Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 206 от 29.07.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 1130/2021
Вид
Решение № 206
Подписан
29.07.2022
В сила
08.03.2023
Състав
Иванела Атанасова Караджова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. С.З., 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20215500901130 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от Д. АНТ. Д., с ЕГН **********, от гр. С., ул.***, ХР. АНТ. Д., с ЕГН **********, от гр.С., ул.*** - непълнолетен, действащ със съгласие на баща си и законен представител АНТ. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.С., ул.*** и АНТ. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул.***, всички чрез процесуалния си представител-адв.ВС. В. ОВЧ., от АК-гр.Х. срещу ЗАД „Б.” АД, с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.С., район ***.

В исковата молба се твърди, че ответникът ЗАД „Б.” АД е сключил договор за застраховка ’’Гражданска отговорност на автомобилистите” със СТ. Д. Д.собственик на лек автомобил „Фосксваген Голф”, с рег.№ Х6226КВ, обективиран в застрахователна полица № B G /03/118000348190, издадена на 22.01.2018г. за срок от 03.02.2018г. до 02.02.2019г.

На 20.02.2018г., СТ. Д. Д., при управление на посочения лек автомобил„Фосксваген Голф”, с рег.№ Х6226КВ в землището на с.В.Л., общ.О., обл.С.З., в посока север-юг, по път 503, км 22+ 300, допуснал нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДП, като загубил контрол над автомобила, вследствие на което автомобилът напуснал пътното платно, навлязъл в десния банкет и блъснал намиращата се там К.А.А., ЕГН **********, като я отхвърлил в извънпътната територия. В резултат на удара, пострадалата К.А.

1 получила съчетана автомобилна травма, несъвместима с живота, предвид което, въпреки оказаната й специализирана медицинска помощ в МБАЛ- Х. на 23.02.2018г. е починала.

Срещу извършителя СТ. Д. Д. е образувано НОХД 169/2020г. по описа на Окръжен съд гр.С.З.. С присъда № 17/28.05.2020г. постановена по посоченото наказателно дело, влязла в сила на 12.06.2020г., същият е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че 20.02.2018г. при управление на лек автомобил „Фосксваген Голф”, с рег.№ Х6226КВ в землището на с.В.Л., общ.О., обл.С.З., по път 503, км 22+ 300 нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътното превозно средство, което управляват, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на К.А.А., ЕГН 71042885, за което престъпление е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода условно, с изпитателен срок от 4 години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.

В резултат на ПТП, ищците Д. АНТ. Д. и ХР. АНТ. Д. - деца на починалата К.А. и ищецът АНТ. Д. Д. - неин фактически съжител, претърпели неимуществени вреди. От внезапната смърт на починалата, нейните деца и съжителят й понесли неимоверни душевни болки и страдания. Децата Д. и Х. останали безвъзвратно лишени от рождената си майка, а съжителят й А.Д. - от фактическата си съпруга, не само от физическото й присъствие, но и от твърде силната й обич и привързаност към тях. Третият ищец и починалата живели съвместно на съпружески начала в продължение на 19 години в обич и разбирателство, никога не са се разделяли, заедно отглеждали децата си и правили планове за бъдещето си. Обитавали заедно с децата втория етаж на жилищната сграда на посочения адрес на ищците и общо се грижили за благополучието на семейството си. Били много сплотени и задружни, обичали се взаимно и се разбирали. Имали сърдечни и безконфликтни отношения и си споделяли всичко. Починалата била много добра, отговорна и всеотдайна майка, постоянно ангажирана в грижите за децата си, ежедневието й е било посветено изцяло на тях, помагала в подготовката им за училище, подкрепяла и поощрявала извънкласните им занимания, изисквала да бъдат добре образовани и възпитани, да спортуват и се изявяват като хармонично развити личности. Била авторитет и пример за децата си, тяхна опора и подкрепа за 2 справяне с трудностите и за постигане на успехи. Децата обичали извънредно много майка си, били силно привързани към нея, за тях тя била най-скъпото същество в живота им.

В деня на трагедията - 20.02.2018г., починалата била на посещение при сина си Д. АНТ. Д. в гр. С.З., който учил /и понастоящем учи/ в Националната професионална гимназия по ветеринарна медицина. Нещастието се случило при завръщането й от там и то в момент, когато намирайки се на банкета на пътя, говорила по телефона с фактическия си съжител - ищеца А.Д.. Докато двамата разговорят, настъпил удара в нея и той ужасен чул последния й вопъл. Веднага отишъл на мястото на катастрофата, а след откарването й в болницата в гр.Х., пристигнал там и узнал за тежкото й състояние и лошата прогноза за живота й. Той и децата изпаднали в силна тревога, а след смъртта й в шоково състояние. Наложило се тримата ищци да потърсят психологична помощ при специалист - психолог в гр.Х.. След смъртта на майка им, се твърди, че първите двама ищци вече не са същите, помръкнали са, чувстват липсата й и постоянно тъгуват за нея, посещават гроба й и плачат, отказват да живея в семейното жилище /втори етаж от жилищната сграда на адреса на ищците/, където всичко им напомня за нея и че вече я няма, а са отседнали в жилищния първи етаж при баба си и дядо си, нейни родители. Престанали да посещават и вилния имот на семейството в с.М., общ.С., заради отсъствието на майка им. Нямат предишната амбиция да учат, спортуват и се изявяват, а са разсеяни и апатични. Ищецът Д.А. отказвал да пътува с автобус до и от С.З., защото пътят минава покрай лобното място на майка му, което било непоносимо за него. Поради това се налагало баща му с автомобил да го води до С.З. или връща от там по друг заобиколен маршрут. В семейството им вече няма спокойна и ведра атмосфера, която починалата създавала, а цари тъга, безпокойство и пустота от нелепата и тежка за тях загуба на най-близкия им човек- майка и съжителка. Третият ищец мъчително понася липсата на фактическата си съпруга, с която много се обичали и уважавали, постоянно тъгува за нея и посещава гроба й. Загубил в лицето на починалата найблизкия си съратник и приятел в живота, уважавана личност в обществото, на чието мнение се доверявал и разчитал и която била опора във всичките му начинания. Пропаднали и семейните им планове да изградят нова жилищна сграда с търговски обект - заведение за хранене в имот на третия ищец в С. за устройване на децата им с жилище и за развиване на семеен бизнес.

