Решение № 2845 от 21.06.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 594/2023
- Вид
- Решение № 2845
- Подписан
- 21.06.2023
- В сила
- 18.07.2023
- Състав
- Тоско Петков Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2845 гр. Пловдив, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа доклА.аното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330100594 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба на С. В. против „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени субективно съединени установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, сключил договор за паричен заем, който е нищожен, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Твърди, че в договора било уговорено плащането на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35%, което нарушавало добрите нрави, тъй като нА.ишава трикратния размер на законната лихва.
Не били спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в договора не бил разписан действителния размер на ГПР. Твърди, че вписвайки в договора ГПР в размер на 40.39%, ответникът заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК – нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит.
С втория ответник – „Файненшъл България“ ЕООД, бил сключен договор за предоставяне на гаранция, който също бил нищожен, като уговорката за заплащане на възнаграждение не е породила правни последици. Твърди, че с посочената уговорка на длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение.
1
Поставянето на такова задължение противоречало на целта на Директива 2008/48 и на задължението на кредитодателя да направи предварителна оценка на кредитоспособността. Сочи, че договорът за предоставяне на гаранция е акцесорен и доколкото кредитната сделка е нищожна, то и договорът за поръчителство не е породил правно действие.
Иска се установяването на нищожността на договора за паричен заем, като противоречащ на закона, както и на договора за предоставяне на поръчителство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи асет мениджмънт“ АД, е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че ищецът бил уведомен за размера на възнаградителната лихва, който ясно бил записан в договора, и той се е съгласил с него. Не било налице неравноправие и нарушаване на добрите нрави, при положение, че няма нормативно ограничение за размера на възнаградителната лихва. Такова имало единствено за ГПР, като видно от договора за паричен заем, ГПР не надхвърля размера предвиден в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК. Твърди, че липсват нарушения на чл. 11, ал. 1, т.
10 и т. 11 ЗПК. Твърди, че ГПР е фиксиран, като в договора не е уговорена възможност за промяна на същия, поради което не били предвидени и уговорени допълнителни допускания. Излага, че възнаграждението на дружеството за гаранция не е част от заемното правоотношение по договора за заем. Същото е дължимо не към заемодателя, а за предоставена услуга от „Файненшъл България“ ЕООД. Това възнаграждение се дължало на „Файненшъл България“ ЕООД, не представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължало, независимо дали отговорността е ангажирана при евентуално неизпълнение от страна на длъжника.
Излага, че твърденията за недействителност на договора за поръчителство били неоснователни.
Иска се отхвърлянето на исковете и присъждане на разноски. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция е валидно сключен, като не противоречи на добрите нрави. Неоснователни били твърденията на ищеца, че договорът за кредит е нищожен. Възнаграждението на дружеството било дължимо не към заемодателя, а за предоставената услуга от „Файненшъл България“ ЕООД. Възразява, че за договора били неприложими изискванията на ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че страните не оспорват сключването на процесните договори. Предвид становищата на страните и представените писмени 2 доказателства, по делото се установява, че на *г. с „Изи асет мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем, по който на ищеца е предоставена сумата от 1000 лева. Годишният лихвен процент е 35.00%, а годишният процент на разходите (ГПР) 40.39 %. В чл. 4 от договора за заем е предвидено, че потребителят следва да предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключването, чрез две физически лица поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Във връзка с договора за заем на същата дата и под същия номер е сключен договор за предоставяне на гаранция с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да издаде гаранция за плащане на всички задължения по договора за заем, включително дължими при неизпълнение. С това ответникът реално се е задължил да отговаря солидарно с ищеца по заема, срещу което е уговорено възнаграждение от 553.95 лева. Уговорено е в чл. 2, че договорът влиза в сила при непредставяне на някое от другите обезпечения по договора за заем. В чл. 3, ал. 2 и ал. 3 е посочено, че плащанията се извършват на заемодателя „Изи асет мениджмънт“ АД.
Липсата на подписи за ищеца върху представените копия на договорите не променят изводите, защото сключването на договорите се признава с искова молба и няма въведени възражения от ответниците.
Относно недействителността на договора за заем:
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Предвид уговореното възнаграждение за гаранция, се констатира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускането на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР.
Становището на ответниците, че дължимостта на сумата не е част от договора за заем и не е била известна към момента на сключването на договора не може да бъде 3 споделено. В договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от ответника „Изи асет мениджмънт“ АД дружество гарант. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключел договор за предоставяне на гаранция с втория ответник.
Договорите са сключени чрез едно и също лице, като представител на двете дружества, на една и съща дата, заведени са под един номер, предвидено е плащане по един същи погасителен план и то само в полза на „Изи асет мениджмънт“ АД. Освен това заемодателят „Изи асет мениджмънт“ АД и гарантът „Файненшъл България“ ЕООД имат качеството на свързани лица, защото при осъществена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи асет мениджмънт“ АД. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора за заем.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена като изискване за предоставянето на заема- чл. 4, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение, предвид посочения в договора процент, размерът на възнаграждението и срока на заема- около 6 месеца. Ето защо посоченият в договора за заем годишен процент на разходите от 40.39% не отговаря на действителния такъв.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.;
Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно процесният договор за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.
4
Относно недействителността на договора за предоставяне на гаранция:
Съгласно чл. 1, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция в полза на „Изи асет мениджмънт“ АД с цел да гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за заем. Съгласно тези клаузи ответникът се е съгласил да отговаря солидарно с ищеца за всички задължения п о договора за заем, както и за последици от неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено основание за сключването му е договорът за заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на обезпечение. Предвид недействителността на договора за заем, липсва и основание за сключването на договор за предоставяне на гаранция, като няма и задължение, което да бъде обезпечено.
Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не могат да бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение по сключения договор за заем.
Ето защо предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на общо 100 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА., в полза на А.. И. следва да бъде присъдена сумата от общо 800 лева за А.. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. М. В., ЕГН ********** и „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, че сключеният между тях договор за паричен заем № **** г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. М. В., ЕГН ********** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, че сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция № **** г. е нищожен на основание чл. 26, ал.