Решение № 526 от 05.12.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 681/2025
- Вид
- Решение № 526
- Подписан
- 05.12.2025
- В сила
- 05.12.2025
- Състав
- Антоанета Данова, Мая Цонева, Красимира Медарова
Цитирани разпоредби
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 131, т. 4, пр. 3 и т. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 131, т. 4, пр. 3 и т. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 347, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 350, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 1 - т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 1 - т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 1 - т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 1 - т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 2 - т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 526 гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Антоанета Данова
Членове:
Мая Цонева
Красимира Медарова при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Камелия Николова като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200681 по описа за 2025 година Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Ю. С., защитник на подс. Ю. Ю. М., против присъда № 7/24. 02. 2025 год., постановена по в. н. о. х. д. № 1391/2023 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС).
С жалбата са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че съдът е направил незаконосъобразен извод за наличие на умисъл за причиняване на смъртта на пострадалия, при положение, че отсъстват доказателства за подобни действия на подсъдимия. Поддържа се, че не са изпълнени указанията на касационната инстанция, дадени при предходните разглеждания на делото. Сочи се, че съдът е бил предубеден и е направил недопустими предположения относно механизма и авторството на деянието, както и че не е отчел заинтересоваността на двамата пострадали, чиито показания е възприел безкритично, докато в същото време е игнорирал обясненията на подсъдимия и показанията на неговия брат. В подкрепа на тезата за допуснати съществени процесуални нарушения е изтъкнат и отказът да бъдат удовлетворени доказателствените искания на защитата, а също така и предявяването на пострадалите както на фотоалбума към заключението на допълнителната видео-техническа експертиза, така и на самия видеозапис.
Според защитата съществено нарушение на процесуалните правила съставлява и обсъждането на случилото се със свид. Д. И. при положение, че 1 обвинението за посегателството срещу телесната му неприкосновеност е погасено по давност. Сочи се, че наказанието е явно несправедливо, тъй като е подценено значението на смекчаващите отговорността обстоятелства, свързани с личността и семейното положение на подсъдимия. При условията на алтернативност са направени искания за оправдаване на М. или за намаляване на наказанието му с приложение на чл. 66 от НК.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като във връзка с оплакването за явна несправедливост на наказанието акцентира върху продължителността на наказателния процес.
Настоява за оправдаване на подсъдимия, а като алтернатива предлага наказанието да бъде намалено до размер, позволяващ приложението на чл. 66 от НК.
Подс. Ю. М. се солидаризира с аргументите на своя защитник и моли да бъде оправдан.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:
С присъда № 904013/09. 10. 2020 год. по н. о. х. д. № 183/2018 год., Окръжният съд – Благоевград е признал подс. Ю. Ю. М. за виновен в това, че 18. 06. 2015 год. в /населено място/, по хулигански подбуди причинил леки телесни повреди на повече от едно лице – на Д. И. И. и К. Б. Д., поради което и на основание чл. 131, т. 4, пр. 3 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК (спрямо К. Б. Д.).
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е било отложено з а срок от три години от влизане на присъдата в сила.
По протест на прокурора, отнасящ се до обвинението за опит за убийство, както и по жалба на защитника в САС е образувано в. н. о. х. д № 357/2021 год., по което е произнесена присъда № 14. 20. 05. 2021 год. С този съдебен акт е отменена първоинстанционната присъда в частта , касаеща пострадалия К. Д., като подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК така определеното наказание е групирано с наказанието по друга присъда, като е наложено най-тежкото измежду тях – шест години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим. В останалата част присъдата е потвърдена.
С решение № 1/15. 03. 2022 год. по к. н. д. № 988/2021 год.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение е отменил въззивната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на 2
САС.
С присъда № 21/05. 12. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 250/2022 год., въззивният съд е отменил първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част, като признал подсъдимия за невиновен в извършване на престъпление по чл. 131, т. 4, пр. 3 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК. В оправдателната част присъдата на окръжния съд е потвърдена.
С решение № 415/14. 11. 2025 год. по к. н. д. № 889/2023 год. на първо наказателно отделение въззивната присъда е отменена и делото повторно е върнато за ново разглеждане на САС.
С проверяваната понастоящем присъда № 7/24. 02. 2025 год. по в. н. о. х. д. № 1391/2023 год. САС е отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт и вместо това е признал подс. М. за виновен по обвинението за престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода.
На основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК съдът е наложил най-тежкото измежду наказанията по настоящото дело и по н. о. х. д. № 874/2022 год. на Окръжен съд – Благоевград, а именно шест години лишаване от свобода, като е определил първоначален строг режим на изтърпяването му.
САС е зачел времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест по всяко от двете дела.
На основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал.
1, т. 4 от НК съдът е прекратил наказателното производство срещу подсъдимия за престъпление по чл. 131, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК с пострадал Д. И. И. поради изтичане на предвидената в закона давност.
