Решение № 191 от 27.10.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Разлог, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20251240200261 по описа за 2025 година

Производство по чл.59 и следващите от ЗАНН. Жалбоподателят С.С.В., ЕГН*, с адрес о.Б., с.К., обжалва НП №*/25.02.2025 г. на Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание - глоба от 200.00 лв., ведно с лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП. Отделно от горното, с процесното НП на жалбоподателя е наложено и друго адм. наказание по чл.185 от ЗДвП, - глоба от 20.00 лв., за извършено нарушение на чл.чл.147, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно.

В СЗ процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата, излага подробни аргументи в ход по същество и моли съда да отмени изцяло обжалваното НП. Представя писмени бележки и претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът след като се запозна с представените по делото док-ства, намери за установена следната фактическа обстановка:

На 30.01.2025 г., около 04:00 часа, по път II-84, с посока на движение от м. „Г.К.“ към бензиностанция „Л.“ в близост до с.К., в района на 95 км, се е движил л. а. марка и модел „О.З.“ с peг.№*, управляван от С.С.В., който при подаден сигнал за спиране, със стоп-палка С-8, по образец на МВР и включен светлинен и звуков сигнал от служ. автомобил със специален режим на движение, за привличане на вниманието, не е спрял плавно в найдясната част на платно за движение или на посоченото място, продължил е движението с управляваното от него МПС, влязъл е в с.К., по у.„Е.“ и е навлязъл по земен път, успореден на у.„Е.“, продължил е около 300 м. и спрял успоредно на същата улица, с/у №39. Безспорно е установено, че след като е спрял на горепосоченото място, водача С.В. е оставил автомобила и е избягал през земеделски имот и корито на р. „М.“. След извършена проверка е установено също, че горепосоченото МПС не е представено на техн. преглед. След извършени следствени действия АНО е установил безспорно, че водач на л. а. е бил С.С.В., с ЕГН*, на който СУ на МПС е било отнето с влязла сила ЗППАМ с №* от 07.01.2025 г.

За тези констатации на контролните органи с/у С.С.В. бил съставен АУАН – Серия GA №*/ 04.02.2025 г. Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП, с което на 1 жалбоподателя С.В. били наложени кумулативно адм. наказания – всичко глоба от 220.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени док-ства, включително и от съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от док-ствата по делото, поради което съдът възприема именно изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. В хода на настоящото производство бяха разпитани в качеството на свидетели Ц.Ч. /актосъставител/, който поддържа констатациите в акта и чийто показания съдът кредитира като обективни и съответни на писмените док-ства по делото, както и свидетелят Г.Й.П.. Последният в показанията си потвърждава, че на посочената в НП-дата е бил на смяна заедно с колегата си Ц.Ч., като и двамата са били автопатрул когато забелязали управлявания от жалбоподателя л. а. марка и модел „О.З.“ с peг.№*, да криволичи по път II-84, с посока на движение от м. „Г.К.“ към бензиностанция „Л.“ в близост до с.К., в района на 95 км. Свидетелите са категорични, че при подаден сигнал за спиране, със стоп-палка С-8, по образец на МВР и включен светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил със специален режим на движение, за привличане на вниманието, управлявания от С.В. л. а. не е спрял плавно в най-дясната част на платно за движение, а напротив рязко е ускорил скоростта и е продължил движението с управляваното от него МПС. Влязъл е в с.К., по у.„Е.“, като през цялото време полицейския автопатрул се е движел зад него с включен светлинен и звуков сигнал в опит да го спре. Жалбоподателя В. е навлязъл по земен път, успореден на у.„Е.“, продължил е около 300 м. и спрял успоредно на същата улица, с/у №39, след което е слязъл от автомобила, оставил е същия и е избягал през земеделски имот, и корито на р. „М.“. Свидетелите са категорични, че след извършените оперативно-издирвателни дейности като водач на горепосочения л. а. са установили лицето С.С.В., на който преди повече от 23 дни СУ на МПС е било отнето с влязла сила ЗППАМ с №* от 07.01.2025 г.

Отделно от горното, било установено че управляваното от В. МПС не е представено на техн. преглед.

Настоящият съд. състав дава вяра както на показанията на актосъставителя, така и на тези, дадени от св. Г.Й.П., тъй като посочените показания във висока степен взаимно си кореспондират най-вече в частта касаеща неспирането на ПС след подаването на сигнал със стоп палка, включително и след подадения светлинен и звуков сигнал, и установяването на водача. Съдът намира, че във всяка от горепосочените части, показанията на свидетелите са взаимно допълващи се, логични и последователни.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При извършената служ. проверка съдът констатира, че АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН, и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В този смисъл съдът не констатира допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да опорочават производството и да накърняват правото на защита на наказаното лице. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи, с оглед приложената по преписката оправомощителна заповед и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено м/у фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено.

Събраните по делото гласни и писмени док-ства потвърждават по безспорен начин констатациите на актосъставителя и наказващия орган за извършено от С.В. нарушение на чл.103 от ЗДвП, тъй като на процесната дата, час и място е управлявал л. а. марка и модел „О.З.“, рег. №*, като не е спрял при подаден сигнал със стоп палка С-8, по образец на МВР, след което е ускорил скоростта и е продължил движението с управляваното от него МПС.

