Решение № 78 от 05.05.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Кюстендил, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20211500500189 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.344, ал.1 вр. чл.225, ал.1 КТ Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 263555/24.03.2021 г., депозирана от Рилска света обител, представлявана от Адрианополския епископ E. – игумен, със седалище и адрес на управление: н.м. Рилски манастир, община Рила, област Кюстендил, Булстат **********, чрез пълномощника адв. Р.А. М. със служебен адрес: гр.

Благоевград, ул. „Шар планина“ № 35, ет. 1, насочена против Решение № 260104/02.03.2021 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 1645/2020 г. по описа на същия съд.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, в която районният съд е уважил предявените искове и е осъдил Рилска света обител – Рилски Манастир да заплати на Г. Д. СТ. сумата 723,48 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. 09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 05.10.2020 г.,до окончателното изплащане на сумата, сумата 72.75 лева – обезщетение за забава на заплащането на трудовото възнаграждение за периода от 06.10.2019 г. до 01.10.2020 г., сумата 12 099,63 лева, представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа на ищеца за периода от 26.09.2019 г. до 01.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 05.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и 384 лева сторени разноски в производството, съразмерно с уважената част от исковете, както и го е осъдил да заплати по сметка на ДнРС държавна такса 584 лева и разход от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице в размер 200 лева.

1

Въззивникът сочи доводи за неправилност на постановения първоинстанционен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди, че решението на съда по иска с правно основание чл. 128, т. 2 във връзка с чл.242 от КТ, е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Подчертава, че манастирът е изпълнил задълженията си на работодател по чл. 128, т. 2 от КТ и е положил дължимата грижа, а съдът, приемайки обратното и уважавайки иска, е приложил неправилно материалния закон. Сочи допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила в тази част на решението, предвид несъобразяване от негова страна на обвързващата доказателствена сила на отговора на ДИТ – Кюстендил, както и че не е преценил доказателствената стойност на приетите счетоводни документи поотделно и в съвкупност.

Твърди, че решението на съда по иска с правно основание чл. 213, ал. 2 от КТ е необосновано, като изводите на съда за наличие на отстраняване от работа на ищеца са неправилни и в противоречие с част от свидетелските показания и други доказателства по делото. Отделно сочи допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в тази част на обжалвания акт като съдът не бил преценил и обсъдил всички писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки свидетелските показания, не бил съобразил вероятната заинтересованост на свидетелските показания на част от доведените свидетели по делото, нито обсъдил в мотивите си противоречивите свидетелски показания във връзка с останалите доказателства по делото. Смята, че не са налице предпоставките за основателност на иска по чл. 213, ал. 2 от КТ, а съдът бил приложил неправилно материалния закон, като според него при установените факти, правилната правна квалификация на спора била по чл. 214 от КТ. Счита, че съдът бил допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е подвел правилно фактите под съответната правна норма.

Предвид разпоредбата на чл. 213, ал. 2 от КТ и твърденията на ищеца за незаконно отстраняване и недопускане до работното място от прекия му ръководител, както и събраните по делото гласни и писмени доказателства, счита, че от гледна точка на материалния закон отговорността на работодателя Рилска света обител не следва да бъде ангажирана, като приемайки противното съдът не бил приложил правилно материалния закон и е постановил неправилен съдебен акт.

Иска отмяна на решението на ДнРС в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни, алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Г. Д. СТ., чрез пълномощника му адв. З.В. от АК – Кюстендил. С него се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и доводите, изложени в нея, оспорват се твърденията от въззивната жалба. Подчертава се, че няма 2 допуснати процесуални нарушения от състава на ДнРС при постановяването на решението, а материалният закон бил приложен правилно. Твърди се, че цялостният анализ на събраните 5в производството доказателства, включително внимателния анализ на свидетелските показания на всички свидетели, доказвал изложената в исковата молба фактическа обстановка и основателност на предявените искове и правилно същите били уважени от съда. Сочи аргументи в подкрепа на становището си.

Иска оставяне на въззивната жалба без уважение като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение. Прави искане за присъждане разноските за изготвяне на отговор по въззивната жалба и процесуално представителство във въззивното производство, предвид предоставена безплатна правна помощ на материално затруднено лице по реда на чл. 38 от ЗА.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание 128, ал.2 и чл.213, ал.2 от КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № ЛС-04-18-82/08.10.2018 г. работи при ответника на длъжност „работник, животновъд" в обектите на Рилската Света обител с трудово възнаграждение в размер на 859 лева, като изпълнявал стриктно 3 задълженията си.

