Определение № 7634 от 02.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7634 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Клаудия Р. Митова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20241100506372 по описа за 2024 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл.

Образувано е по частна жалба вх. №124802/15.04.2024 г. на М. Д. Д. срещу Разпореждане № 35715/07.03.2024 г., постановено по гр.д. № 5396/2024 г. по описа на Софийски градски съд (СРС), в частта, в която на жалбоподателя е указана необходимостта от отстраняване на нередовност на подадената от него искова молба чрез внасяне на държавна такса в размер на 1 560 лева.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт.

Поддържат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е определил дължимата за разглеждане на предявената от него искова претенция държавна такса. Навежда, че се следва проста държавна такса в размер на 10 лева, за заплащане на която е ангажирал доказателства, тъй като предявеният иск намира своето основание в разпоредбата на чл.9 ЗОДОВ. Прави се искане за отмяна на определението в атакуваната част и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Връчването на препис от частната жалба законът не изисква, тъй като атакуваният съдебен акт е постановен преди да възникне процесуалното правоотношение с ответника.

Съдът като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по депозирана до СГС искова молба от М. Д. Д., с която срещу Министерство на вътрешните работи са предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за на имуществени вреди в размер на 15 000 лева, частичен иск от такъв в общ размер от 950 000 лева, и иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 500 лева, предявен като частичен от иск в пълен размер от 1 500 000 лева., всички вреди настъпили като пряка и непосредствена последица от бездействие на ГД „БОП“. Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. № 8245/2022 г. по описа на СГС, което е прекратено с Определение № 7817/12.08.2022 г. и същото е изпратено по подсъдност на СРС с оглед цената на предявените частични искови претенции.

Пред СРС делото е заведено под гр.д. № 54207/2022 г. и по същото с разпореждане от 1

28.11.2022 г. решаващият съдебен състав е указал на ищеца необходимостта от представяне на доказателства за внесена по сметка на горепосочения съд държавна такса в размер на 10 лева. В предоставения срок, с молба от 20.01.2023 г. жалбоподателят в настоящото производство е представил разписка за заплатена държавна такса в размер на 10 лева.

С Определение № 22752/28.06.2023 г. производството по гр.д. № 54207/2022 г. по описа на СРС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – София – град, където е образувано адм.д. № 9311/2023 г. С молба от 27.11.2023 г. жалбоподателят в настоящото производство е представил доказателства за довнесена държавна такса в размер на 10 лева. С определение от 06.12.2023г. е повдигнат спор за подсъдност.

С определение № 4/23.01.2024 г. по дело № 52/2023 г. Смесен петчленен състав на Върховен административен съд и Върховен касационен съд е изпратил делото по подсъдност на СРС, приемайки че повдигнатият от М. Д. Д. спор подлежи на разглеждане от районен съд по реда на ГПК.

След изпращане на делото на СРС е образувано гр.д. № 5396/2024 г., по което с Разпореждане № 35715/07.03.2024 г., на основание чл.129, ал.2 ГПК, решаващият съдебен състав е указал на ищеца Д. необходимостта в седмичен срок от уведомяването да отстрани нередовностите в исковата молба като представи доказателства за довнесена държавна такса в размер на 1 560 лева, формирана с оглед цената на частичните искови претенции след приспадане на вече внесената сума от общо 20 лева. Указани са последиците от неизправяне на констатираните от съда нередовности. Препис от разпореждането е връчен на жалбоподателя в настоящото производство на 07.04.2024 г.

С молба от 15.04.2024 г. Д. е пожелал съдът да отмени по реда на чл.253 ГПК определението си при твърдения, че посочената в съдебния акт държавната такса е неправилно определена, а дължимата за разглеждане на исковите претенции такава е вече заплатена. Искането е оставено без уважение с разпореждане от 23.04.2024 г.

С молба от 15.04.2024 г. жалбоподателят в настоящото производство е подал молба по чл.83, ал.2 ГПК, разглеждането на която СРС е отложил до произнасяне по частна жалба вх. №124802/15.04.2024 г.

С молба от 24.06.2024 г., депозирана във връзка с разпореждане на въззивния съд от 05.06.2024 г., жалбоподателят изрично е посочил, че поддържа подадената частна жалба, независимо от искането по чл.253 ГПК и това по чл.83, ал.2 ГПК.

Частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 279 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 1 ГПК подлежат на обжалване разпореждания, които преграждат по-нататъшното развитие на делото (т. 1) и разпореждания, чието обжалване е изрично предвидено в закона (т. 2). В случая, така постановеното разпореждане на СРС за оставяне на молбата без движение с указания за отстраняване на констатирани нередовности в исковата молба е акт, постановен по движение на делото, не прегражда по-нататъшното му развитие и се явява от категорията на определенията/разпорежданията по чл. 253 ГПК, т. е. може да бъде изменяно и отменяно от съда, който го е постановил, при наличие на основания за това и при надлежно отправена молба до този съд при липса на самосезиране. Такова искане е отправено от жалбоподателя в настоящото и е оставено без уважение. С оглед на това не е налице хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и тази на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, доколкото обжалваемостта на това разпореждане не е изрично предвидена в закона. В този смисъл са и мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, в които изрично е посочено, че определението/разпореждането, с което се оставя без движение производството по делото, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. На такъв би подлежало разпореждането за връщане на исковата молба с оглед неотстраняване на 2 нередовности в същата за внасяне на определената от решаващия съдебен състав такса.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане частна жалба вх. № 124802/15.04.2024 г. на М. Д. Д. срещу Разпореждане № 35715/07.03.2024 г., постановено по гр.д. № 5396/2024 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, в която на жалбоподателя е указана необходимостта от отстраняване на нередовност на подадената от него искова молба чрез внасяне на държавна такса в размер на 1 560 лева

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.

Препис от разпореждането да се връчи на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3