2

Влязъл е в с.К., по у.„Е.“, като през цялото време полицейския автопатрул се е движел зад него с включен светлинен и звуков сигнал в опит да го спре. С цел за избяга от преследващия го полицейски автопатрул, жалбоподателя В. навлязъл по земен път, успореден на у.„Е.“, продължил е около 300 м. и спрял успоредно на същата улица, с/у №39, след което слязъл от автомобила, оставил е същия и е избягал през земеделски имот пресичайки корито на р. „М.“.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е установено авторството и вината на нарушителя. Тези твърдения категорично се оборват както от показанията на актосъставителя Ц.Ч., така и тези, дадени от свидетеля Г.П.. Свидетелските показания изцяло кореспондират и с приетата по делото Докладна записка от 30.01.2025 г. изготвена от св. Ч. до Н-ка на РУ-Р.. От цитираната докладна и горепосочените свидетелски показания се установява идентична фактическа обстановка с тази възпроизведена от АНО в процесните АУАН и НП. Свидетелят Ч. отбелязва, че на 30.01.2025 г., около 04:00 ч. след прибиране от РУ-Б. в посока по УП в с.Б. на у.„Б.Б.“, заедно с колегата му свидетеля Г.П., видели л. а. марка и модел „О.З.“ с peг. №*, след известно време каране зад автомобила по път 2-84 в посока с.К., забелязали, че автомобила криволичи и създава опасност за движението. В района на 90 км на път 2-84 подали светлинен и звуков на автомобила да отбие за проверка.

При подаване на сигнала автомобила не спрял и продължил в посока супермаркет „П.“, след което завил за с.К., като през цялото време - зад него свидетелите Ч. и П. се движели с полицейския автомобил, който бил с включен светлинен и звуков сигнал.Свидетелят Ч. ясно отбелязва, че в една част от пътя се изравнили с управлявания от С.В. автомобил, след което му дали ясно сигнали със стоп-палка С-8, по образец на МВР да спре. Уточнява още, че когато В. е видял полицейските служители и дадените му сигнали със стоп палката, същият е ускорил скоростта и ч/з агресивно шофиране извършвайки множество опасни маневри се е опитал да им избяга, след което е навлязъл в с.К., и е продължил по у.„Е.“. С цел по-бързо да се укрие, В. е завил по черен път успореден на улица „Е.“, там след 300-400 м. спрял и тръгнал в неизвестна посока. Когато полицейските служители стигнали до автомобила, видели, че около автомобила има мобилен черен телефон, който не бил заключен и нямало никакъв код за отключване. Видели снимки на лице, което отговаряло на лицето управляващо автомобила с имена С.В.. Извършили справка с ОДЧ и установили, че лицето С.С.В. живее в с.К., на у.„Е.“№34, и с влязла сила ЗППАМ с №* от 07.01.2025 г. СУ на МПС е било отнето. Установили също така, че управлявания от В. л. а. марка и модел „О.З.“ с peг.

№*, е собственост на неговата съпруга.

Показанията на тези свидетели са последователни и непротиворечиви, в кореспонденция пом/у си и не са налице основания да се счита, че същите са предубедени или заинтересовани, поради което изцяло се кредитират от настоящия съдебен състав.

По категоричен начин бе установено от док-ствата по делото, че на процесните дата, час и място, именно жалбоподателят, като водач на МПС, не се е подчинил на ясно подадения от контролните органи сигнал за спиране със стоп палка по образец. Установи се безспорно, че жалбоподателят е възприел подадения сигнал за спиране от контролните органи, красноречиво говори последващото му поведение, изцяло противоположно на предписаното от закона, а именно: опит за бягство.

Съдът приема за установено по несъмнен начин, че са осъществени всички признаци на визираното в чл.103 от ЗДвП, адм. нарушение.

Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, предвижда че при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълни неговите указания. Чл.103 от ЗДвП, не съдържа конкретизация на понятието „подаден сигнал за спиране“, поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл.170, ал.3 от ЗДвП. Контролният орган следва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този 3 своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва и задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. По делото е безспорно установено, че след подадения сигнал със стоп палката, водача на л. а. С.С.В. е възприел същия и не само че не е спрял, но рязко е ускорил скоростта, с която се е движил с цел да избяга от полицейските органи – знаейки, че СУ е било отнето с влязла сила ЗППАМ - №* от 07.01.2025 г.

Безспорно според горепосочената разпоредба, сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил (както е в случая) или мотоциклет. 3а да е осъществен състава на нарушение по чл.103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не изпълни задължението си да спре плавно в найдясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. В случая от събраните по делото док-ства показанията на свидетелите Ч. и П., които съдът кредитира, безспорно се установява, че на С.С.В. като водача на автомобила е бил подаден сигнал със стоп палка С-8, по образец на МВР, както и звуков и светлинен сигнал.В този смисъл съдът приема, че на жалбоподателя е бил подаден своевременно ясен и еднозначен сигнал за спиране със стоп - палка, съгласно чл.170, ал.3 от ЗДвП, вкл. от движещ се полицейски автомобил, както и че този сигнал е възприет от С.В., който след като го е възприел е ускорил скоростта.