Вечерта на 25.09.2019 г. при него и животновъда В.А. дошъл представител на работодателя, от който обичайно получавали задачи, забранил им да изкарват животните на паша на следващия ден и ги изгонил. Впоследствие отказвал да ги допусне в обора, въпреки че се явявали пред работното си място месеци наред.

Размерът на неизплатеното му трудово възнаграждение за отработените дни през месец септември 2019 г., преди да започнат незаконно да не го допускат на работа, е 723.48 лева, а размерът на дължимата мораторна лихва върху тази сума е 73 лева, считано от 06.10.2019 г. до 01.10.2020 г., съгласно уговорения срок за изплащане в трудовия договор.

Размерът на обезщетението за незаконното недопускане на работа е 12 099.63 лева за периода от 26.09.2019 г. до 01.10.2020 г., а общият размер на мораторната лихва е 544, 70 лева, изчислена за всяко дължимо и незаплатено в срок месечно обезщетение, съгласно уговорения срок за изплащане с трудовия договор, а именно от 6-то число на месеца, следващ този, за който възнаграждението /обезщетението/ е станало дължимо.

Ето защо предявил исковите претенции за заплащане на дължимите му се суми.

В постъпилия писмен отговор от ответника се оспорват исковете като неоснователни. Сочи се, че ищецът самоволно е напуснал работното си място и поискал да му бъде връчена заповед за прекратяване на трудовия договор, без да е депозирал молба.

Поради това той безпричинно отсъствал от работното си място в посочения в исковата молба период. Не се оспорва дължимостта на претендираната сума за неплатено трудово възнаграждение. Оспорва се иска за обезщетение за забава, тъй като не е формулиран по правилата на процесуалния закон.

Във връзка с доводите в жалбата и събраните в производството доказателства настоящият съдебен състав приема от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото трудов договор № ЛС-04-18-82/08.10.2018 г. и допълнително споразумение № 77/30.01.2019 г., се установява, че страните са в трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнява длъжността „работник, животновъд“ при ответника в обектите на Рилската света обител с основно трудово възнаграждение в размер на 859.00 лева, като до настоящия момент трудовото правоотношение не е прекратено.

С докладна от 01.10.2019 г. В.А. на длъжност „**********************“ в Рилската света обител е уведомил игумена на манастира, че ищцът и В.А. в началото на работния ден на 26.09.2019 г. са му предали поверените им животни, след което заявили, че напускат и преждевременно напуснали работното си място.

Обстоятелството, че ищецът не се явявал на работа от 26.09.2019 г., се сочи и в докладна записка до игумена на манастира от архимандрит В. от 30.09.2019 г.

Със заповед № ЛС-04-18-83/01.10.2019 г. и заповед № ЛС-04-18-83/03.08.2020 г работодателят е изискал писмени обяснения от ищеца за причините за преждевременното 4 напускане на работното му място на 26.09.2019 г. и неявяването му на работа след тази дата до датата на изготвяне на заповедта. В писмените си обяснения последният сочи, че на 25.09.2019 г. прекият му ръководител забранил да извежда животните и оттогава не го допуска до работното място, без да е връчил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

В представения отговор от 29.10.2019 г. от Дирекция „Инспекция по труда” – гр.

Кюстендил на подаден сигнал от ищеца се сочи, че при извършена на 15.10.2019 г. проверка е установено, че ищецът е отстранен от работа и не изпълнява трудовите си задължения, като работодателят е открил процедура по прекратяване на трудовото правоотношение.

В последващия отговор от 07.08.2020 г. от Дирекция „Инспекция по труда” – гр.

Кюстендил на подаден сигнал от ищеца се сочи, че работодателят е начислил, но не е изплатил трудовото възнаграждение на ищеца за м.09.2019 г. в размер на 723, 48 лева, като е издадено предписание за изплащането на възнаграждението до 30.09.2020 г.

Обстоятелството, че дължимото трудово възнаграждение на ищеца за м.09.2019 г. е начислено, се установява и от представената разчетно-платежна ведомост за септември 2019 г. С писмо от 06.11.2020 г. ответникът е уведомил ищеца, че трудовото му възнаграждение за месец септември е начислено и трябва да си го получи от касиера в Рилската Света обител.