Определение № 13085 от 02.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13085 гр. ........., 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110102363 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от К. Д. Б. против „..........“ ЕАД, ЕИК: .......... и „.........“ ЕООД с ЕИК: .............

Съдът, при извършена повторна проверка за допустимостта на предявения иск, намира за установено следното:

Като ответник по делото е посочен „..........“ ЕАД, ЕИК: .........., със седалище и адрес на управление: гр. ........., ж.к. „........., Бизнес парк ........., ............ След извършена служебна справка в търговския регистър обаче се установи, че ответникът има статут на заличен търговец от преди подаване на исковата молба. Видно от отбелязването в търговския регистър от 24.04.2018 г. ответникът е заличен търговец.

Налице е липса на правен субект на страната на ответника, срещу когото е предявен искът. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ГПК страните по гражданските дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Всяко едно съдебно производство, без оглед на неговия характер, може да се развие само между правоспособни към момента на сезирането на съда лица. Процесуалната правоспособност е положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно във всеки етап на делото. В разглеждания случай не се касае до отстранима нередовност на исковата молба, а до липса на първоначална процесуална легитимация поради неправилно конституиране като ответник на заличен търговец.

Предвид характера на порока изначална липса на надлежна страна, се налага извод, че производството е недопустимо, поради което следва да бъде прекратено, а подадената искова молба върната на ищеца.

С разпореждане от 24.02.2026 г. съдът е дал указания на ищеца да обоснове правен интерес от предявяване на установителен иск срещу ответника „.........“ ЕООД с ЕИК:

............. С уточнителна молба от 24.03.2026 г. ищецът е посочил, че е насочил претенцията си срещу това дружество поради извършена цесия. От изложените обстоятелства и представените документи, съдът намира, че така заявената претенция не обуславя извод за съществуване на спор относно материално право между страните, чието разрешаване да налага постановяването на съдебен акт. За да бъде надлежно предявен установителен иск ищецът следва да обоснове правния си интерес, като посочи конкретното засягане на правната сфера от страна на ответника, изискващо предоставяне на защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. В процесния случай такъв интерес не е обоснован, доколкото не се излагат твърдения за съществуване на спор между страните относно конкретно материално право и неговата принадлежност, нито пък се установява извършена цесия. Отделно, самият петитум касае искане за прогласяване нищожността на сключен между ищеца и „..........“ ЕАД, ЕИК: .......... договор за потребителски кредит от 1

10.11.2016 г.

Следователно, липсва абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск (правен интерес), поради което производството по делото се явява недопустимо. Ето защо, исковата молба следва да бъде върната, а делото – прекратено.

Междувременно, ищецът е поискал освобождаването от държавна такса и разноски, което съдът намира за основателно. Съгласно чл.83,ал.2 от ГПК съдът освобождава от задължението за заплащане на държавна такса лицата, за които с декларация е удостоверено,че не разполагат с достатъчно средства да поемат дължимите за съответното производство такси и разноски. Съдът, при съобразяване, че ищецът получава минималната работна заплата за страната, необходимите парични средства за осигуряване личните потребности на ищеца и предвид обичайните размери на необходими парични средства за заплащане на консумативни разходи, както и с оглед това, че не притежава лично движимо имущество, съдът счита,че молбата за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и на разноски следва да бъде уважена. Съдът при съобразяване декларираните обстоятелства намира,че би представлявало затруднение за ищеца да внесе дължимата държавна такса,съответно да поема при необходимост други разноски по делото.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА ищецът К. Д. Б. с ЕГН: ********** от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по гражд.дело № 2363/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 171 състав.

ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 26652/28.01.2026 г., подадена от К. Д. Б., ЕГН ********** срещу„..........“ ЕАД, ЕИК: .........., със седалище и адрес на управление: гр. ........., ж.к. „........., Бизнес парк ........., ........... и срещу „.........“ ЕООД с ЕИК:

............, с адрес: гр. ........., бул. „Братя Бъкстон“ № 40, ет. 3, офис 11.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2363 по описа за 2026 г. на Софийски районен съд.

ДА СЕ ВРЪЧИ на ищцата препис от определението.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2