Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17691 от 02.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16941/2023
Вид
Решение № 17691
Подписан
02.10.2025
Състав
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.117, ал.8 · Закон за енергетиката
  • чл.83, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
  • чл.88 · Закон за енергетиката
  • чл.95, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.97, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.98а · Закон за енергетиката
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 17691 гр. София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110116941 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Електрохолд продажби“ ЕАД е предявилo искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.97, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу „АСАД 2003“ ЕООД (съгласно уточнителна молба с вх. № 190536/04.07.2023г. – л.79) за сумата от 515,98 лева - цена за достъп до електроразпределителната мрежа по отношение на имот на адрес : Ч***, кл. № 210004634567 за периода м.07.2021г. - м.11.2021г., вкл., ведно със законната лихва от 12.01.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 167,44 лева - цена за доставена електроенергия по отношение на имот на адрес : Ч***, кл. № 210004634567 за периода м.07.2021г. - м.11.2021г., вкл., ведно със законната лихва от 12.01.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 13,87 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 03.09.2021г. - 22.12.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 36675/2022г. на СРС, 64 – ти състав, поправена по реда на чл.247 ГПК с разпореждане от 02.10.2025г. по ч.гр.д. № 36675/2022г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищцовото дружество твърди, че продава електрическа енергия на потребители, присъединени към разпределителната мрежа на територията, за която притежава лицензия са снабдяване с ел. енергия за обособена територия, лизензия за търговия с ел. енергия и лицензия за доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция. Между ищеца (с предишно наименование „Чез Електро България“ АД) и ответника бил сключен комбиниран договор № 10669797- 0003 от 06.07.2021г. за продажба на ел. енергия от ищеца и закупуване от ответника на количеството ел. енергия, измерена в точките за доставка на обектите съгласно споразумението към договора. Ответникът бил клиент на ищеца, като сключеният между тях договор бил при общи условия по силата на чл.95, ал.1 ЗЕ, чл.104, ал.1 и чл.19, ал.5 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа, при публично известни общи условия заплащали всички мрежови услуги, каквато е и цената на достъп, на крайния снабдител съгласно чл.28, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Начинът, по който била формулирана цената за достъп от регулатора, сочел, че дължимостта на цената за достъп до 1 електроразпределителната мрежа не е обвързана с потреблението на ел. енергия, а само с предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата. Липсата на потребление на ел. енергия в свързания с електропреносната мрежа обект не водело до отпадане на задължението на потребителя да заплаща определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа. През процесния период ответникът ползвал доставена до собствения му процесен обект електрическа енергия и мрежова услуга достъп до електроразпределителната мрежа. За задълженията ищецът издавал месечно фактури, които съдържали и срок за плащане – чл.21, ал.1 и ал.2 и чл.23, ал.3 ОУ.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че на 06.07.2021г. е подал заявление за прекъсване на електрозахранването, като е заплатил и съответната такса за това. Срокът за изпълнение на заявеното прекъсване бил 7 дни, но същото не било изпълнено в указания срок, а по – късно и то поради причина непогасени задължения и за тази „услуга“ била начислена такса.

Ответникът бил мотивиран да подаде заявление за прекъсване на електрозахранването поради съмнение за незаконно присъединяване към партидата от други лица, защото въпреки липсата на дейност в обекта на ответника продължавали да се начисляват задължения за потребена ел. енергия. Претендираната цена за снабдяване с ел. енергия би следвало да се дължи срещу предоставена от ищеца услуга, като в случая по искане на ответника предоставяне на услуга електроснабдяване следвало да бъде преустановено и за процесния период такава услуга не била предоставена на ответника. Относно претендираната цена за достъп до мрежата ответникът възразява, че такава услуга нито е била уговаряна между страните, нито е ясно как е формирана нейната цена, нито реално е била предоставяна. Нямало валидно правно основание за начисляване на суми за достъп до мрежата. Отделно от това се позовава на обстоятелството, че услугата по електрозахранване на процесния обект се предоставя чрез захранване на собствен на ответника, а не на ищеца, трафопост, който се намира в имота на ответника. Ищецът предоставял услугата по електрозахранване на други свои клиенти чрез собствения на ответника трафопост.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е предявил НАСРЕЩЕН ИСК по чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата от 1640,02 лева (след допуснато изменение на размера на иска в открито съдебно заседание) – обезщетение за ползване на собствен на ответника трафопост, разположен в поземлен имот с площ от 14,085 дка в землището на гр. Червен бряг, в местността „Сираков мост“, за периода 04.08.2023г. – 17.11.2023г. (след допуснато в открито съдебно заседание изменение на периода, за който се отнася претенцията, който е част от първоначално заявения период 17.11.2018г. – 17.11.2023г.).

Насрещният иск се основава на твърдението, че ищецът неоснователно се е обогатил за сметка на ответника, ползвайки собствения на ответника трафопост, чрез който е предоставил на други свои клиенти електрозахранване и за което е получавал възнаграждение, без да заплаща такова на ответника като собственик на трафопоста. За правото на собственост върху трафопоста, разположен в собствения му имот, ответникът разполагал с нотариален акт.

Ищецът е подал отговор на насрещния иск в срока по чл.131 ГПК, с който го оспорва.

