Решение № 1610 от 27.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1610 гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Въззивно гражданско дело № 20221100502816 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20165130 от 29.07.2021г., постановено по гр.дело №61968/2019 год. по описа на СРС, ГО, 52 състав е осъдил ответника Главна дирекция „Г.п.” МВР, гр. София, бул. **** да заплати на С. АС. АС. на основание чл. 178, ал. 1 т. 3 въввр. С чл. 187, ал. 5 т. 2 от ЗМР сумата от 3852.61 лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. ведно с ъс законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба -28.10.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 680,71 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата и за периода от 01.10.2016г. до 30.06.2019г. и н аосноване чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 520 лв. съдебни разноски. Ответникът Главна дирекция „Г.п.” – МВР е осъден да заплати на СРС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 704.10 лв., представляваща разноски за дължима държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Главна дирекция „Г.п.” –МВР с доводи за неговата неправилност. Поддържа, че е налице самостоятелна уредба относно отчитането и заплащането на нощния труд и не следва да се прилагат чл.9, ал.1, 2 и 3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата по Кодекса на труда. Изтъква че часовата норма за нощния труд регламентирана от ЗМВР и различна от тази по КТ. Твърди, че е незаконосъобразно признаването на преобразуваните часове нощен труд в дневен труд като положен извънреден труд. Счита, че извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време.

Полагането на нощен труд, който е в рамките на установенвото работно време, не се явява извънреден труд. По изложените съображения твърди, че е неправилно разбирането, че 1 часовете в повече, които се получават при преобразуването на нощен в дневен труд се явяват извънреден такъв. Сочи че правата и задълженията на служителите на МВР са регламентирани от специалния ЗМВР, поради което не следва да се прилагат избирателно нормите на КТ и поздаконовите му нормативни актове. По изложените съображения моли за отмянана обжалваноното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски и юрисконсултско зъвнаграждание за две инстанции.

Ответникът по жалбата С. АС. АС., действащ чрез процесуалния си представител адв.

М.О. е депозирал отговор, в който изразява становище, че въззивнатта жалба е неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е правилно, защото исковата претенция е за извънреден труд, полаган от ищеца и незаплатен от ответника.

В депозирано в съдебно заседание становище заявява, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Поддържа, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според чл. 178, ал. 1, т. З ЗМВР, към основното месечно възнаграждение се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. В тази връзка били приети Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., като разпоредбите на чл. 3, ал. З от тези наредби, които били аналогични, и уреждали, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според нормата на чл. 31, ал.

2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1. 143. В останалите две от посочените наредби липсвало такова изрично правило. Следователно в тези подзаконови нормативни актове била налице празнота, която следвало да се преодолее чрез субсидиарното приложение на трудовото законодателство – КТ и подзаконовите нормативни актове, съобразно прогласения в чл. 16 от Конституцията на Република България и чл. 1, ал. 3 КТ принцип за закрила на труда, насочен към подпомагане на работника или служителя като икономически по-слаба и зависима страна по съответното правоотношение и правилото на чл. 142, ал. 4 ЗМВР вр. с чл. 67, ал. З от Закона за държавния служител. Възприемането на обратното становище щяло да постави държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулирали трудовото законодателство. Според нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен бил 1. 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Съгласно чл. 9б /нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определяла норма за продължителност на работното време за периода, която норма се определяла в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножавал по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят утвърждавал поименни графици за работа за периода, за който било установено сумираното изчисляване, които се изготвяли така, че сборът от 2 работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябвало да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б /чл. 9а, ал. 1 вр. ал. 3 от НРВПО/. Според чл. 9а, ал. 4 /нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. / от НРВПО когато се полагал нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислявали след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. През периода от 01.07.2016 г. до 01.01.2018 г. било действало правилото на чл. 18, ал. 3 /обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г. / от НСОРЗ, според което при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установявал, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделяли на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време. Съгласно чл. 9, ал. 5 /обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г. / от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /НТКТС/ пресмятането на трудовия стаж се извършвало, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделяли на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби, при логическо и сравнителноправно тълкуване на закона, следвало, че волята на законодателя била да признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1. 143, както за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд, което било намерило израз в новата редакция на чл. 9г /изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г. / от НРВПО. В този смисъл положеният от ищеца нощен труд следвало да бъде преизчислен по горепосочените правила и превишаването на нормата трябвало да се заплати като извънреден труд. Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд било част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което бил установен срок, поради което и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът бил изпаднал в забава след изтичане на срока, в който трябвало да изплати съответното възнаграждение, което обосновавало и извода, че претенцията по чл. 86 ЗЗД е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до крайния исков период. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Безспорно е във въззивното производство, че в периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът С.А. Симеонов е изпълнявал длъжността „Младши експерт/командир на отделение“ в РД „Г.п.“ Аерогари, ГКПП Аерогара София. Съгласно ЗМВР е имал статут на държавен служител, полагал е труд на 24-часов режим на работа, като работното време било изчислявано сумирано за тримесечен период.

Ищецът, твърди, че през периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. не са му изплатени 392 часа положен труд, които не били заплатени. При изчисляване на база на основано 3 трудово възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно разпоредбата на на чл. 187, ал. 6 ЗМВР всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6.47 лв. По изложените съображения твърди, че ответникът му дължи сумата от 3762.20 лв. , ведно с мораторната лихва върху всяка от главниците, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане от 01.10.2016г. до 30.06.2019г., възлизащо общо в размер на 643.84 лв.

Ответната страна - ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” оспорва предявените искове. Твърди, че положеният от ищеца извънреден труд пред процесния период му е бел заплатен изцяло. Обосновава се със становище, че през процесния период когато са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. на МВРу не е имало основание за преизчисляване на положения нощен труд и за заплащане на извънредния труд.В същото време чл. 9, ал. 2 от НСРОЗ не е била приложима за нощния труд на дъжавните слугжители в МВР, като това не е довело до неравностойно положение спрямо останалите работещи, защото в ЗМВР са предвидени допълнителн иматериални блага за полицейските служинтели, които ги компенсирали.