минимума предвиден в закона, чието изпълнение бъде отложено по реда на чл.

66 НК.

Пострадалият Е.К. уведомен със съгласието на родителя си Т.К. за насроченото разпоредително заседание не се яви и не депозира искане за конституиране като страна в производството.

Защитникът адв. Денева по време на разпоредителното заседание заяви, че в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на него или доверителя му, като поиска производството по делото да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК без разпит на свидетелите и вещите лица.

По време на съдебните прения заяви, че желае на нейния доверител да бъде наложено наказание в минимален размер.

Подсъдимият Т. Н. по време на разпоредителното заседание заяви, че е съгласен с казаното от своя защитник, като поиска производството по делото да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК и същият призна фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. По време на съдебните прения отново изрази съгласие със своя защитник.

Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Т.З.Н. е роден на *** г. в гр. П., български гражданин, без образование, неженен, безработен, осъждан, с постоянен и настоящ адрес: с.

К.К., обл.П., ул.****, ЕГН:**********.

Свидетелят Е.К. притежавал мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси С 22 ултра“, с ИМЕЙ 1: 354321595215544 и ИМЕЙ 2:

354324435215542. Пострадалият закупил телефона на 05.09.2022 г., от търговско дружество „А1 България” ЕАД с ЕИК 131468980 за сумата от 2029,99 лева, за което представил документи.

На 01.04.2024 г., свидетелят К. бил във влак, пътуващ от гр. Б. към гр.С..

1

Влакът тръгнал от ЖП гара в гр. Б. около 21:40 часа на 01.04.2024 г., като същият се настанил в купе във влака заедно със свой приятел. Около 22:00 часа, той включил телефона си да се зарежда и го поставил върху масичка, находяща се до прозорец в купето. Устройството било със сим карта на оператор А1 и със поставен 1 брой протектор за мобилен телефон марка Самсунг Галакси и със прозрачен силиконов кейс за гръб на мобилен телефон Самсунг Галакси.

Пострадалият бил поставил и сумата от 35 лв. в пространството между гърба на телефона си и силиконовия кейс. След това свидетелят К. и неговият приятел легнали да спят като се разположили на двете седалки в купето.

Именно тогава пострадалият видял за последен път мобилния си телефон.

Вратата на купето била затворена, но не се заключвала.

След 00,00 часа на 02.04.2024 г. влакът спрял на Ж.П. Гара П., откъдето се качил подсъдимият Т.З.. Малко след 00,00 часа на 02.04.2024 г., последният минал покрай купето на свидетеля К.. Видял, че последният и спътникът му – свидетелят Г.Й. спят дълбоко, като му направило впечатление, че до Е.К. имало поставен мобилен телефон, който бил включен да се зарежда. В този момент Т.З. решил да отнеме мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси С 22 ултра“, собственост на пострадалото лице. В района на гр. С., след 00,00 часа на 02.04.2024 г., в изпълнение на внезапно взетото му решение, подсъдимият влязъл тихо в купето на свидетеля К., откачил телефона, заедно с прилежащите му аксесоари /силиконов кейс, сим карта, протектор/ от зарядното устройство, взел го със себе си, без съгласието на св. К., който спял, и необезпокояван напуснал купето им.

Малко по – късно Т.З. слязъл от влака на гарата в гр. С. с отнетия телефон. След като го разгледал установил, че на гърба на телефона, в пространстовто между устройството и кейса има парична сума от 35 лв. която извадил и прибрал в портмонето си. По този начин подсъдимият прекъснал владението на пострадалия над мобилното му устройство, прилежащите му аксесоари, както и сумата от 35 лв. и установил своя фактическа власт над инкриминираната вещ.

Около 05:30 часа на 02.04.2024 г., св. К. се събудил тъй като влакът бил пристигнал на ЖП гара в гр. С.. Свидетелят К. започнал да събира вещите си когато забелязал, че телефонът му липсвал. Пострадалият запитал приятеля си дали знае къде е телефонът му, но последният отговорил отрицателно.

Свидетелят К. ползвал телефона на приятеля си Й. като набрал мобилният си номер - ****, но телефонът му бил изключен. Около 12:00 часа на 02.04.2024 г., чрез приложение за проследяване, свидетелят К. установил, че мобилният му апарат се намирал в гр. С..

