Решение № 4701 от 06.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4701 гр. София, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело № 20241100508598 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 – 437 ГПК.

Постъпила е жалба, вх. № 036978/18.06.2024 г. по и.д. № 20158410408011 по описа на ЧСИ Н.М. от В. Л. Б., ЕГН **********, в която се обжалва разпореждане от 14.05.2024 г. на ЧСИ Н.М., рег. №841, с което било отказано прекратяване на изпълнителното производство. Счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като по делото не били налице данни за извършени изпълнителни действия след дата 18.05.2016 г., които да могат да прекъснат давността за вземането, евентуално такива не били извършвани след дата 14.06.2018 г. - до настоящия момент, а с оглед погасяване по давност на вземането, същото повече не можело и не следвало да се събира принудително, а изпълнителното производство трябвало да се прекрати. От фактическа страна твърди, че производството по изпълнителното дело е образувано на 20.08.2015г. по изпълнителен лист от 12.06.2015 г., като през 2015г. са извършени определени изпълнителни действия - запори на банкови сметки и трудово възнаграждение. Последното валидно извършено и с правно значение изпълнително действие се твърди, че е налагане на запор на трудово възнаграждение на 18.05.2016 г. като суми по този запор не постъпили по делото. След това били извършени действия, които според длъжникът, не са от естество да прекъснат давността за вземането - на 10.03.2017 г. - молба за налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника, като по молбата не било предприемано никакво действие от страна на ЧСИ М., на 31.07.2017 г. молба от взискателя за налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника, но по молбата не било предприемано такова действие от страна на ЧСИ М.. Вместо това, на 02.08.2017 г. бил насрочен опис на движимо имущество на длъжника, като 1 опис не е бил извършван, а длъжникът не бил и уведомен. На 30.05.2018 г. взискателят подал молба за налагане на запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки на длъжник, но изпратеното до работодателя на длъжника запорно съобщение от 14.06.2018 г. било без дата на връчване. По делото постъпил отговор по мейл, който не бил на работодателя на длъжника, а от лице, което не било упълномощено от работодателя, като приложеният в имейла отговор не бил подписан.. На 04.04.2019г. взискателят подал молба за налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника, като по молбата не било предприето действие от страна на ЧСИ М., като вместо това, на 08.04.2019 г. ЧСИ М. насрочил опис на движимо имущество на длъжника, но опис не бил извършен. На 19.11.2019 г. ЧСИ М. изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника, но същото не е било връчено. На 13.08.2021 г. взискателят подал молба за налагане на запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки на длъжника, като до работодателя на длъжника било изпратено запорно съобщение от 29.09.2021 г., с пощенски оператор „М&ВМ express“, с обратна разписка, но и това съобщение не било надлежно връчено; до работодателя на длъжника било изпратено „напомнително“ запорно съобщение от 13.06.2022 г., с пощенски оператор „М&ВМ express“, с обратна разписка, но и то не било надлежно връчено; На 28.04.2023г. взискателя подал молба за налагане на запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки на длъжника, но по молбата не били предприемани такива действия от страна на ЧСИ М..

В заключение счита, че последното валидно изпълнително действие е било извършено на 18.05.2016 година. Моли съдът да отмени разпореждане от 14.05.2024г. на ЧСИ Н.Л. М. с рег.№841, постановено по и.д.

№20158410408011, с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство.

В законоустановения срок са постъпили писмени възражение от страна на взискателя „ М.“ АД, с които подадената жалба се оспорва като неоснователна. Излага се идентична фактическа обстановка с тази описана в жалбата, относно поисканите от взискателя изпълнителни действия, но се предлага различно тълкуване. Счита, че съобразно разясненията дадени в ТР № 2/2013 на ОСГТК и ТР № 2/2023 г. на ОСГТК перемпцията и давността се прекъсват, когато взискателят е поискал извършването на определено изпълнително действия, като е ирелевантно дали в действителност съдебният изпълнител е приложил съответния изпълнителен способ. Твърди, че в нито един момент не е изтекъл предвиденият в чл.433,ал.1, т.8 от ГПК срок, тъй като взискателя периодично е подавал молби за извършване на едни или други изпълнителни действия.

В своите мотиви ЧСИ М. излага, че подадената жалба е допустима, но е неоснователна. Излага се идентична фактическа обстановка с тази описана в жалбата относно поисканите от взискателя изпълнителни действия. Твърди се, че перемпцията и давността се прекъсват с поискването, респ. с предприемането на съответното изпълнително действия, като в конкретния случай от момента на образуването на изпълнителното дело взискателя е поддържал висящността на изпълнителят процес като е депозирал множество 2 молби, в които е посочвал конкретни действия по изпълнението, които да бъдат предприети спрямо длъжника.