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Описаното по-горе процесуално развитие на делото и настоятелното искане за оправдаване на подсъдимия поради това, че не е доказана съпричастността му към инкриминираното деяние, налагат да се припомни, че поставянето на спора за трети път на вниманието на касационната инстанция не означава, че тя е длъжна винаги и във всички случаи да се произнесе като въззивен съд. В своята практика ВКС неизменно е поддържал, че в разглежданата хипотеза пред него са налице две процесуални възможности, обусловени от резултата от контролната му дейност. Ако се установи, че инстанциите по същество са направили своите изводи по фактите и по приложимото право, спазвайки изискванията на процесуалния и материалния закон, решаването на делото се осъществява чрез класическите касационни 3 правомощия по чл. 354, ал. 1, т. 1 – т. 4 от НПК. Упражняването на въззивните такива се явява наложително, когато не са събрани всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина или макар да са събрани, не са надлежно обсъдени, а анализът и оценката им изискват да се приемат нови фактически положения. Върховната инстанция по наказателни дела ще действа като въззивен съд и когато въз основа на възприета за пръв път от него фактология следва да оправдае осъден подсъдим извън случаите по чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК или да осъди оправдан подсъдим, както и когато е налице необходимост от увеличаване на наказанието при наличие на съответен протест или жалба от частните обвинители. Настоящият съдебен състав няма основания да се отклони от тези принципни разрешения, съдържащи се в Р. № 139/2019 год. по к. н. д. № 1227/2018 год. на ІІ н. о., Р. № 168/2018 год. по к. н. д. № 591/2018 год. на ІІ н. о., Р. № 284/2019 год. по к. н. д.
№ 1140/2018 год. на І н. о., Р. № 60162/2021 год. по к. н. д. № 583/2021 год. на І н. о., Р. № 132/2025 год. по к. н. д. № 1131/2024 год. на ІІІ н. о. и др.
Непредубеденият прочит на проверявания съдебен акт не води до извод за необходимост от упражняване на някое от правомощията по глава двадесет и първа от НПК, поради което касационната проверка ще се извърши по реда на редовния инстанционен контрол.
Няма основания, изводими от материалите по делото, да се приеме, че САС е демонстрирал предубеденост към подсъдимия. Твърденията на защитата се основават единствено на това, че контролираната инстанция е възприела заключението на допуснатата и приета от нея видеотехническа експертиза и същевременно е оценила като достоверни показанията на пострадалите, а не обясненията на подсъдимия. Пропуска се обаче, че се касае за суверенно правомощие на въззивния съд като инстанция по фактите, чието упражняване не може да се третира като израз на предварително формирано становище за съпричастност на обвиняемия към инкриминираното деяние, ако е в съответствие със законовите изисквания за надлежно обосноваване на извода защо един или друг източник на доказателства заслужава доверие, респ. защо останалите следва да бъдат дискредитирани. В случая това задължение е стриктно изпълнено посредством излагането на обстойни и убедителни съображения за всяко едно доказателствено средство. Наред с това внимателният преглед на протоколите от съдебните заседания по в. н. о. х. д.
№ 1391/2023 год. показва, че САС не е проявил пристрастие към нито една от страните. Всички искания на защитата и обвинението по доказателствата или по движението на делото са били подложени на задълбочено обсъждане, а уважаването или отхвърлянето на претенциите им е основано на надлежни юридически аргументи. Използваните изразни средства в постановените актове по време на съдебните заседания позволяват констатация, че решаващата инстанция е останала еднакво дистанцирана от страните без да поставя под съмнение невиновността на подсъдимия, без да изявява предпочитания към обвинителната теза и без предварително да изрази отношение по достоверността и убедителността на доказателствата и 4 доказателствените средства. С още по-голяма сила това се отнася за мотивите към въззивната присъда.
САС е спазил пунктуално указанията, дадени в отменителните касационни решения. Защитата неправилно разчита тези, дадени при първото касационно разглеждане на делото, като такива за оправдаване на подсъдимия.
Подобни указания върховната инстанция по наказателни дела поначало не би могла да отправи към долустоящите съдилища, защото това би означавало да подмени вътрешното им убеждение. В случая необходимостта от отмяна на съдебния акт по в. н. о. х. д. № 357/2021 год. е произтичала от установения от второ наказателно отделение на ВКС незадоволителен и непълен анализ на видео-техническите експертизи и на гласните доказателствени средства и произтичащите от това непълнота и вътрешна противоречивост на мотивите.
Тези недостатъци са били отстранени от проверявания понастоящем въззивен съдебен състав, който е съобразил и предписанията, направени по к. н. д. № 889/2023 год. Допусната е видео-техническа експертиза при значително разширяване на обхвата на експертното изследване с поставяне на нови задачи извън тези, посочени от състава на първо наказателно отделение на ВКС.
Наред с това е проявена и дължимата процесуална активност, като е изслушана и допълнителна съдебномедицинска експертиза относно нараняванията на свид. Д. И., отстранен е пропускът на първата инстанция да приеме заключението на техническата експертиза на вещото лице Х. от досъдебното производство и е допуснат преразпит на свидетели, в това число и на пострадалите, на които са били предявени приобщените като веществени доказателства видеозаписи от охранителните камери на местопроизшествието.
Разпечатката съдържа 43 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ddb9f041-dfb2-4429-b014-38f933aca051