Няколко дни по-късно Т.З. бил в с. Куртово конаре. Там той продал телефона на свидетеля Георги К.. Последният занесъл устройството в сервиз, където била премахната паролата и след това го предоставил на свидетелката К.Ж. /с която живеел на семейни начала/. Тя поставила в телефона СИМ карта с № 0895111870 и го ползвала за около ден. След това свидетелят К. препродал 2 устройството на свидетеля А.Т., телефонът за кратко бил ползван и от свидетелят В.Г., който поставил СИМ карта с № **********. На неустановена дата свидетелят Топузов продал мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси С 22 ултра“, с ИМЕЙ 1: 354321595215544 и ИМЕЙ 2:

354324435215542 чрез сайта ОЛХ на неустановено лице.

Междувременно Е.К. подал сигнал до органите на реда, по който било образувано настоящото наказателно производство.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-стокова експертиза по писмени данни, според заключението на която, стойността на мобилен телефон марка „Самсунг” модел „Галакси 22 ултра”, към момента на извършване на деянието е 609 лв. , а на аксесоарите както следва: сим карта на оператор А1 на стойност 14 лв.

1 брой протектор за мобилен телефон марка Самсунг Галакси на стойност 3 лв.

1 брой прозрачен силиконов кейс за гръб на мобилен телефон Самсунг Галакси на стойност 3 лв.

Сим карта към мобилен оператор А1 на стойност 14,90 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – обясенията на подсъдимия депозирани от него в хода на съдебното производство, както и изцяло от показанията на разпитаните свидетели Е.К., Г.Й., Георги К., К.Ж., А.Т., В. К., М.Г., В.Г. и Й. К.а, както и от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза.

Показанията на цитираните свидетели, съдът намира за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото, подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание. Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства – свидетелски показания, не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК – справка за съдимост, характеристична справка, констативен протокол за анализ на клетки и др.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Т.З.Н. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 194, ал.

1 от НК за това, че 02.04.2024 г. в ж.п. влак, движещ се по маршрута гр. Б. – гр.

С., в района на гр. С., обл П., е отнел чужди движими вещи както следва: 1 бр. мобилен теледон марка „Самсунг Галакси С22 Ултра“, с ИМЕЙ 1:

354321595215544 и ИМЕЙ 2: 354324435215542 на стойност 609 лв. 1 брой протектор за мобилен телефон марка „Самсунг Галакси С22 Ултра“ на 3 стойност 3 лв. 1 брой прозрачен силиконов кейс за гръб за мобилен телефон марка „Самсунг Галакси С22 Ултра“ на стойност 3 лв. 1 бр. СИМ Карта на мобилен оператор А1 на стойност 14,90 лв. Парична сума в размер на 35 лв, всички вещи на обща стойност 664,90 лв. от владението на Е.З. К., ЕГН ********** от гр. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна, за да е осъществен съставът на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК е необходимо деецът да е реализирал признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително намерение е отнел процесните вещи в общ размер от 664,90 лева от Е.К..

Владението върху паричната сумата и вещите е било прекъснато, като е била установена трайна фактическа власт от подсъдимото лице, доказателство за което се явява и обстоятелството, че същият е продал процесния мобилен телефон на свидетеля Георги К..

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал, че предметът на престъплението са чужди движими вещи – пари и мобилен телефон с аксесоари. Подсъдимият е съзнавал общественоопасен характер на деянието, т.е. че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

За престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до осем години. В конкретния случай производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК съдът следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.

58А от НК. При индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното критично отношение към стореното, затрудненото му материално положение и не толкова високата стойност на отнетите вещи, която е била под една минимална работна заплата към датата на извършване на деянието.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства не се отчетоха. Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и следва да бъде в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 58А, ал. 1 от НК да се намали с една трета, като наказанието което следва да остане в окончателен размер от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание съответства, както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.

С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, както и за постигане 4 целите на индивидуалната и генералната превенция, настоящият съдебен състав е на становище, че така наложеното на подсъдимия наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не е необходимо да се изтърпи от същия реално. Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Вещественото доказателство един брой диск, находящ се в кориците на ДП /л. 65/ беше постановено да останат по делото до срока на неговото съхранение.

На осн. чл.189, ал.3 НПК подсъдимият Т.З.Н. беше осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. П. направените разноски по делото в размер на 175 лева.