За да се произнесе по жалбата, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

С разпореждане от 20.08.2015 г. е образувано изпълнителното дело № 20158410408011 по описа на ЧСИ Н.М., разпредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение.

На основание чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ е възложено да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да набавя документи.

На 24.08.2015 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение с наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, като същата видно от обратната разписка е връчена.

На 05.05.2016 г. е постъпила молба, вх.№ 070877/05.05.2016 г. от взискателя, с която същият е поискал да се извърши справка за наличие на трудови договори и при наличието на такива да се наложи запор – стр. 31 от ИД.

С разпореждане от 09.05.2016 г. на ЧСИ М. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника от работодателя Р. 7 ЕООД.

Запорното съобщение е връчено на 18.05.20216 г. на служител на работодателя, който е самият длъжник – В. Б..

С молби, вх. № 036000/10.03.2017 г. и вх.№ 075519/31.07.2017 г. взискателят е поискал да се извърши справка за наличие на трудови договори и при наличието на такива да се наложи запор.

С разпореждане от 02.08.2017 г. ЧСИ М. насрочва опис на движимите вещи на длъжника, и е изпратена призовка за принудително изпълнение на длъжника, като е насрочен опис на движимото му имущество ПДИ изпратена чрез куриерска услуга на Стар Пост, и се е върнала с отбелязване, че лицето не е намерено.

На 30.05.2018 г. е постъпила молба, вх.№ 046848/30.05.2018г. от взискателя, с която същият е поискал да се извърши справка за наличие на банкови сметки и трудови договори на длъжника и при наличието на такива да се наложи запор.

На 14.06.2018 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника от работодателя К.Б. ООД, връчено на управителя на работодателя, без отбелязване на датата на връчването.

На 05.07.2018 г. е постъпило писмо от работодателя К.Б. ООД, с което ЧСИ М. е уведомен, че не е наложен запор върху трудово възнаграждение на В. Б., тъй като същата получава трудово възнаграждение под размера на минималната работна заплата.

На 04.04.2019 г. е постъпила молба, вх.№027201/04.04.2019 г. от взискателя, с искане за поискал да се извърши справка за наличие на банкови сметки и трудови договори и при наличието на такива да се наложи запор, 3 както и да се извърши опис на движимите вещи на длъжника.

На 14.05.2019 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение на длъжника, като е насрочен опис на движимото му имущество, като няма данни да е връчена на длъжника.

На 12.11.2019 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника от работодателя Ч. 2000-Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ ЕООД и е изпратено запорно съобщение, което не е връчено, тъй като дружеството не е намерено на адреса.

На 13.08.2021 г. е постъпила молба с вх.№ 051846/13.08.2021г. от взискателя, с която същият е поискал да се извърши справка за наличие на трудови договори на длъжника и при наличието на такива да се наложи запор.

На 29.09.2021 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника работодателя Ч. 2000-Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ ЕООД, като видно от писмо- обратната разписка, запорното съобщение е връчено на 10.11.2021 година. Напомнително запорно е връчено на 03.08.2022 година, отбелязано като връчено на Миладин – наемател.

На 28.04.2023 г. е постъпила молба, вх.№ 022743/28.04.2023г. от взискателя, с която същият е поискал да се извърши справка за наличие на банкови сметки и трудови договори и при наличието на такива да се наложи запор.

На 09.05.2024 г. е постъпила молба, вх.№ 031140/09.05.2024 г. от длъжника, в която посочва, че делото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и моли да бъде издадено постановление за прекратяване и вдигане на всички наложени запори. Посочено е, е след 2018 г. няма извършване на реални изпълнителни действия.

С разпореждане от 14.05.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство.

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

Жалба е подадена в срока по чл.436,ал.1 ГПК от длъжник срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол (чл.435, ал.2, т.6 от ГПК), поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С оглед позоваването от длъжника в жалбата и на настъпила перемция и на липсата на право на ЧСИ да извършва действия по принудително изпълнение поради изтекла давност относно вземане, следва да се отбележи, че перемпцията и давността са различни правни института.

Както е посочено и в т.3 от ТР № 2/2023 г. на ОСГТК давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с 4 цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Хипотезата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД относно прекъсването на давността в принудителното изпълнение е уредена отделно, тъй като не е идентична с правилата за спиране и отпадане ефекта на прекъсването в исковия процес, предмет на уредба в чл. 116, б. „б“ ЗЗД.

Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл.

116, б. „в“ ЗЗД и не се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд, като следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново.

Санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за взискателя е в невъзможността да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, загубата на наложените обезпечения.

Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист.