Решение № 4194 от 07.11.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 12383/2021
- Вид
- Решение № 4194
- Подписан
- 07.11.2022
- Състав
- РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 193, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 33, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4194 гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20211110212383 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ чрез адв. Д. срещу Наказателно постановление (НП) № издадено от началник-отдел „Оперативни дейности“ София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В подадената жалба се излагат съображения за материална незаконосъобразност на постановлението, като жалбоподателят оспорва извода на наказващия орган, че разликата се дължи на неотразяване на приходи. Възразява и срещу посоченото правно основание по чл.
185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, доколкото не е ясно по кое изречение на чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наказано дружеството и съответно дали ал. 1 е приложима. Посочено е още, че изводът на наказващия орган за неотразяване на приходи се явява необоснован, като в НП липсват мотиви за това. Сочи и нарушения при съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел. Изтъква, че разликата се дължи на дадена сума пари от управителя на дружеството на служителката, с която да заплати доставена стока. Изтъква още, че видно от отчета от ФУ, в него е отразена служебно въведена друга сума, което сочи, че дружеството ползва тази функция. Затова моли за отмяна на НП и присъждане на сторените от дружеството разноски.
В съдебното заседание, дружеството - жалбоподател, редовно призовано чрез своя упълномощен процесуален представител, се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата. Той моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Акцентира върху липсата на доказателства за осъществено от дружеството нарушение, свързано с 1 неотразяване на приходи. Сочи, че е безспорно установено, че сумата, представляваща неотразена разлика в касовата наличност е била оставена в кастаа от управителя за разплащане за доставки на стока. Намира, че това води до незаконосъобразност на НП и то следва да бъде отменено. Алтернативно моли за изменение на НП, като бъде намалена наложената имуществена санкция в минималния размер, предвиден в ал. 1. Моли за присъждане на направените разноски за адвокатска защита.
Процесуалния представител на административно наказващият орган – НАП /доколкото съдебното следствие по делото е приключено преди влизане в сила на изм. със ЗАНН, обн. в ДВ бр. 109 от 2020 г./, юрисконсулт Н, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Намира, че НП е правилно и обосновано и нарушението е доказано, като даденото обяснение за произхода на разликата е нелогично.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.02.2021 г. в 13:30 часа била извършена проверка на търговски обект – обект за продажба на бързи закуски, находящ се в гр. , ул. № , стопанисван от . Като част от проверяващият екип участвал и св. Т. В. С. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП. При проверката било установено, че в обекта има въведено в работен режим фискално устройство (ЕКАФП), модел „D с номер на фискалното устройство № и номер на фискална памет – 36682796. Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, както и имало изградена дистанционна връзка с НАП и било регистрирано в НАП през 2019 г.
Като част от проверката от фискалното устройство бил изваден дневен финансов отчет от 01.02.2021 г., видно от който разчетената касова наличност на устройството била в размер на 128.13 лева. Но проверяващите установили, че фактическата наличност в касата се равнявала на 244.55 лева. Следователно била установена разлика между касовата наличност и разчетената от ФУ в размер на 116.42 лева, която се явявала в повече от отразената от устройството. При извършената преди това контролна покупка на закуски на стойност 1.36 лева, не бил издаден касов бон. Видно от отчета, за този ден имало отразено въвеждане на пари в касата в размер на 52.84 лева.
Инспекторът по приходите св. Т. С. преценил, че разликата от 116.42 лева представлява въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажба, което не е отразено на фискалното устройство в момента на извършването на операцията. Той приел, че това води до неотразяване на приходи. За констатациите бил съставен протокол за извършена проверка и опис на парите в касата. Проверката била извършена в присъствие на служител на дружеството – А Т., на която бил връчен констативния протокол. Бил приложен и изваденият отчет от паметта на ФУ, както и обяснение от управителя на дружеството, че произхода на сумата е оставени от него на служителката парични средства за заплащане на доставки, които не са отразени като „служебно въведени суми“.
При така достигнатите изводи, на 09.02.2021 г. от инспектор по приходите Т. С. бил съставен АУАН № F 588939 за описаното нарушение в присъствието на свидетел на установяване на нарушението и на управителя на дружеството, което се удостоверява с техните подписи, като от последния не били изложени възражения срещу констатациите в акта. Такива възражения не са подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН № F 588939/09.02.2021 г. при пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, било издадено обжалваното наказателно постановление на 16.07.2021 г., с което на е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 на министъра на финансите, за това, че налична в касата на обекта сума в размер на 116.42 лева представлява въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажба, което не е отразено на фискалното устройство. Изрично в НП наказващият орган 2 е приел, че нарушението е извършено за първи път, както и че нарушението е довело до неотразяване на приходи, като не са изложени конкретни аргументи за този извод. В самия текст на НП е посочено, че дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ суми.
Наказателното постановление е връчено на управителя на дружеството на 16.08.2021 г. видно от инкорпорираната в НП разписка, като на 23.08.2021 г. е депозирана и жалбата срещу него в ЦУ на НАП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Т. С., както и от събраните по делото писмени доказателства (протокол за извършена проверка, заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., опис на пари в касата, копие на дневни финансови отчети, писмени обяснения от управителя на дружеството), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят подробно разказва за случая и за установеното от него при извършената проверка на обекта.
Свидетелят потвърждава, че при проверката в касата на обекта, служителят е преброил сумата, като е установена сума, по-голяма от регистрираната на ФУ, като от самия дневен отчет се установява, че устройството притежава функциите „служебно въведени суми” и „служебно изведени суми”. Свидетелят споделя и за факта, че при контролната покупка, не му е бил издаден касов бон. Макар свидетелят да не си спомня за служебно въведената сума, същата е отразена не само в отчета от ФУ, но и в протокола от проверката.
Съдът изцяло кредитира приложените по делото писмени доказателства, включително и протокол за извършена проверка и преди всичко опис на парите в касата. С оглед доказателствата за неиздаване на фискален бон при контролната покупка на служителите на ЦУ на НАП, съдът приема, че са налице индикации, че установената разлика между касовата наличност и отразеното в паметта на фискалното устройство се дължи на неотразяване на приходи в обекта, т.е. произхода на сумата в касата е от неотразени продажби.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН в предходната му редакция 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при неправилно определена санкционна разпоредба, въпреки принципно правилния извод на наказващия орган, че разликата в касовата наличност и регистрираните продажби е довела до неотразяване на приходи.
Съгласно т. 1.1, б. „г” от приложената към преписката Заповед от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, наказателни постановления за нарушения по чл. 185 ЗДДС се съставят и началника на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП. А актосъставителят в качеството му на орган по приходите е компетентен на основание т. 2.1 3 от същата заповед, каквото правомощие е предвидено и в чл. 193, ал. 2 от ЗДДС.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е предвидено, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ.
С обжалваното НП е вменено на жалбоподателя извършване на нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Цитираната норма гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми (които операции са се поддържали от фискалното устройство в обекта). Безспорно е, че разлика в касовата наличност е установена при проверката, а в разпечатките от дневния отчет от фискалното устройство не е отразен произходът на тези суми, нито те са отчетени като служебно въведени. Следователно актосъставителят и наказващият орган са дали правилна правна квалификация на нарушението, която съответства на фактическото му описание. Посочени са датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и установено.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
Освен това съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приел, че неотбелязването на промяната в касовата наличност е довело до неотразяване на приходи.
Този извод на наказващия орган се обосновава с факта, че при извършената от проверяващите контролна покупка не е бил издаден касов бон. Освен това прави впечатление, че в паметта на ФУ е имало служебно въведена сума в размер около 52 лева.
Следователно, според дневния отчет оборотът за деня е бил едва около 75 лева, но в касата са фактически установени 244.55 лева. Съдът отбеляза още, че при описа на парите в касата и при получаване на протокола от проверката, служителката не е отразила никакви свои възражения, които да подкрепят изложеното от управителя в неговото възражение за произхода на разликата. Нелогично е при практика да се отразяват служебно въведени суми, такива да не бъдат отразени, ако управителят е оставил сумата за разплащане за стока, които да се сложат в касата заедно с оборота, още повече, че това не е било незабавно съобщено на проверяващите от служителката.