Възразява, че не е надлежен ответник по насрещния иск, защото няма лицензия за управление на електроразпределителната мрежа и съответно не е лицензиран да извършва дейност по пренос, преобразуване или разпределение на електрическа енергия посредством процесния трафопост. Дейността по достъп, разпределение и пренос на електрическа енергия била различна от дейността по снабдяване с електрическа енергия, като ищецът бил краен снабдител по смисъла на пар. 1, т.28а, б.“а“ ЗР на ЗЕ, като се е позовал и на пар. 17 ПЗР на ЗЕ. Ищецът притежавал лицензия единствено за продажба (снабдяване) на ел. енергия на потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа на съответната територия. При това претендираните задължения от ответника не можели да 2 възникнат в патримониума на ищеца, а само в тежест на оператора на електроразпределителните мрежи, каквото качество ищецът не притежавал и каквото качество имало друго дружество, а именно „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (предходно наименование „ЧЕЗ Разпределение“). С позоваване на чл.88 ЗЕ посочва, че операторът на електроразпределителната мрежа е собственик на същата, която мрежа включвала трансформаторните постове, кабелните линии и т.н. Претендираното задължение не било възникнало в патримониума на ищеца, защото по силата на закона ищецът не можел да бъде негов носител. С позоваване на пар.4 ПЗР на ЗЕ възразява, че няма задължение да закупува сочените съоръжения и съответно не дължи обезщетение за ползването им. Ищецът не е извършвал присъединяване на клиенти към процесния трафопост поради липса на лицензия за извършване на такова присъединяване. Не били представени доказателтства за инициирана съгласно нормативните изисквания процедура по изкупуване на процесния трафопост, съответно за определяне на обезщетение за ползването му от оператора на електроразпределителната мрежа. Направил е възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва иска и като завишен по размер поради това, че не съответства на актуалната Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уреди и съоръжения до други потребители.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

От приетия като доказателство комбиниран договор за покупко – продажба на електрическа енергия № 10669797-0003 от 06.07.2021г. (л.42), сключен между ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД (настоящо наименование „Електрохолд продажби“ ЕАД) в качеството на продавач и ответника „Асад 2003“ ЕООД в качеството на купувач, се установява, че ищецът се е задължил да продава за ответника активна електрическа енергия съгласно ЗЕ, ПТЕЕ и приложими други подзаконови нормативни актове, а ответникът се е задължил да закупува ел. енергия, измерена в точките на доставка на обектите, описани в споразумение – неразделна част към договора (чл.1, ал.1 от договора). Към договора е приложен списък с обекти – споразумение (л.52) към договор за снабдяване с електрическа енергия по свободно договорени дени, като съгласно споразумението обектът по договора е в Червен бряг, с клиентски номер 210004634567. В споразумението е уговорена цена на доставяната ел. енергия, посочена е предоставена мощност – 120 КВт и срок на плащане – 20 дни след издаване на фактурата.

Доставката на електрическа енергия от страна на крайния снабдител – ищецът, се извършва при Общи условия – чл.98а ЗЕ, като такива са приети като доказателство по делото (Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Електрохолд Продажби“ ЕАД – л.64 и сл.)

Няма спор по делото, а и от заключението по съдебно – техническата експертиза, което се кредитира то съда, се установява, че процесният обект е присъединен към електроразпределителната мрежа.

Съгласно сключения между страните договор ответникът като купувач на електрическа енергия се е задължил да заплаща договорената цена за електрическа енергия до точките на доставка, включително дължимите суми за мрежови услуги, такси, добавки, акциз и ДДС, както и други свои задължения (чл.6, ал.2 от договора). Уговорено, че ответникът (купувач по договора) следва да заплаща на ищеца (продавач по договора) договорна цена за доставената електрическа енергия в размер съгласно споразумение към договора.

Предвидено е, че ищецът фактурира допълнително цените за мрежови услуги на оператора на електроразпределителната мрежа (чл.11, ал.1 от договора). Съгласно чл.11, ал.8 от договора ответникът заплаща количеството измерена ел. енергия и дължимите мрежови услуги срещу издадена от ищеца данъчна фактура в срок от 20 календарни дни от 3 издаването на фактурата. Задължение за плащане на цената на електрическата енергия и на дължимата сума за извършен пренос на енергията е предвидено и в клаузата на чл.19, ал.1 ОУ.

Съгласно пар.1, т.8. ДР (приложима редакция, ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от 5.05.2020 г.) от Правилника за търговия с електрическа енергия „мрежови услуги" са достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителна мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителна мрежа, достъп до затворена електроразпределителна мрежа и пренос на електрическа енергия през затворена електроразпределителна мрежа и други услуги по мрежите, определени в нормативен акт. „Достъп“ е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба – пар. 1, т.15 ДР на ЗЕ. „Пренос на електрическа енергия“ е транспортиране на електрическата енергия през преносната мрежа – т.44, пар.1 ДР на ЗЕ. Съгласно чл.28, ал.1 (приложима редакция, ДВ, бр. 39 от 2014 г.) от Правила за търговия с електрическа енергия битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия (чл.28, ал.2, приложима редакция ДВ, бр. 39 от 2014 г.) от Правила за търговия с електрическа енергия.