Решение № 21 от 10.02.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Севлиево, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Гражданско дело № 20254230100721 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, срещу С. Г. И., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал.1 ГПК са предявени обективно и субективно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, за сумата от 24207,22 лева, от което: сумата от 21213.89 лева – част от главница в общ размер на 57959.83 лв. /за период от 07.12.2023г. до 07.01.2028 г./ по сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответницата Договор за потребителски паричен кредит № 5655224, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2025 г./датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, сумата 2993.33 лв. –договорна лихва по договора за периода от 07.12.2023 г. /датата на изпадане в забава/ до 16.12.2024 г. /датата на уведомяване за предсрочна изискуемост/, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 274 от 03.04.2025 година по ч. гр. д. № 471/2025 г. по описа на Районен съд - Севлиево.

Ищецът твърди, че на 30.06.2023 година е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 5655224 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – Кредитор и С. Г. И. - Кредитополучател. По силата на този договор Кредиторът е отпуснал на Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 60 400.00 лева.

Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 722.34 лв., от които първата погасителна вноска с 1 падеж 07.07.2023 г., а последната на 07.06.2033 г.. Според изнесеното в ИМ кредитът е отпуснат при годишен лихвен процент /ГЛП/ на разходите 8.11% и лихвен процент 6.09%.

Според изложеното в ИМ, след усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от дължимите вноски, след което е преустановил плащанията си и така е останало непогасено вземане по кредита в размер на 60 953.16 лв., от които главница в размер на 57959.83 лв. и договорна лихва в размер на 2993.33 лв. Длъжникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на 16.12.2024 година.

В исковата молба се сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 10.07.2024 година и приложенията към него, между Кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД задълженията на С. Г. И. по горепосочения договор били изкупени от ищеца по настоящото дело. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, като уведомяването е получено лично от ответницата на 16.12.2024 г.

"ЕОС МАТРИКС" ЕООД е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, като на 04.02.2025 г. в Софийски районен съд е образувано ч.гр.д. № 6196/25 г., за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за претендираните с исковата молба суми. С Определение 8049/17.02.2025 година делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС – Севлиево, където е образувано частно гражданско дело № 471/2025 г. и издадена срещу ответницата С. Г. И., ЕГН ********** Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която е връчена на ответницата и същата е възразила по реда на чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Поддържа се, че към настоящия момент пълно погасяване на горепосоченото задължение не е осъществено, както и не е известно и основание, на което задължението за погасяване на усвоения от длъжника кредит да е отпаднало.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответницата, като в законоустановения срок не е депозиран писмен отговор.

С Определение № 798/04.11.2025 г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклада по делото и ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законния представител. Не се явява и процесуалния представител, но от същия, на 07.01.2026 година, е депозирана молба, в която се сочи, че се поддържа исковата молба, както и е изразено становище по същество на делото, като се пледира за уважаването на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено решение и присъждане на 2 разноските съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява.

Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.

238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай, ищецът, чрез пълномощника си, в депозирана на 07.01.2026 чрез ЕПЕП молба, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК при наличие на посочените предпоставки. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Аргументите в тази насока са следните:

В депозирана преди провеждане на съдебно заседание молба от 07.01.2026 г. /вх.

№ 86 от 08.01.2026г./ ищцовото дружество, чрез пълномощник, е направило искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото. Съдът, след като констатира, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в дадения едномесечен - преклузивен срок, не се е явил лично или чрез процесуален представител в първото по делото съдебно заседание, а също и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, намира че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е представил такъв, като последиците за това са му били изрично съобщени с нарочно съобщение, редовно връчено на 02.09.2025 г. - арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответницата не се е явила в първото по делото съдебно заседание, проведено на 08.01.2026 г., въпреки редовното си призоваване, а също и не е направила искане пред съда делото да бъде разгледано в нейно отсъствие - арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявените искове от ищцовото дружество се явяват и вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства към нея - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 от 3

ГПК, а именно: Договор за потребителски паричен кредит от 30.06.2023 г.; Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.07.2024 г.; Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и "ЕОС Матрикс" ЕООД от 10.07.2024г.; Потвърждение за извършена цесия; Пълномощни- 3 бр.; Удостоверение от ОС – Стара Загора № 1770/20.03.2025 г.; Извлечение от ТР за „ЕОС Матрикс“ ЕООД; Писмо с изх. № 957/10.12.2024 г. до С. И.; Писмо до С. И., ведно с Известие за доставяне, като следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които по ч. гр. д. № 471/2025 г. по описа на РС - Севлиево е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, за които е предявен настоящия иск.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед направеното искане на ищцовото дружество, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 247.54 Евро държавна такса по исковото производство по гр. д. № 721/2025 г. и 80, 00 Евро - юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, което според съда е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и със сторените процесуални действия от юрисконсулта.

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на исковете. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер от 247.54 Евро /равностойността на 484,14 лева/ - държавна такса, внесена по ч. гр. д. № 471/2025 г. и сумата от 122.71 Евро /равностойността на 240,00 лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение С. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община СС., ул. Костенски водопад № 45, вх. В, ет.4, ап.11 и настоящ адрес: с.

Стоките, община Севлиево/, че ДЪЛЖИ на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. С., район Младост, ж.к. Младост 4, бул. Бизнес парк № 1, сграда 15, вход А, ет.4, представлявано от пълномощника адв. А. М. К., следните суми, за които по ч. гр. д. № 471/2025 г. по описа на Районен съд - Севлиево е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 274/03.04.2025 г., а именно:

- сумата от 10 846.66 Евро /десет хиляди осемстотин четиридесет и шест евро и 4 шестдесет и шест евроцента/ - равностойността на 21213,89 лева, представляваща главница, частично от общо дължимата и изискуема главница в размер на 29 634.85 Евро /двадесет и девет хиляди шестстотин тридесет и четири евро и осемдесет и пет евроцента/ - равностойността на 57959,83 лева, по сключен на 30.06.2023 година Договор за потребителски паричен кредит № 5655224 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и С. Г. И., като с цесия от 10.07.2024 година вземането е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от считано от 03.02.2025 година до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 1530.49 Евро / хиляда петстотин и тридесет евро и четиридесет и девет евроцента/ - равностойността на 2993,33 лева - договорна лихва за периода от 07.12.2023 година – дата на изпадане в забава до 16.12.2024 година – дата на уведомяване за предсрочна изискуемост.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ОСЪЖДА С. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община СС., ул. ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. С., район Младост, ж.к. Младост 4, бул. Бизнес парк № 1, сграда 15, вход А, ет.4 сумата от 495.07 Евро /четиристотин деветдесет и пет евро и седем евроцента/, представляваща направени в хода на заповедното и исковото производство разноски за държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 202.71 Евро /двеста и две евро и седемдесет и един евроцента/.

Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по аргумент на чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване.