Определение № 2827 от 10.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2827 гр. София, 10.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Частно касационно търговско дело № 20258003901810 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК:

Образувано е по частна касационна жалба на „Банка ДСК“АД срещу имащата характер на определение част от решение № 207 от 18.07.2025г. по в.гр.д.№ 243/2025г. на ОС Смолян, с което е потвърдено определение № 176 от 28.04.2025г. по гр.д.№ 458/2024г. на РС Мадан. С първоинстанционното определение в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на банката за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските относно присъденото на основание чл. 38,ал.2 ЗАдв. възнаграждение на осъществилия безплатно процесуално представителство адвокат на ответника К. К..

С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно и искането за присъждане на възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. да бъде оставено без уважение. Твърдението е, че обжалваният акт е неправилен като необоснован и е в противоречие с практиката на съдилищата. Обжалващата страна счита, че разпоредбата на чл.38,ал.2 ЗАДв. е неприложима и неправилно въззивната инстанция е мотивирала становището си по този въпрос с аргумента, че до приключване на съдебното дирене пред първостепенния съд възражение за неприложимостта й не е въведено. Поддържа тезата си, заявена в молбата по чл.248 ГПК - че К.

Карахмедов не е материално затруднено лице, който факт бил установен в 1 хода на образуваното срещу ответника изпълнително дело. Като евентуално се поддържа искане, при преценка, че ответникът попада в категорията материално затруднено лице, присъденото по делото адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано на основание чл.5 от Наредба №1/09.07.2004г.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване по въпросите:

Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда? с твърдения за противоречие на обжалваното определение с цитирана практика на ВКС – допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1, предл.последно ГПК.

Длъжен ли е съдът да се съобразява с определените минимални размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), и посочените в нея минимални граници? при въведена предпоставка чл.280,ал.1,т.3 ГПК без обосновка на приложното й поле.

В писмен отговор пълномощникът на ответника адвокат Мая Орманова от АК Смолян оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на подадената частна касационна жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

С първоинстанционното решение на адвоката, безплатно представлявал ответника - адв. Мая Орманова е определено адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска, което е присъдено в размер на 827.81лв., съответстващ на отхвърлената част на исковата претенция.

Сезиран с частна жалба срещу отказа на първоинстанционния съд да измени решението си в частта относно присъденото на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. възнаграждение за осъществената от адв. Орманова безплатна адвокатска защита (по която се е произнесъл с въззивното решение), съставът на окръжния съд е изложил буквално следното: По повод доводите в частната 2 жалба следва да се посочи, че пред районния съд до приключване на съдебното дирене от ищцовата страна не е правено възражение за неприложимост на разпоредбата на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв. Такива се правят едва с молбата по чл. 248 ГПК. Отделно от това, не се сочи по какъв начин, от наложените запори в изпълнителното производство се установява, че ответникът не е материално затруднено лице. Настоящата инстанция приема, че съдът не обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения в НМРАВ съгласно практиката на СЕС, като определеното възнаграждение съответства на принципа за пропорционалност и справедливост.

От възпроизведените мотиви е очевидно, че въззивната инстанция не се е произнасяла и не е обсъждала въпроса за правомощието на съда да осъществява преценка дали действително са били налице основанията и предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска защита на основание чл.38,алл.1 ЗАдв. От това следва ирелевантността на първия поставен въпрос към решаващите съображения, които са обусловили изхода на частното производство пред окръжния съд, както и отсъствието на необходимост от спиране на настоящото дело с оглед предстоящото произнасяне по тълкувателно дело № 3/2025г. на ОСГТК на ВКС.

Неоснователността на искането за допускане на частното касационно обжалване по втория въпрос произтича на първо място от обстоятелството, че с обжалвания акт е даден изричен отрицателен отговор на този въпрос, каквато е и тезата на обжалващата страна. От друга страна, отсъства надлежно въведена допълнителна предпоставка – приложното поле на разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не е обосновано с нито един правен аргумент. На следващо място становището на въззивната инстанция е съобразено с константната практика на ВКС (ч.гр.д.№ 83/2024г. на 1 г.о., гр.д.№ 5303/2023г. на 3 г.о., ч.гр.д.№ 2100/2024г. на 2 г.о., т.д.№ 355/2024г. на 1 т.о., ч.т.д.№ 2559/2024г. на 2 т.о., ч.т.д. № 2450/2020г. на 2 т.о.), формирана съобразно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22 - приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв. законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна 3 организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/09.07.2004г., не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. Размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото. От значение е вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхвата на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика и др.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска частно касационно обжалване на имащата характер на определение част от решение № 207 от 18.07.2025г. по в.гр.д.№ 243/2025г. на ОС Смолян, с което е потвърдено определение № 176 от 28.04.2025г. по гр.д.

№ 458/2024г. на РС Мадан.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4