3

Всички тези неимуществени вреди се твърди, че са в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното поведение на С.Д. по отношение на когото, в качеството му на водач на лек автомобил „Фосксваген Голф”, с рег.№ Х6226КВ към момента на настъпване на произшествието, е бил сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" с ответното застрахователно дружество.

Претърпяните от ищците Д. АНТ. Д. и ХР. АНТ. Д. неимуществени вреди, изразяващи се в значителни психически болки и страдания, вследствие смъртта на майка им, се иска на основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъдат репарирани с присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лева за всеки от тях или общо 400 000 лева за двамата, ведно със законната лихва считано от считано от 23.03.2018г.

За претьрпяните от ищеца АНТ. Д. Д. неимуществени вреди, изразяващи се в значителни психически болки и страдания, вследствие смъртта на фактическия му съжител, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, се иска да бъдат репарирани с присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 180 000 лева, ведно със законната лихва считано от 23.03.2018г.

В изпълнение на изискването по чл.432, ал.1, вр. 380 от КЗ ищците предявили извънсъдебно пред застрахователя на деликвента ЗАД „Б.” АД писмена застрахователна претенция с подадени заявления - вх..

№7/04.04.2018г. от Д. АНТ. Д., вх.№ 8/04.04.2018г. от ХР. АНТ. Д. и вх.№ 6/04.04.2018г. от АНТ. Д. Д. по предоставен им образец от представител на застрахователя в офиса в С., както подали и Допълнение към заявленията вх.

№ 000017/30.10.2020г. С писмо вх.№ 898/25.02.2020г. ищците представили поискани им от застрахователя документи. Ответният застраховател с писмо изх.№ П-00129/08.02.2021г. отговорил на претенцията на ищците, като отказал да им заплати застрахователно обезщетение. Това поражда правния им интерес от предявяване на настоящият пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ от всеки от ищците срещу ответното застрахователно дружество.

Молят съда след установяване на гореизложеното да постанови решение, с което на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховане осъди:

1. ЗАД „Б.” АД да заплати на първия ищец Д. АНТ. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2018г. до окончателното й изплащане.

4

2. ЗАД „Б.” АД да заплати на втория ищец Х.А. Д., като непълнолетен, действащ със съгласие на баща си АНТ. Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2018г. до окончателното й изплащане.

3. ЗАД „Б.” АД да заплати на третия ищец АНТ. Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2018г. до окончателното й изплащане.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В законния срок, от ответника е подаден отговор на исковата молба , с който заявява, че оспорва изцяло предявените искове - както по основание, така и по размер.

На първо място заявява, че искът не е доказан по основание. Посочва, че в представените документи към исковата молба няма еднозначни и конкретни доказателства пострадалата пешеходка К.А.А., къде точно се е намирала на пътното платно непосредствено преди ПТП и какво е било поведението й на пътя. Единственото, което се приема като твърдение е, че същата вероятно се е намирала на пътното платно на място, което не е изрично обозначено за пресичане, движение и/или стоене, защото са налице данни от документите от воденото наказателно производство, че ПТП е настъпило в район, който не е бил предназначен за пресичане. Счита, че вероятно пешеходката не е проявила и нужното внимание на пешеходец на пътното платно и се е появила на пътя изненадващо и неочаквано за водача.

Във връзка с изложеното твърди, че е налице възможност изненадващо поведението и мястото на движение/стоене на пътното платно от страна на К.А.А. да е причина за настъпилото ПТП.

Съществувала обоснована възможност същата да се е намирала на самото пътно платно неправомерно, без достатъчна за водача видимост. Посочва, че няма еднозначни доказателства в настоящото пешеходката да е била извън платното за движение при настъпването на ПТП, както и че към исковата молба няма представени налични доказателства за удостоверяване на безспорно виновно поведение или нарушение на правилата за движение на водачът на МПС „Фолксваген Голф“, с р е г. № Х622бКВ, ангажиращо от своя страна отговорността на застрахователя.

От друга страна, в отговора се посочва, че видно от наличните данни, 5 управляваният от пострадалата К.А.А. автомобил първоначално е катастрофирал, като причината е била загубата на контрол от страна на водача при управление на МПС със съобразена скорост. В последствие, на същото място, второ МПС, управлявано от СТ. Д. Д., на същото място, също при управление със съобразена и много по- ниска от допустимо разрешената скорост, отново губи контрол и реализира ПТП. Изводът, до който достига ответника, не само правно, а и чисто логически аргументирано е, че причината и за двете ПТП е не поведението или несъобразената скорост от страна на дамата водачи, а наличието на проблем с асфалтовото покритие на пътя. Във връзка с изложеното, прави изрично възражение за наличие на случайно деяние от страна на водача С.Д. - загубил контрол върху ПТП не по негова вина и не поради управление с висока скорост.

На основание изложеното, оспорва и прави възражение за наличието на данни за доказано по безспорен начин виновно поведение от страна на водача на застрахованото МПС.